Доц. д-р Димитър Чаръкчиев: 33% от децата ни са дебели - всеки момент ще заболеят от диабет!

Диабетът заедно със сърдечносъдовите и онкологичните заболявания е един от най-честите здравословни проблеми. Половината от хората с диабет не знаят, че имат това заболяване, а когато то бъде открито, в 50 на сто от случаите са настъпили вече някакви увреждания.

Болестта засяга всички възрасти и въпреки усилията на учените и средствата, които се влагат, диабетът се е превърнал в епидемия в световен мащаб.

Какво представлява болестта, какви са основните причини, които я провокират, при какви симптоми трябва да се потърси специалист, какви нови лекарства срещу заболяването са открити, може ли с диабета да се живее пълноценно – на тези и други въпроси отговаря доц. д-р Димитър Чаръкчиев, ендокринолог, Клиничен център по ендокринология и геронтология при Медицински университет – София - болница „Акад. Иван Пенчев”.


- Доц. Чаръкчиев, колко са болните от диабет у нас?
- Половината от българите със захарен диабет не знаят, че са болни. Поради това е много важно хора, които имат рисковите фактори за развитие на заболяването, да бъдат своевременно изследвани, консултирани, за да може то да бъде открито в ранна фаза, когато все още не са се появили усложнения.

Захарният диабет се смята за едно от най-сериозните социално значими заболявания в световен мащаб. Данните за заболеваемостта в България сочат, че диабетиците са над 570 000, като приблизително около 200 хиляди от тях не знаят, че страдат от това заболяване.
За съжаление по неясни причини се забавя и началото на изпълнението на готов проект за регистър на пациентите с установен захарен диабет, като междувременно Министерството на здравеопазването е възложило същата задача на НЦОЗА, като е осигурило финансиране със средства от Норвежкия финансов механизъм.

- Да разбирам, че имате вече готова национална програма, но здравното министерство е дало задача и на други да съставят такава?! Това ли се случва?
- Да, парадоксално е, че при наличието на финализиран проект за регистър на пациентите със захарен диабет, министерството е възложило на НЦОЗА разработването на друг такъв с осигурено финансиране по Норвежкия финансов механизъм. На 1 октомври 2013 г. със заповед на министъра на здравеопазването бе създадена работна група, ръководена от националния ни консултант по ендокринология проф. Сабина Захариева и с участието на националния консултант по детска ендокринология по това време доц. Калинка Коприварова. В определения двумесечен срок завършихме работата си и на 2 декември същата година представихме готов проект. Екипът ни се сблъска с огромна по обем, разпокъсана и недобре структурирана информация, крайно неефективна система за диспансерно наблюдение, липса на приемственост в здравните грижи за диабетно болните.

Моделът, разработен от екипа на проф. Захариева, дава много възможности. Това е добре детайлизирана информация с възможност за включване на много допълнителни данни – за съпътстващи заболявания и наличие на усложнения. Предлага и възможност за разширяване на базата данни с информация за диабетици, които са извън осигурителната система, не ползват нейните услуги, в това число

и не се лекуват с медикаменти, плащани от Здравната каса

Въвеждането на единен диабетен регистър е абсолютно необходимо, необясним е само фактът, че готов качествен продукт, за който не се изисква допълнително финансиране от МЗ, не се използва, а се отива към разработването на нов регистър, за което ще се насочат немалки финансови средства. Опасенията ми ги споделя и председателката на Българската асоциация „Диабет” Светла Алексиева – много пари нахалост ще отидат за вече добре свършена работа.

- На какво се дължи фактът, че броят на болните в световен мащаб се е удвоил?
- Увеличението на броя на диабетиците не само у нас, но и в другите страни, се дължи на такива фактори като наднормено тегло. У нас повече от 50% от хората са с наднормено тегло. Същото е и в другите страни. Наднорменото тегло води до изява на захарната болест и до нейното разпространение. Т.е. главната причина за разпространението на диабета е фактически в храненето. Другите са т.нар. генетични причини. Имаме наследственост при захарната болест и тя играе роля за увеличението на болните от диабет. Условията на живот също играят роля, тъй като в повечето случаи диабетът се изявява при стресови ситуации. Тъй като е наследствено заболяване, диабетът може да бъде детерминиран генетично,

но изявата му става при редица стресови ситуации

А ние живеем в период, в който напрежението и стресовите ситуации са много често явление в живота на обикновения човек. Така излиза – че стресът отключва диабета!

- Колко струва лечението на един болен?
- В повечето случаи е безплатно. Лечението с хапчета, които предписваме на болните, е безплатно. Лечението с инсулин също е безплатно, като имате предвид, че инсулинът е скъп препарат. Обаче има доста неща, които трябва да се подобрят. Много от т.нар. аналогови инсулини, човешкият инсулин, се предписват много трудно. Ограничението, заради тяхната висока цена, е доста голямо и ние се придържаме към класическото лечение с по-стари инсулинови препарати. В по-напредналите страни тези инсулини са изцяло на разположение на болните. Това са всъщност човешки инсулини, т.е. молекулата на аналоговия инсулин е идентична с човешкия инсулин. С това лечение подобрението е значително по-голямо.

- Каква е ситуацията с децата у нас относно тази болест?
- И при децата диабетът е силно разпространен. Причината за разпространяването му е отново в наднорменото тегло. Имаме значително увеличение на телесното тегло при децата в училищна възраст - 33% от тях са с наднормено тегло. Това е причината за увеличаването на диабетиците в детска възраст.

Захарният диабет води „подмолно”, без да разберат болните, до много сериозни усложнения. Това е болест на съдовата система. Боледуват кръвоносните съдове на мозъка, на сърцето, на бъбреците, на крайниците - увреждат се бавно и постепенно. Миокардният инфаркт е много разпространен при тази болест. Обикновено завършва доста тежко, тъй като съдовата система е много износена и увредена. Същото се отнася и до мозъчните инсулти.

Бъбречната функция е много увредена и настъпва т.нар. хронична бъбречна недостатъчност, която има фатален изход. След 10-15 години се уврежда зрителният апарат. Слепотата е доста често явление при болните със захарен диабет, тъй като се засяга ретината на окото.



Люба МОМЧИЛОВА