“У нас съществуват в кристален вид всички рискови фактори, които водят до ранно развитие на съдови проблеми. Тютюнопушенето, високото артериално налягане, стресът, неправилният начин на хранене с високо ниво на холестерол, ранното развитие на диабета и късното му откриване са сред тях. Също е известен фактът, че около 60% от смъртността в България се дължи на сърдечносъдовите заболявания и най-вече на техните усложнения. Българинът си мисли, че това, което се случва на съседа, него ще го отмине, а дори и при алармиращи симптоми той продължава да си живее, както и допреди тях, без да слуша разумните съвети на лекарите”, твърди инвазивният хирург, национален консултант по кардиология, доц. д-р Иво Петров.“Все пак напоследък се забелязва развитие, вследствие на усилията на Дружеството на кардиолозите в България и на джипитата. За да започнем да живеем по-здравословно, оказва се, че имаме нужда от обучение всички ние, за да не ставаме пациенти”, коментира още доц. Петров.
- Доц. Петров, много кардиолози твърдят, че жегите са ад за сърцето...
- Картинката всъщност не е чак толкова апокалиптична, колкото се опитват да я изкарат някои колеги. Още повече, че ние живеем в климатичен пояс, характерен с четири сезона, така че организмите ни успяват да се адаптират към промените. Всички органи и системи са подготвени и могат да издържат на жегите. Високите температури не ни изненадват като биологични субекти.
- А рязката промяна във времето?
- От друга страна обаче, всяка рязка промяна в климата не е благоприятна за сърдечносъдовата и нервната система. В такива ситуации лекарите наблюдават физиологични събития, които не са благоприятни за хора с хронични здравословни проблеми. Говорим за обезводняване, за повишаване концентрацията на кръвта, за по-лесното образуване на тромби, за рязко намаляване на кръвното налягане и др. Не случайно една голяма част от нашите пациенти казват, че намаляват дозата на медикаментите си за хипертония. Припомням обаче, че това трябва да става след консултация с лекуващия специалист, а не самоволно.
- Всички ли сме застрашени от съдов инцидент в горещините?
- Не всички са застрашени от инфаркт или инсулт в жегите. Онези, които знаят, че имат или са предразположени към някакво сърдечносъдово заболяване, трябва да имат едно наум в такива периоди и да се пазят малко повече. При наличието на някакви притеснения те задължително трябва да търсят лекарска помощ, защото отлагането може да е фатално. Взимането на самостоятелни решения в най-горещите месеци в повечето случаи са грешни и те завършват с викането на линейка.
©Shutterstock
- Как действа алкохолът в жегите и доколко е опасен?
- Алкохолът е вазодилататор, т.е. разширява кръвоносните съдове и сваля кръвното Хората масово вярват в това, че като пийнат една ракия или друг концентрат, ще си решат проблемите със сърцето. Това обаче не е точно така. С големи количества алкохол в жегата определено може да се постигне само едно - здравословни проблеми. Още повече, когато говорим за излежаване на плажа при излагане на тялото на директно слънчево облъчване. Допълнително, когато човек влиза да плува в такова състояние, увеличава вероятността от удавяне в пъти. Или иначе казано, избягвайте алкохола на плажа.
- Жегите предполагат ли промяна в храненето?
- Абсолютно, особено при хората с хронични сърдечносъдови проблеми. При хранене кръвообращението в тялото се преразпределя, т.е. то се засилва в гастро-интестиналната зона. Когато човек прекали с яденето, този процес се засилва и това лишава останалите органи и системи от кръв за сметка на стомашно-чревния тракт. Така че в тези горещи месеци е добре да се храним по-често, но с по-леки храни. Правилото важи за всички, но най-силно се препоръчва на хората с хронични сърдечносъдови заболявания. Добре е да сядаме на масата минимум три пъти на ден, а при възможност да имаме и две леки междинни похапвания.
- Приемът на много течности противопоказан ли е, например, ако човек е с исхемична болест на сърцето?
- Погледнато от медицинска гледна точка, самата исхемична болест на сърцето не предразполага към проблеми, когато имаме свръхконсумация на вода. Ако обаче имаме дисфункция, т.е. сърдечна недостатъчност вследствие на това заболяване, тогава прекаляването с течности може да доведе до белодробен оток, задух и др.
Вижте, в медицината всичко е въпрос на баланс. Или иначе казано, пиенето на прекалено големи количества вода няма да се отрази добре дори на здрав човек. Ето защо препоръчваме между 2 и 3 литра на ден, приемани равномерно. Това е полезната доза за всеки организъм в условия на хипертермия.
- Казвате да не включваме климатика, ако външната температура е 26 градуса. Какво се случва с организма ни?
- В офисите не бива да се поддържат 18-20 градуса, ако навън е над 35 градуса. Това не е правилно - разликата не бива да е повече от 10 градуса. Спомням си, че при едно от пътуванията ми до Япония станах свидетел как местният парламент прие климатиците в сградите да се пускат, след като навън стане 26 градуса. Освен че такава мярка има икономически и екологичен смисъл, тя е и медицински обоснована. Непрекъснато се повтаря и всички знаят, че организмът изпада в шок, ако излезе на 35-40 градуса от добре охладения офис.
- Много ли хапчета пием, докторе?
- Да, българите са доста склонни към самолечение, което в огромната част от случаите не е правилно. Често не само че не е правилно като стратегия, но също така и като дозировка. Голяма част от медикаментите в кардиологията съвсем не са безобидни като странични ефекти.
Люба МОМЧИЛОВА
