“Хората са адаптирани към обичайната среда на мястото, в което живеят, и когато тръгнат на почивка, всичко им се променя - ритъмът на живот е съвсем друг, храната е различна, водата също. Особено ако районът е по-отдалечен. По принцип всеки човек е склонен към уроинфекции. Всеки може да има песъчинки в бъбреците - в чашката или в легенчето. И при смяна на питейната вода например те може да тръгнат надолу, да дразнят пикочните пътища, да стигнат до пикочния мехур и тогава вече се появяват и симптомите на цистита”, коментира доц. д-р Марин Георгиев, ръководител на направление “Ендоскопска урология и екстракорпорална литотрипсия“ в Клиниката по урология на Александровска болница и доцент в Катедрата по урология на МУ - София.
- Доц. Георгиев, лятото - сезонът на слънцето, морето и почивките, е и времето на някои характерни заболявания. Как да се предпазим от тях - например от гъбичните уроинфекции?- Солената морска вода убива бактериите, но посещаването на басейни и ходенето боси в съблекалнята, душовете и тоалетната, целодневното стоене с мокър бански, носенето на къси поли и прашки, лошата хигиена, както и по-разкрепостеният сексуален живот през лятото - в частност сексът без презерватив, често водят до поява на гъбички. Симптомите се изразяват в силен сърбеж, парене, зачервяване, напукване, лющене на кожата. Плуването в басейни, особено недобре хлорирани, може да ви поднесе нежелан подарък - хламидия, кондиломи, трихомоноза или други полово предавани болести. За да се предпазите, най-добре избягвайте обществените и посещавайте само частните басейни, използвайте лични тоалетни принадлежности и не ги отстъпвайте на други.
- Споменахте, че уроинфекциите засягат по-често жените. Защо се случва това?
- Инфекциите на пикочните пътища са едни от най-разпространените възпалителни заболявания в човешкия организъм. Те се дължат на бактериални и небактериални причинители или вируси. Обикновено засягат хора от всички възрасти, но с годините заболеваемостта се увеличава. Това се дължи на промените в имунологичния статус на организма, както и на появата на различни придружаващи заболявания. Статистиката показва, че от урологични инфекции страдат по-често жените. Причината се крие в анатомичните особености на женската полова система. При нежния пол уретрата, която свързва пикочния мехур с външната среда, е къса, права и дебела, а това значително улеснява проникването на бактерии отвън навътре.
Особено уязвими са бременните
тъй като тяхното тяло претърпява редица промени - хормонални и физиологични, които допълнително благоприятстват развитието на инфекции на пикочните пътища.
- Има ли рисков фактор при мъжете?
- Рисков фактор при мъжете е увеличената простата - доброкачествена простатна хиперплазия. Уголемената жлеза предизвиква стеснение на пикочния канал, затруднява извеждането на урината и пречи за пълноценното изпразване на пикочния канал. Задръжката на урина създава предпоставка за развитие на уроинфекция.
- Кои са най-честите симптоми на заболяването?
- Симптомите при протичащата с оплаквания уроинфекция - температура, втрисане, парене, дискомфорт при уриниране, често уриниране, чувство на недоизпразване на пикочния мехур, са в зависимост от това дали локализацията е в горните или в долните пикочни пътища. Затова, преди да се пристъпи към лечение, препоръчително е да се направи микробиологично изследване на урина, което да даде нужната информация на лекаря. Често се налага лечение на легло, като терапията включва прием на много течности, на антибиотици или уроантисептични препарати.
- Какви са причините за цистита?
- Най-честата причина за цистита е инфекция с чревни бактерии, особено пак при жените заради анатомично по-късата уретра. Урината е стерилна, т.е. в нея нормално няма бактерии. От друга страна, възможно е да има бактерии в пикочния мехур на пациента, без той да има оплаквания, особено в напреднала възраст.
Причините за инфектиране на пикочния мехур могат да бъдат разнообразни. При определени заболявания в пикочния мехур остава т.нар. остатъчна урина. Това благоприятства
размножаването на бактериите в пикочния мехур
Уретрата при жените може да се инфектира поради близостта й до ануса и входа на влагалището - в тях нормално има болестотворни и неболестотворни бактерии. След инфектирането на уретрата, бактериите могат да бъдат унищожени от локалните защитни сили на лигавицата или да се разпространят нагоре до пикочния мехур, което да стане причина за цистит.
При жените след менопаузния период липсата на женски полови хормони е предпоставка за намаляване на локалната защита на лигавицата на пикочните пътища, поради което те по-често боледуват от цистит.
- Всички ли можем да се разболеем?
- При недостатъчен прием на течности се уринира по-рядко, което намалява и чисто механичното отмиване на бактериите от пикочния мехур и уретрата и те имат много повече време да се размножават.
При пациентите със захарен диабет бактериалната флора на кожата и лигавиците е променена, освен това захарта в урината е идеална хранителна среда за бактериите. Поради това те са предразположени към развитие на инфекция на пикочния мехур.
Циститът може да се развие като усложнение на други заболявания - рак на половите органи, тазово-възпалителна болест, ендометриоза, болест на Крон, дивертикулит, лупус или туберкулоза.
Предразположени към цистит са хората, подложени на постоянен стрес, страдащите от безсъние, пазещите дълго време диети и тези с отслабен имунитет.
- Какво представлява т.нар. остатъчна урина?
- Инконтиненцията на урина, известна още като неволево уриниране, представлява изтичане на урина, което не може да се контролира. Това е често срещан проблем, който може да има голямо влияние върху качеството на живот. Не се знае със сигурност колко мъже и жени страдат от това състояние, тъй като много хора не споделят на никого за своя проблем. Те се притесняват или мислят, че нищо не може да се направи.
Инконтиненцията на урина не е само медицински проблем. Може да повлияе на емоционалното и психическото състояние и на социалния живот. Много хора, които имат уринарна инконтиненция, се страхуват да извършват нормалните всекидневни дейности. Лечението зависи от вида й и причината за появата й. Терапевтичните подходи включват медикаментозни, физикални и хирургични методи, но винаги имат ефект.
Люба МОМЧИЛОВА
