Доц. д-р Светослав Тошев, д.м.: Пилонидалната киста се открива предимно при млади хора

Лечението е изцяло хирургично

https://zdrave.to/index.php/zdravni-novini/doc-d-r-svetoslav-tosev-dm-pilonidalnata-kista-se-otkriva-predimno-pri-mladi-xora Zdrave.to
Доц. д-р Светослав Тошев, д.м.:  Пилонидалната киста се открива предимно при млади хора

Дoц. д-р Светослав Тошев, д.м., е коремен хирург. В това интервю с него коментираме темата за появата и лечението на пилонидалните кисти, защо рецидивират и как да си помогнат страдащите от тях.

Визитка

Дoц. д-р Светослав Тошев, д.м., е специалист хирург, с фокус в областта на коремната хирургия и лечението на хернии. Има 20 години опит в областта на конвенционалната и миниинвазивна хирургия на дебело черво, стомах, анус и ректум, и лапароскопска хирургия на хернии. Извършва проктологични процедури и операции при хемороиди и заболявания в аноректална област, лапароскопско (миниинвазивно) лечение при жлъчно-каменна болест, както и ингвинални, умбиликални и хиатални хернии, лапароскопска дебелочревна хирургия, оперативно лечение при доброкачествени и злокачествени заболявания на млечната жлеза.

Доц. Тошев завършва Медицински университет - София през 2002 г. От 2006 г. до 2016 г. той е последователно асистент и главен асистент в Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Александровска“, като заема и позицията началник направление „Обща и хепатобилиарна хирургия“ към Клиниката по хирургия. През 2016 г. е хабилитиран за доцент към Клиника и катедра по хирургия на УМБАЛ „Александровска“ и Медицински университет-София. Член е на Българския лекарски съюз, Българското хирургическо дружество, Европейската херния асоциация, Европейската асоциация по ендоскопска хирургия и Европейската асоциация по коло-проктологична хирургия.

- Доц. Тошев, какво представлява пилонидалната киста?

- Терминът „пилонидална“ киста (болест) е описан още в древността и наименованието й идва от латинските думи pillus (косъм) и nidus (гнездо). Характеризира се с остра или хронична подкожна инфекция в сакрококцигиалната област (мястото от кръстцовата до опашната кост), водеща до възпалителна реакция на организма към собствените космени фоликули.

- Какви са причините за появата й?

- Причините за появата на болестта остават все още неизвестни. Една от предложените теории за поява на пилонидалната киста е вродено предразположение на космените фоликули в сакралната област да врастват навътре (врастнали косми), а именно – по средната линия между двата глутеални мускула. Счита се също, че дермоидната киста представлява вроден остатък (атавизъм) от опашката, както при животните.

Предразполагащите фактори за появата на пилонидална болест са многобройни, а именно повишено окосмяване по тялото, неактивен начин на живот, травма в същата област, наднормено тегло, особено комбинирано с професия, изискваща продължителен престой в седнало положение на пациента. Не на последно място, трябва да се вземе предвид лошата лична хигиена и определена фамилна обремененост.

- При жените или мъжете се среща по-често този вид киста?

- Пилонидалната болест се открива предимно при млади хора. Честотата й е около 30 на 100 000 население. Характерна е основно във възрастта между 15 и 35 години, и много рядко след 40-годишна възраст. Заболяването се среща и при двата пола, но мъжете страдат от него 3-4 пъти по-често от жените.

- Съществуват ли различни форми полинидални кисти?

- Пилонидалната болест, според клиничната класификация, се среща в две форми. Първата форма се определя като неусложнена, като не причинява оплаквания и болки.

Усложнената форма образува абсцес

и последващи фистули. Тази форма се характеризира с образуването на епителиални ходове от фистули в сакрококцигиалната област, без значителни оплаквания от страна на пациентите. Вследствие на хроничното дразнене на областта, било от травма, продължително заседяване, спадане на имунитета и др., пилонидалната киста се възпалява и преминава в своята усложнена форма. Тя протича с образуването на кистична формация в тази област, характеризираща се в няколко етапа на развитие.

Първият етап е безсимптомният период при пациентите, който се характеризира с образуването на кистата и нейното абсцедиране (нагнояване). Следващият етап протича с остро възпаление, силна болка в областта, до невъзможност за сядане, или лягане по гръб. Понякога е съпроводено и с общи симптоми на възпаление, като повишена температура и втрисане. В този етап на клинично манифестиране, пациентите най често търсят лекарска помощ и евентуална хирургическа намеса.

След оформянето на абсцесните кухини, заболяването еволюира в спонтанното или хирургично дрениране на абсцесите с изтичане на гноевидна секреция и постепенно намаляване на възпалителния процес в областта. Това е и етапът, свързан с хронифициране на заболяването и образуването на фистулни ходове.

- Възможно ли е този вид кисти да са свързани с друг тип заболяване?

- При част от пациентите появата на този вид кисти е свързано и с някои други системни заболявания на организма, като захарния диабет, имунодефицитни състояния, затлъстяване и др.

- В кои части на тялото може да се разпространи пилонидалната киста?

- Пилонидалната болест е заболяване на специфична част от човешкото тяло, а именно сакрококцигиалната област. Понякога след прекарани няколко тласъка на абсцедиране и дрениране на заболяването, се образуват фистулни ходове, които биха могли да достигнат други анатомични области в близост – като ануса и перианалното пространство, с развитието на тежки гнойни парапроктити.

- За какви притеснителни симптоми трябва да се следи при появата на такава киста?

- Първоначалните

симптоми на заболяването

са свързани именно с нагнояването на образувалите се абсцесни кухини, изразяващи се в силна и пулсираща болка в областта, температура – както локална, така и обща. Понякога се появява втрисане и обща отпадналост, дължаща се на системното засягане на организма от възпалителния процес.

- Възможно ли този вид кисти да останат в латентно състояние и да не се развие възпалителен процес?

- При част от пациентите заболяването може да остане дълго време в латентна форма, без клинични прояви или оплаквания.

- Как могат да се предотвратят усложненията от това заболяване?

- Първото и много важно за пациентите е стриктното спазване на лична хигиена на цялата област, както и премахването на окосмяването там. Това са двете най важни и лесно изпълними процедури от пациентите с оглед предотвратяване на възпалението.

- Как се лекуват пилонидалните кисти и кога се налага оперативна намеса?

- Лечението на пилонидалната болест е изцяло хирургично. Под анестезия се отваря абсцесната кухина, евакуира се гнойта, щателно се обработва и почиства кухината чрез промивка с антисептични разтвори. Процедурата завършва с поставянето на дренаж за няколко дни, с оглед евакуирането на остатъчни детритни материи.

След преминаването на острия период на възпаление, който трае 1-2 месеца, се извършва радикална оперативна интервенция, изрязваща се в ексцизия на цялата зона във видимо здрави граници. Съществуват няколко типа оперативни интервенции, приложими в зависимост от тежестта на заболяването, площта на засягане, както и дали той е в рецидив или не.

- Бихте ли споменали за различните типове оперативна намеса?

- Използват се разнообразни типове хирургична намеса. Методът на отворената, затворената и полуотворената рана. Метод на Каридакис, синусектимия, както и двуетапен метод на резекция.

Съвременните методи на лечение включват използването на лазер и др.

При всеки пациент методът на лечение се определя строго индивидуално, в зависимост от състоянието му, етапа на развитие на болестта и дали се касае за първична операция или такава, свързана с рецидив на болестта.

- Защо често се появяват рецидиви след съответната хирургична намеса?

- Поради естеството си и анатомичната област, в която се намира пилонидалната болест. Тя е свързана с голяма честота на рецидиви на заболяването, водещи до повторни оперативни интервенции при пациентите.

- До какви усложнения може да доведе такова нелекувано състояние?

- Понякога при нелекувана болест или ненавременно потърсена лекарска помощ, заболяването може да прогресира до оформянето на множество фистули, което впоследствие да затрудни и усложни лечението, както и да изисква по-голям обем на оперативна интервенция.

- Възможно ли е проблемът да бъде решен трайно?

- Пациентите могат да бъдат излекувани трайно, като единственият способ за това са различните по вид хирургични методи. Не на последно място и много важно, е и стриктното спазване на хигиенния режим и трайното обезкосмяване на областта.

Деляна УЗУНОВА

Горещи