Майка на 23 годишна жена има една – единствена мечта – да види дъщеря си като булка. Заболяването й обаче се развива прекалено бързо и тя се притеснява, че няма да доживее дотогава. Ивилина Димова разказва историята си във Фейсбук и твърди, че е била използвана отлекарите като опитно зайче. „Здравейте, Казвам се Ивилина Димова на 43 г. от гр.Балчик и искам да Ви разкажа моята история.
Вече петнадесет години водя борба с коварното си заболяване, както и с българското здравеопазване. Многократно през тези години чувах думите, изречени от обикновен лекар до професор – за първи път виждаме случай като твоя и многократно през първите години на заболяването ми ме използваха за опитно зайче.
Сега вече съм обездвижена от кръста надолу и от година и половина съм в инвалидна количка.
Бях на двадесет и седем години когато ми се обездвижи десният крак,след това и дясната ръка. Поставиха ми диагноза Множествена склероза цереброспинална форма,която така и не доказаха в продължение на тези петнадесет години.
Никога не съм се чувствала болна от МС и винаги съм го казвала на всеки лекар който е искал да ми го втълпи за да престана да ровя и да искам да погледнат малко встрани, и да търсят проблема някъде другаде.
Лежала съм в неврологични отделения във Варна, Пловдив и София където наблюдавах болните от МС и те нямаха нищо общо с моето състояние. Това ме убеждаваше още повече, че заболяването ми е друго.”
С течение на времето Ивилина продължава да търси отговор на въпроса какво й има. Накрая се свързва с лекар, който намира решението. Прави изследвания и установява, че пораженията в гръбначния мозък са следствие от недобро хранене с кръв.
„Наложи се да постъпя в неврологията на ВМИ – Пловдив в центъра по МС понеже официално съм регистрирана в МС център - Варна. Мога да твърдя и да застана зад думите си, че в това отделение ми объркаха схемата на лекарствата, слагаха ми антибиотик 10 дни без всякаква причина и докато аз не реагирах остро на това, че схемата е грешна и тези лекарства в тези дози няма да ме възстановят, а ще влошат състоянието ми, чак тогава коригираха дозата…
Но беше вече късно… Така и не се възстанових. Единственото качествено изследване което ми направиха беше поредната лумбална пункция, която изпратихме за анализ в Германия. Резултатът за наличието на МС беше отрицателен, естествено.
След два дни ме изписаха неподвижна, както си ме приеха, без подобрение и с диагноза МС, но пък със съвета, че от тук нататък ще си остана инвалид и трябва да свикна с тази мисъл, да се примиря с това си състояние. Да престана да ровя и да спра да се тормозя, защото това е положението. И хората в инвалидни колички можели да бъдат пълноценни хора, така ми казаха.
Сама се борих срещу величия в неврологията и доказах ,че съм права. Въпреки всичко не обвинявам никой. Съобразно с времето,технологията и познанията през тези 15 години, просто възможностите им са били такива. На тях им е простено. Но има и такива, които през цялото време знаеха, че не страдам от МС, но да твърдят обратното им беше финансово удобно. На тях Господ ще им прости.”
Източник: БЛИЦ
Горещи
Коментирай