Съединения, свързани с циркадния часовник и синтеза на колаген, подобряват лечебната клетъчна активност при заздравяване на белези от рани. Това установили в лабораторни условия учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те открили, че съединения, които влияят върху синтеза на колаген (протеин, който е важен за възстановяването на кожата) могат да подобрят заздравяването на белези. По думите на д-р Акишиге Хокуго - един от авторите на проучване, публикувано в Frontiers in Medicine, белезите могат да доведат до емоционален стрес след нормално заздравяване на рани, но има и допълнителни процедури за ревизия, удължен болничен престой, по-голям риск от инфекции. Белег, който не зараства добре, може да бъде болезнен или да повлияе на обхвата на движение на засегнатата част от тялото, дори да изисква допълнително хирургично лечение.
Нормалното зарастване на рани има три етапа:
- фаза на възпаление
- фаза на пролиферация
- фаза на съзряване.
При първите две фази различни видове клетки мигрират към раната. Първо клетки, които предпазват от инфекция, а след това клетки, които намаляват възпалението и помагат на кожата да се възстанови. По време на втората фаза клетките мигрират, за да запълнят отново раната и се генерира колаген, за да осигури структура. Но излишното отлагане на колаген води до белези, които са по-дебели, повдигнати и по-малко еластични от околната кожа.
Учените целели да променят експресията на специфичен ген, Neuronal PAS домейн 2 (Npas2). Npas2 е основен циркаден ген и помага за регулирането на естествените ритми на тялото.
Раните, които са получени в различни точки от циркадния цикъл, заздравяват с различна скорост, което се смята, че се дължи на връзките между гените на циркадния часовник и поведението на клетките, участващи в лечението. Ако правилните видове клетки не достигнат раната в точното време, заздравяването е компрометирано.
Мишки, които са генетично модифицирани, така че генът Npas2 да не се изразява, се лекуват по-бързо, с повишена клетъчна миграция и по-малко прекомерно отлагане на колаген.
„Предишни експерименти показаха, че мишките с нокаут Npas2 са в състояние да доведат до значително намаляване на общото време за заздравяване на рани, но липсата на циркаден контрол във всички телесни системи не може да се прехвърли на клинично приложение“, казва Хокуго.
Учените избрали 5 съединения, които вече са одобрени от Американската администрация по храните и лекарствата и се смята, че засягат Npas2. Съединенията били наречени Dwn1, Dwn2, Dwn3, Dwn4 и Dwn5 и всяко било скринирано с помощта на миши фибробласти, за да се покаже, че те потискат експресията на Npas2, преди да бъдат приложени към проби от надраскани възрастни човешки дермални фибробласти. Всяко повторение на експеримента било проведено в продължение на 14 дни, за да се наблюдава развитието на колаген, както би се случило при истинска рана.
Въпреки че последните три съединения нямат видим ефект върху синтеза на колаген, Dwn1 и Dwn2 успешно модулират както клетъчната миграция, така и синтеза на колаген без да увреждат фибробластите, подобрявайки скоростта на клетъчната миграция и минимизират излишния синтез на колаген.
Авторите предупреждават, че са необходими повече проучвания.
