В Александровска болница в София пък се осъществиха успешно двете бъбречни трансплантации от екипа на проф. д-р Петър Симеонов, началник на Клиниката по урология. Реципиентите са жена от Карлово и 62-годишен мъж от София. 46-годишната Лиляна Ангелова от Карлово получи шанс за нов живот. Ето какво сподели тя пред репортер на в. „Доктор”.
- Здравейте, Лиляна, радваме се, че вече имате нов бъбрек, с който животът ви ще стане по-добър. Как се чувствате?
- Прекрасно се чувствам – сред много добри специалисти съм - и като хора са такива. Получавам много добро лечение, но се притеснявам да кажа нещо повече – може лекарите да се разсърдят, че говоря с вас.
- От колко време сте на хемодиализа?
- От 9 месеца съм на диализа. Благодарение на хуманния жест на близките на донора имам нов бъбрек и ще живея. Просто не мога още да повярвам на късмета си...
- Успявахте ли да работите?
- Не, не работя, бях 100% инвалид, на хемодиализа, сега животът ми ще бъде по-добър, сигурна съм. И ще пазя новия си бъбрек. От няколко години боледувам от бъбреци - цистит, после камъни, пак цистит, пиелонефрит, възпаление. Сериозни болести, увредиха ми бъбреците, първо остра бъбречна недостатъчност, после се наложи да мина на диализа. Увредата беше необратима.
- Какво се случи, когато звънна телефонът ви?
- Казаха ми, че се обаждат от Агенцията по трансплантации и че има подходящ донор за мен. Повярвайте ми, не можех да осъзная какво ми говорят отсреща. Едно смесено чувство се завря в главата и сърцето ми, даже започнах да се питам дали да дойда, или не. Хем еуфория, хем страх – всичко накуп ме връхлетя. И в крайна сметка, дойдох, легнах на операционната и вече се чувствам добре. Жива съм, надявам се да стана и здрава.
- В колко часа ви се обадиха от Агенцията?
- В 5 часа следобед, в 10 вечерта вече бях в клиниката и започнаха да ме подготвят за трансплантацията. Екипът на проф. Симеонов ми сложи новия бъбрек, златни ръце имат тези доктори.
- Кога „заработи” бъбрекът?
- Като излязох от упойката, видях, че тече урина, помислих си: всичко с мен се развива много добре! Вече знаех и че донорът е жена от Варна – чисто човешка благодарност искам да изкажа на близките й и съболезнования за загубата им.
Проф. д-р Петър Симеонов: Хемодиализата е мъка!
С присадения орган пациентите ни стават като всички нас
- Проф. Симеонов, какво е състоянието на трансплантираната Лиляна от Карлово? Питам ви първо за нея, защото иска чрез нас да изкаже благодарността си към екипа ви. Нали не й се сърдите, че е разговаряла с мен?
- И аз й благодаря – че е доволна от нашите грижи. И не, никой от екипа няма да й се разсърди, че ни е похвалила. Жената е в отлично състояние, както и останалите ни трансплантирани. В рамките на 2 седмици направихме четири трансплантации и ще се изразя така: и по-старата двойка, и по-новата, член на която е Лиляна от Карлово, слава на Господ, са в много добро здравословно състояние. Отделят урина, чистят организма, уреята и креатининът и на четиримата са в добри стойности. Доволен съм, лично аз.
- С какви думи бихте описали това, което виждате в техните очи след трансплантацията?
- Ще кажете, че това е рутинна работа за екипа ми, но всеки от тях реагира по различен начин. Радост виждам в очите им, особено като започнат да уринират, при положение, че дълго време не са могли да го правят. Няма думи, с които да опиша това, което виждам в очите им –
нещо като голяма благодарност
че сме им дали втори шанс за живот - за нормален при това. Хемодиализата е мъка, и го казвам съвсем сериозно. Както и това, че е ограничен приемът на течности, диета се спазва. С присадения бъбрек пациентите ни стават като всички нас!
- Кръстосаното донорство... Какво е вашето мнение, проф. Симеонов? Българи събират непосилни суми и излизат в чужбина, за да получат бъбрек. Това може ли да се случва и у нас?
- Да, луди пари дават навън. Да, аз съм за такова донорство. Но при нас трудно се движат нещата. Всеки има право да получи орган извън семейството си. Ясно ви е какво е кръстосаното донорство, хората по света го правят, а ние сме по-светци и от папата. Например, не може все още да се разбере как може да се удостоверява реалността на роднинската връзка, ако
идват чужденци да си разменят органи у нас
Удостоверения за роднинска връзка, издадени от правосъдните министерства на която и да е държава, важат по целия свят, само не и у нас. Ей това пък въобще не го разбирам! У нас се изискват и още, и още документи. Повече от година нашето правосъдно министерство не може да ни отговори какво да правим – а има запитвания, има желаещи да си разменят органи именно в нашата клиника. Живи двойки, живо донорство, обаче не са българи – не можем да разберем имаме ли право да извършим тази трансплантация.
- В един момент бихте попаднали под ударите на закона...
- Разбира се! Би трябвало правната уредба да е ясна, категорична. И хирурзите да сме спокойни, и болните. Всички знаят, че чужденци искат да си правят трансплантации в България, но като нямаме наредби, как да го оформим... Аз се чувствам горд от това – че чужди граждани са оценили нашата безупречна работа. Но няма как да го правим. А в същото време
ние носим достатъчно пари на държавата
те остават в нашето здравеопазване. Сега държавата заплаща по 20 000 лв. за трансплантация, не знам колко точно са, лекарският ни труд е символично заплатен, но ние сме свикнали с това положение, караме на емоция.
- Вие ли пътувахте при последната донорска ситуация със „Спартан”-а?
- Не, изпратих доц. Георгиев. За мен тук имаше достатъчно друга подготвителна работа. Радвам се, че в. „Доктор” отразява донорските ситуации. Така разбуждате обществото за добрини. Да ни пази Господ всички, но се случват и такива неща – важното е да не зариваме шансовете за нов живот под земята! Случва се понякога новият бъбрек да не проработи, да се наложи експлантация, но успеваемостта ни, на фона на изключително малката бройка на донорите у нас, е над средната за Европа.
Люба МОМЧИЛОВА