Моника Киркова: 29 курса химиотерапия не ми излекуваха рака на кръвта!

Моника Киркова от София е само на 44 години, но вече 10 години се бори с коварния рак. През 2004 г. й е поставена диагноза „Ходжкинов лимфом”, ІV стадий. Започват ежемесечни курсове на химиотерапия в Онкохематологията в София в продължение на една година. След като изследването със скенер година по-късно показва прогресия на заболяването, е решено от лекарска комисия да й бъде направена автоложна трансплантация на стволови клетки в трансплантационното отделение на същата болница. След това лечението й продължава с лъчетерапия и последващи 3 курса на химиотерапия през 3-4 месеца до началото на 2007 г. Тогава се установява, че младата жена е в ремисия и лечението е прекратено.

За съжаление още в началото на 2008 г. се установява рецидив и отново се налага да бъде подложена на химиотерапия. „До септември 2012 г. заболяването ми непрекъснато рецидивираше и всеки път се налагаше да бъда лекувана с химиотерапия и лъчетерапия. Общо през годините на лечение са ми направени 4 курса на лъчетерапия и 29 курса на химиотерапия. Вследствие продължителното и сериозно лечение се появиха тежки и животозастрашаващи последствия от ефектите на химиотерапията, поради което мнението на лекуващия лекар бе, че при мен лечението с химиотерапия вече е невъзможно и опасно. Единственият вариант за лечение, препоръчано от лекарски комитет в Онкохематологията, е лекарствен продукт, който представлява антитяло и е разработен за употреба от пациенти с Ходжкинов лимфом с рецидив след автоложна трансплантация”, сподели пред репортер на в. „Доктор” Моника.

- Моника, кога разбрахте, че имате сериозен здравословен проблем?
- Преди 10 години, бях на 34, млада, в разцвета на силите си. Започнах много да кашлям – ей така, без причина. Чувствах се постоянно уморена, а кашлицата беше продължителна и ме съсипваше. Нямаше възли, нищо друго като симптом не предвещаваше тази коварна болест. Заради кашлицата отидох на лекар – и се завъртях в тревога за здравето си. Д-р Пенка Ганева ме лекува в Онкохематологията, тя ме насочи съм това ново лекарство, което в други страни се използва поне от 3-4 години. У нас все още не е включено в Позитивния лекарствен списък, затова не се заплаща от Здравната каса.

- Защо именно този медикамент ви го препоръча?
- След толкова много химиотерапия се появиха тежки усложнения, които могат да отнемат живота ми. В Хематологията никой лекар не взема еднолично решение за лечението на всеки пациент. Те познават този медикамент – винаги съм смятала, че нашите хематолози са на световно ниво и добре лекуват. Според лекарите там това е единственият вариант за лечението ми – вливки с този медикамент. Подадох молба в здравното министерство, благодарна съм им, че отпуснаха средства за 4 вливки при необходими 16. Знам, че медикаментът е много скъп.

Започнах лечението и след като бяха направени четирите вливания, разбрах, че

фондът е закрит поради изчерпване на средствата

Отново подадох молба до МЗ да ми бъдат отпуснати средства за продължаване на лечението, но ми бе отказано по-нататъшно финансиране с мотив, че няма законов механизъм, по който държавни средства да бъдат отпуснати на физическо лице за лечение с лекарство, нефигуриращо все още у нас. Сега сама се налага да се справя с финансиране на лечението си.

- Според вас защо толкова много българи трябва да събират сами пари, за да се лекуват?
- Казаха ми, че в момента няма фонд, който да отпуска необходими средства за лечението на когото и да било. Според мен отдавна държавата се е отказала от нас, иначе щеше да направи и невъзможното, за да се излекуваме. Аз не съм единствената, която няма финанси да поеме сама лечението си – много сме, не можете да си представите колко пациенти от цялата страна се надяват на чудо в Хематологията…

Това за нас е животоспасяваща терапия, но никой не желае да ни я осигури

Затова се налага всеки от нас сам да си търси средства, да проси, едва ли не пред цяла България да застане и да си разкаже историята, за да предизвика съчувствие и непознати милостиви хора да му помогнат!

Тези неща уронват достойнството ни на хора… Може би е силно казано под емоциите на цялата ми борба за живот, която водя от години, но е истина. Погледнете колко кампании има, колко много хора се нуждаят от помощ – всеки се нуждае от животоспасяващо лечение и е принуден сам да си търси средства.

- Какви са вашите доходи?
- Ненормални! Получавам 200 лева инвалидна пенсия, нямам имоти, за да ги продам, нито коли. Имам 19-годишен син, който израсна с болестта ми. Все гледаше как майка му е в болницата,

колко зле е след поредната химиотерапия

Израсна преждевременно, макар че тази мъка го направи упорито и добросъвестно, помъдряло дете. Семейството ми тежко приема болестта ми, но в такива моменти човек разбира кои са приятелите му. Много хора, приятели, близки, познати и непознати, ни помогнаха и ни помагат, за което им благодаря. Благодарна съм и на лекарите в Хематологията, които 10 години вече се борят за живота ми.

- Какво искате да ви се случи?
- Само да получа, и не само аз, а хилядите онкоболни, едно адекватно и качествено лечение. Иска ми се държавата да ни помага в борбата с тази тежка болест. Да имаме достъп до медикаменти, които ще ми спасят живота. И пак ще споделя: нашите лекари, специалистите ни, са много добри, но много неща в здравеопазването ни куцат и не им позволяват да лекуват така, че да ни съхранят живота. Смятам, че на лекарите им са „вързани” ръцете. Правят и невъзможното, за да ни помогнат!
Позитивен човек съм, гледам с надежда напред, защото когато човек се задълбае само в лошото, трудно преминава през лошото. Благодарна съм на хората, че все още съм жива!

- Само химиотерапия ли е лечението на онкозаболяванията?
- Химиотерапията ни убива, тя гори органите ни, има тежки странични ефекти, но това е техният начин да ни лекуват. Това е начинът у нас. Има много нови медикаменти, но те не могат да се прилагат у нас, защото не можем да си ги купим. Кой печели от химиотерапевтиците, не знам, но има такива. Всички разчитаме у нас да влязат новите медикаменти. Известен виенски професор преди дни каза, че Европейската асоциация на онколозите отчита факта, че в България и Румъния най-късно влизат в употреба новите лекарства в областта на онкологията. Щом се появят, веднага ги одобряват Германия, Франция, Австрия, Швейцария, но в България започват да ги използват 3-4 години след това. Как да го коментирам това?! Като отказ на българската държава да участва в лечението на болните си…


Люба МОМЧИЛОВА





Веднъж започнало, лечението не бива да се прекъсва, затова Моника започва дарителска кампания, чрез която трябва да събере средства за останалите дози. Необходимата сума е 146 700 лева.

Райфайзен банк
IBAN: BG48 RZBB 9155 1043 3248 06
BIC: RZBBBGSF
Моника Каменова Киркова