Недостиг на кислород или просто невротичен навик?

Ор­га­низ­мът неп­ре­къс­на­то из­вър­ш­ва ре­ди­ца фи­зи­о­ло­гич­ни и мик­ро­би­о­ло­гич­ни про­це­си сам, без някой да се гри­жи­ за то­ва. И те са сър­це­би­е­не, при­миг­ва­не на кле­па­чи­те, ди­ша­не и т.н. Въп­ре­ки че мо­же­те да кон­т­ро­ли­ра­те ди­ша­не­то, през по­ве­че­то вре­ме ор­га­низ­мът сам кон­т­ро­ли­ра чес­то­та­та и дъл­бо­чи­на­та на ди­ша­не­то ви. По­ня­ко­га оба­че, когато въз­ду­хът не ви сти­га, значи има­те за­дух.

Случ­ва се то­ва да ста­не след тре­ни­ров­ка или след дру­го фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не. На­пъл­но нор­мал­но е да се за­дъ­ха­те, ко­га­то се из­кач­ва­те до шес­тия етаж. За­дух се сре­ща при ин­фек­ции или при алер­гич­ни със­то­я­ния ка­то ас­т­ма, круп, суб­хор­да­лен ла­рин­гит, ос­тър тра­хе­об­рон­хит, до­ри при мно­го ви­рус­ни ин­фек­ции на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща. За­ду­хът съ­път­с­т­ва по­ня­ко­га и пси­хич­ни сму­ще­ния ка­то тре­вож­ност­та, стре­са, нап­рег­на­тост­та или деп­ре­си­я­та.

Въз­мож­но е за­ду­хът да бъ­де съв­сем нор­мал­на ре­ак­ция на на­то­вар­ва­не или про­я­ва на тре­вож­ност. Не е из­к­лю­че­но да е сиг­нал за не­дос­тиг на кис­ло­род. За да по­лу­ча­ва тя­ло­то не­об­хо­ди­мия кис­ло­род, той ес­тес­т­ве­но тряб­ва да е в дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во във въз­ду­ха, кой­то ди­ша­те. Ако из­вед­нъж ви за­ка­рат на ви­сок пла­нин­с­ки връх с ви­со­чи­на над 2500 мет­ра или ако се на­ру­ши хер­ме­ти­за­ци­я­та на са­мо­ле­та, в кой­то пъ­ту­ва­те, труд­но ще си по­е­ма­те въз­дух.

Ко­га­то кис­ло­ро­дът е дос­та­тъ­чен, той тряб­ва да стиг­не до бе­лия ви дроб. Ако има­те ня­как­ва преч­ка, ще по­лу­чи­те за­дух. До­ри и ко­га­то въз­ду­хът стиг­не до дро­ба, по­ня­ко­га ста­ва та­ка, че той не ус­пя­ва да про­ник­не в кръв­та - край­на­та му цел, по­не­же пре­ка­ле­но го­ля­ма част от бе­лод­роб­на­та тъ­кан е за­сег­на­та от ня­как­во за­бо­ля­ва­не (нап­ри­мер от ем­фи­зем), ин­фек­ти­ра­на (от пнев­мо­ния), ув­ре­де­на (от го­лям кръ­вен съ­си­рек), или пък от­с­т­ра­не­на опе­ра­тив­но (по­ра­ди на­ли­чие на ту­мор). При те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва ня­ма дос­та­тъч­но бе­лод­роб­на тъ­кан, ко­я­то да вле­зе в до­пир с кръ­во­нос­ния съд и той да при­еме вди­ша­ния кис­ло­род.
  
Хи­пер­вен­ти­ла­ци­я­та е нев­ро­ти­чен на­вик, при кой­то има­те усе­ща­не­то, че не ви сти­га въз­ду­хът. В опи­та си да за­до­во­ли­те та­зи нуж­да ус­та­но­вя­ва­те, че ди­ша­те все по-дъл­бо­ко и по-дъл­бо­ко. И ефек­тът е от­ри­ца­те­лен и се по­лу­ча­ва по­ро­чен кръг. То­зи “глад за въз­дух” на­ру­ша­ва нор­мал­ния ба­ланс меж­ду кис­ло­ро­да и въг­лед­ву­о­ки­са в кръв­та, ре­зул­та­тът от ко­е­то е об­що из­т­ръп­ва­не, за­ма­я­ност и до­ри при­па­дък. Склон­ност­та към хи­пер­вен­ти­ла­ция е свър­за­на със стре­со­ви си­ту­а­ции в жи­во­та и обик­но­ве­но е крат­кот­рай­на или  със­то­я­ни­е­то на стра­да­щия се по­доб­ря­ва, след ка­то му се обяс­ни в как­во се със­тои проб­ле­мът и бъ­де ус­по­ко­ен, или му се про­ве­де ле­че­ние с тран­к­ви­лан­ти. Об­лек­че­ние оба­че мо­же да из­пи­та­те, ако ди­ша­те в хар­ти­ен плик. То­зи на­чин на ди­ша­не на­ба­вя лип­с­ва­щия въг­лед­ву­о­кис и по­ма­га за въз­с­та­но­вя­ва­не­то на хи­ми­чес­кия ба­ланс на кръв­та.
 

---

Въз­мож­но ли е да има­ме за­дух, ако бе­ли­ят дроб е на­пъл­но здрав и ня­ма лип­са на кис­ло­род?

Ако кис­ло­ро­дът е дос­та­тъ­чен и бе­лият ви дроб е здрав, пак мо­же да има­те за­дух, при по­ло­же­ние че сър­це­то ви не фун­к­ци­о­ни­ра нор­мал­но. За­що­то до­ри и кис­ло­ро­дът да е в със­то­я­ние да пре­ми­не през бе­лия дроб до кръв­ния ток, сър­деч­ни­ят мус­кул ня­ма си­ли, за да из­пом­п­ва дос­та­тъч­но обо­га­те­на с кис­ло­род кръв към ос­та­на­ла­та част на тя­ло­то.

По­ня­ко­га по­доб­но със­то­я­ние нас­тъп­ва из­вед­нъж при ос­тър ин­фаркт или пос­те­пен­но, до­ка­то ув­ре­де­но­то сър­це ста­ва все по-сла­бо и по-сла­бо. Или пък сър­це­то ви е доб­ре, но ако сте  сил­но ане­мич­ни и бро­ят на ерит­ро­ци­ти­те ви, пре­на­ся­щи и ос­во­бож­да­ва­щи кис­ло­род, е не­дос­та­тъ­чен, пак ще чув­с­т­ва­те за­дух. Съ­що та­ка е въз­мож­но бро­ят на чер­ве­ни­те кръв­ни клет­ки да е дос­та­тъ­чен, но те да са с ня­как­ви ано­ма­лии и да не ус­пя­ват да свър­з­ват и да ос­во­бож­да­ват нор­мал­но кис­ло­ро­да. Ня­кои хи­ми­чес­ки ве­щес­т­ва и за­мър­си­те­ли, да­же и ле­кар­с­т­ва, пред­пи­са­ни от ле­ка­ря, могат да ув­ре­дят ерит­ро­ци­ти­те.

ВНИМАНИЕ!

До­ри и все­ки ме­ха­ни­зъм, за кой­то ве­че спо­ме­нах­ме, да е в от­лич­но със­то­я­ние и кис­ло­ро­дът да сти­га до тъ­ка­ни­те нор­мал­но, пак мо­же да се за­дъх­ва­те, ако има­те ня­как­во за­бо­ля­ва­не, ко­е­то изис­к­ва не­о­бик­но­ве­но го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва кис­ло­род. То­ва се случ­ва при ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, при бър­зо раз­рас­т­ващ се кар­ци­ном или при  по­ви­ше­на фун­к­ция на щи­то­вид­на­та жле­за - вся­ко сму­ще­ние, при ко­е­то об­мя­на­та e ус­ко­ре­на. В то­зи слу­чай ви се на­ла­га да ди­ша­те все по-бър­зо и по-бър­зо, за да по­лу­ча­ва­те все по­ве­че и по­ве­че кис­ло­род за глад­ни­те тъ­ка­ни.

Ако сте с над­нор­ме­но тег­ло, ряд­ко се дви­жи­те, пу­ши­те и се за­дъх­ва­те при вся­ко ле­ко фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не, ака­де­мич­на­та ме­ди­ци­на не мо­же ни­що да нап­ра­ви за вас. Не­ща­та са във ва­ши­те ръ­це. На­ла­га се да от­с­лаб­не­те, да за­поч­не­те да се дви­жи­те по­ве­че и да спре­те да пу­ши­те. Ако ус­пе­е­те да пос­тиг­не­те всич­ко то­ва, за­ду­хът ще из­чез­не.
 

---

Някои лекарства могат да влошат състоянието на астматика

Ня­кои ле­кар­с­т­ва мо­гат да затруднят ди­ха­тел­ния цен­тър в мо­зъ­ка ви, та­ка че да ди­ша­те по-теж­ко и да има­те за­дух. Ам­фе­та­ми­ни­те имат по­доб­но дейс­т­вие. Но по-съ­щес­т­ве­на при­чи­на е над­нор­ме­но­то тег­ло, как­то по­со­чих­ме по-го­ре.

Наб­лю­да­ва­ли ли сте как мно­го пъ­лен чо­век се кач­ва по стъл­би? Пух­те­не­то, пъш­ка­не­то, за­ду­хът обик­но­ве­но се дъл­жат на фак­та, че из­лиш­ни­те тлъс­ти­ни не поз­во­ля­ват на гръд­ния кош да се дви­жи дос­та­тъч­но, за да да­де въз­мож­ност на бе­лия дроб да се раз­ши­ри нор­мал­но.
 

---

Стресът също е причина

За да раз­бе­ре­те при­чи­на­та за за­ду­ха, тряб­ва да си от­го­во­ри­те на ня­кол­ко еле­мен­тар­ни въп­ро­са, за да под­по­мог­не­те ди­аг­нос­ти­ка­та на ва­шия ле­кар:

Ако сте из­ло­же­ни на си­лен стрес, труд­но ди­ша­те и се чув­с­т­ва­те за­ма­я­ни, или ви се вие свят, ако дла­ни­те и хо­ди­ла­та ви из­т­ръп­ват, но сте в със­то­я­ние да ле­жи­те на гръб и не каш­ля­те, съ­щес­т­ву­ва ве­ро­ят­ност да стра­да­те от хи­пер­вен­ти­ла­ция. За­ду­хът не е фи­зи­чес­ки или, как­то каз­ват, ле­ка­ри­те, не е на “ор­га­нич­на” ос­но­ва.

Ако има­те сър­деч­но за­бо­ля­ва­не - ан­ги­на пек­то­рис или ин­фаркт, кой­то сте по­лу­чи­ли в ми­на­ло­то, рев­ма­ти­чен сър­де­чен по­рок, ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не, про­дъл­жа­ва­що с го­ди­ни и не­из­ле­ку­ва­но - и в края на де­ня кра­ка­та ви са отек­ли, ко­га­то ле­жи­те по гръб, твър­де въз­мож­но е за­ду­хът да се при­чи­ня­ва от сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност. Бе­ли­ят ви дроб е на­пъл­нен с кръв, ко­е­то на­ма­ля­ва спо­соб­ност­та му да из­п­ра­ща вди­ша­ния кис­ло­род в кръв­ния ток. Съ­щи­те сим­п­то­ми, с из­к­лю­че­ние на по­ду­ти­те кра­ка, мо­гат да се раз­ви­ят и при ос­тър ин­фаркт.
  

---

Ако детето се задъхва, веднага търсете лекар!

Ако де­те­то ви си е иг­ра­ло на­вън и из­вед­нъж гър­ди­те му за­поч­нат да сви­рят и по­лу­чи за­дух, но не е бол­но от ас­т­ма, то мо­же би е вди­ша­ло чуж­до тя­ло, ка­то нап­ри­мер част от иг­рач­ка или фъс­тък. Вед­на­га го за­ве­де­те на ле­кар!

За­дъх­ва­те ли се, ко­га­то се из­кач­ва­те по на­гор­ни­ще в сту­де­но вре­ме? Ди­ша­не­то ви нор­ма­ли­зи­ра ли се, нас­ко­ро след ка­то пре­ус­та­но­ви­те хо­де­не­то? На­вяр­но стра­да­те от ан­ги­на пек­то­рис. При ня­кои хо­ра за­бо­ля­ва­не­то се про­я­вя­ва не с бол­ки и със стя­га­не в гър­ди­те, а със за­дух при хо­де­не.

Ако пу­ши­те и ви­на­ги сте има­ли су­ха каш­ли­ца, но от­с­ко­ро чув­с­т­ва­те, че въз­ду­хът не ви сти­га и сте от­с­лаб­на­ли, кар­ци­но­мът на бе­лия дроб е ед­на твър­де ре­ал­на въз­мож­ност.

Пре­яж­дане­то и теж­ка­та ди­е­та са два­та про­ти­во­по­лож­ни мо­де­ла на хра­не­не. Ня­кои хо­ра сти­гат до край­нос­ти и в два­та ва­ри­ан­та, които мо­гат да ста­нат трай­ни на­ви­ци и да пре­ми­нат в пси­хи­ат­рич­ни за­бо­ля­ва­ния. За­то­ва не пре­ка­ля­вайте ни­то с хра­на­та, ни­то с ди­е­ти­те.   
  

---

ДИ­А­БЕ­ТИ­ЦИ­ТЕ МО­ГАТ ДА ЗА­МЕ­НЯТ ХЛЯ­БА С КАР­ТОФИ

На пър­во мяс­то, сол­та тряб­ва да се ог­ра­ни­чи до не по­ве­че от 6 гра­ма на ден. Стра­да­щи­те от то­ва за­бо­ля­ва­не тряб­ва да се от­ка­жат от мас­ла, ма­йо­не­зи, сме­та­на, маз­ни си­ре­на и каш­ка­ва­ли, тлъс­ти ме­са и кол­ба­си. Мо­гат да кон­су­ми­рат уме­ре­но пи­леш­ко и те­леш­ко ме­со, ри­ба, ове­се­ни яд­ки, ва­ри­ва, нис­ко­ка­ло­рич­ни тес­те­ни про­из­ве­де­ния. Хля­бът тряб­ва да е ръ­жен, ръ­же­но-пше­ни­чен, пъл­но­зър­нест и да не над­х­вър­ля 250 гра­ма днев­но. Ед­на фи­лий­ка мо­же нап­ри­мер да се за­ме­ни с един-два кар­то­фа, но те не тряб­ва да са пър­же­ни.

Пре­по­ръ­чи­тел­но е  все­ки ден да се при­е­мат зе­лен­чу­ци. За прес­ни­те пло­до­ве ня­ма ог­ра­ни­че­ния, ос­вен за гроз­де­то, ба­на­ни­те и смо­ки­ни­те. Фрук­то­за­та (пло­до­ва­та за­хар) по­ви­ша­ва съв­сем мал­ко ни­во­то на за­хар в кръв­та и не изис­к­ва ин­су­лин. Ка­те­го­рич­но се заб­ра­ня­ват оба­че подс­ла­де­ни­те със за­хар на­пит­ки, ал­ко­хо­лът се ог­ра­ни­ча­ва до ед­на мал­ка би­ра или ча­ша су­хо ви­но. Упот­ре­ба­та на кон­цен­т­ри­ран ал­ко­хол на глад­но мо­же да пре­диз­ви­ка хи­пог­ли­ке­мия (по­ни­жа­ва­не на стой­нос­ти­те на кръв­на­та за­хар под нор­ма­та). Хра­на­та тряб­ва да се разпреде­ля на 3-4 при­е­ма, на ин­тер­ва­ли до 4 ча­са. Ве­че­ря­та да бъ­де по­не 3 ча­са пре­ди сън. Доб­ре е пре­­ди ля­га­не да се изяж­да по ед­на ябъл­ка или пор­то­кал, те пред­паз­ват от нощ­ни хи­пог­ли­ке­мии. 

Пра­вил­но­то ди­е­то­ле­че­ние на­ма­ля­ва ин­су­ли­но­ви­те нуж­ди, по­доб­ря­ва об­мя­на­та и пред­паз­ва от ус­лож­не­ния. То мо­же да нор­ма­ли­зи­ра кръв­на­та за­хар, а в поч­ти ед­на шес­та от слу­ча­и­те ле­кар­с­т­ва­та ста­ват не­нуж­ни. В ос­та­на­ли­те слу­чаи ле­кар­с­т­ве­ни­те до­зи се на­ма­ля­ват, ко­е­то улес­ня­ва под­дър­жа­не­то на нор­мал­но тег­ло, на нор­ма­лен на­чин на жи­вот и пред­паз­ва­ от по-къс­ни ус­лож­не­ния.