Остеоартрозата не е автоимунно заболяване

Остеоартрозата (ОА) е хронично ставно заболяване, в основата на което стои първично увреждане на ставния хрущял с последващо разрастване на костната тъкан, образуване на остеофити (шипове) и подхрущялно костно разрастване. Възпалителните изменения в ставната капсула и околоставните тъкани имат вторичен характер. То е най-честото заболяване сред всички артропатии и е водеща причина за ставната болка, инвалидност и високи икономически разходи. Това сподели д-р Любомир Маринчев, д.м., завеждащ на отделение по ревматология в столична болница.

Във Великобритания например честотата на ОА на колянната става е 15% от населението на 55 г. и приблизително 2 милиона възрастни пациенти посещават всяка година техните общопрактикуващи лекари със симптоми на ОА.

При остеоартрозата за разлика от възпалителните ставни заболявания процесът започва от ставния хрущял, които съдържа клетки (хондроцити) и извънклетъчно вещество (ИКВ), или извънклетъчен матрикс (ИКМ). Тази част, която е разположена непосредствено около хондроцитите, съдържа фибробласт-растежен фактор 2, който се освобождава в отговор на механични натоварвания. Останалата част от ИКВ се намира далече от хрущялните клетки и е богата на колаген тип II и протегликана агрекан.

Извънклетъчното вещество обуславя механичните свойства и характеристики на хрущяла. Колагенът определя механичната здравина на хрущяла, докато агреканът осигурява достатъчно водно съдържание в хрущяла, като по този начин осигурява резистентност при натиск. При ОА извънклетъчното вещество прогресивно се разгражда, намалява и променя своите физико-химични и биологични свойства; хондроцитите синтезират ензими, наречени колагенази, които разграждат колагена, и агреканази, които разграждат агрекана. Последни проучвания потвърждават ранни промени в подхрущялната костна пластина, менисците и синовиалната капсула. Огромно значение при ОА имат т.нар. растежни фактори (фибробласт-растежен фактор-2, инсулин-подобен растежен фактор-1 и трансформиращите растежни фактори алфа и бета (ТРФ). Последните може да имат двойна функция в ставите; да предпазват от развитие на ОА или да спомагат за неговото развитие.

Остеоартрозата не е автоимунно заболяване, но въпреки това някои белтъци, т.нар. цитокини и цитокинови рецептори,

могат да имат роля в болестното развитие

(интерлевкин-1 и интерлевкин-18, тумор-некрозис фактор алфа). Присъствието на калциево-пирофосфатни и други кристали в ставите може да доведе до възпалителни епизоди при ОА.

Остеоартрозата може да бъде разглеждана от гледна точка на структурните промени в ставите (рентгенологичната класификация по Kellgren и Lawrence над 2-ри стадий), независимо от симптомите, както и от гледна точка на симптомите (болка и ограничени движения в повечето дни от месеца, независимо от структурните промени). Най-често клиничната картина обединява двете. Болката се проявява в 3 стадия:

1-ви стадий (ранна ОА) - интермитентна (периодична болка) при механично натоварване, която ограничава някои дейности, със сравнително малко влияние върху цялостната активна дейност на пациента.

2-ри стадий (умерена ОА) - болката е по-постоянна, започва да оказва влияние на еждневните дейности и може да има периоди на скованост и ограничени движнения.

3-ти стадий (напреднала ОА) - постоянна силна болка, чести периоди на изостряне, значително ограничен физически функционален капацитет в ежедневните дейности. Ограничените движения и намаленият функционален капацитет влошават качеството на живот на пациентите.

Не всички болни преминават през тези стадий. Има денонощен и сезонен ритъм на проявите. Болката може да се влоши при ставане от сън и да се подобри в следващите 2 часа. Тя може да се влоши в късния следобед и да отслабне късно вечер.

Болката може да се засилва нощем,

което е лош прогностичен фактор. Засилването на ставната болка може да стане при влажно време и ниско атмосферно налягане.
Механизмите на ставната болка не са напълно изяснени. Хиалинният ставен хрущял няма съдове и нерви. Съществуват няколко механизъма, които обясняват ставната болка при ОА:

Ставен - дразнене на ставните механични рецептори от повишено вътреставно налягане.

Костен - “оголена” подхрущялна пластина и подхрущялни костни микрофрактури, промени в костния мозък (оток, фиброза, некроза) и повишено вътрекостно-мозъчно налягане.

Околоставен - от образуваните остеофити (шипове).

Неврогенен - дразнене на периферните нервни рецептори в ставната капсула и залавните места на сухожилията на мускулите.

Остеоартрозата се дели на първична (идиопатична) - с неясна причина, и вторична - вследствие на травми, възпалителни ставни заболявания, метаболитни нарушения (подагра, диабет), нарушения в кръвосъсирването (хемофилия), инфекции, хормонални нарушения (акромегалия, хипотиреоидизъм и др.), локализирана или генерализирана (според броя на засегнатите стави), хипертрофична или атрофична (според обема на новообразувана кост), възпалителна или невъзпалителна (според наличие или отсъствие на възпаление), бързо или бавно прогресираща (според степента на прогресия).

Рисковите фактори за остеоартроза биват непроменливи: наследственост, хлабавост на ставите, форма на ставата, репродуктивни фактори и променливи: наднормено тегло, тютюнопушене, професионални причини, травми, спорт със статични натоварвания, които може да бъдат променени и регулирани от самия болен; намаляване на наднорменото телесно тегло, избягване на тежки физически натоварвания.

Лечението на остеоартрозата е комплексно (медикаментозно, хирургическо, физиотерапевтично). Съвременната патогенеза на заболяването, както и съвременният начин на живот определят подхода към комплексното лечение.

Наред с противоболковите средства (Парацетамол и НСПВС - нестероидни противовъзпалителни средства), важно значение имат т.нар. болест-модифициращи лекарства (БМЛС) при ОА, които целят забавяне и спиране на хода на заболяването, подобряване на функционалния капацитет и качеството на живот на пациента. Те включват: хондропротектори (Флексодон A и Флексодон C, Пиаскледин, който има и противовъзпалителни свойства), лубриканти (препарати на хиалуроновата киселина за вътреставно инжектиране), метотрексат (подобно на лечение на ревматоидния артрит, според последни проучвания). Голямо значение има и т.нар. механотерапия - употреба на помощни средства, като канадки, проходилки, патерици, различни видове ортези за съответните стави.