Проф. Станимир Сираков е ръководител на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ – София. Един от най-изявените интервенционални неврорентгенолози не само у нас, но и в Европа, той е посветил много време и усилия на темата за ендоваскуларното лечение на аневризмите с широки шийки, която е предмет на неговата докторска работа.
Проф. Сираков говори а мястото на ендоваскуларните подходи в лечението на мозъчно-съдовите заболявания, за перспективите в развитието им, както и във формирането на школа от млади български лекари, които сега поемат своя път в тази област в интервю за www.zdrave.net.
Ето какво разказва той:
- Проф. Сираков, коя бе причината да посветите дисертационния си труд на темата за евдоваскуларното лечение на аневризми с широки шийки?
- По правило докторската теза или голямата докторска дисертация е посветена на разрешаването на голям проблем. Мозъчните аневризми с широки шийки са точно такъв проблем в целия свят в областта на ендоваскуларното лечение, а нашият център през последните години натрупа немалък опит в тази област.
В дисертацията се включиха няколко устройства, които бяха развити като first in human в нашето отделение, като тезата отразява наблюденията и резултатите от работата ни през годините от самото създаване на центъра. Сигурен съм, че този материал ще бъде от полза за всички колеги, работещи в центровете из Европа и в света.
В Европа центровете от най-висок ранк са няколко, намиращи се основно във Франция и Германия, като с тях сме в отлично сътрудничество и поддържаме много колегиални взаимоотношения.
Друга причина да посветя работата си на тази патология е фактът, че през последните години много компании и разработчици на медицински изделия започнаха да инвестират в нови проекти разработват и да ни предлагат да тестваме нови устройства, които са подходящи именно за пациенти с аневризми с широки шийки.
Това несъмнено разширява възможностите ни като интервенционални ендоваскуларни неврорентгенолози, като открива и нови перспективи за лечение на този вид пациенти. Също така в съвместната ни работа с тези компании се раждат нови идеи, а това е важно, защото процесите в тази област са много динамични, науката се развива бързо и е важно да гледаме напред.
В дисертацията е включен нашият опит със 791 пациенти, най-малкият е на 12 години, най-възрастният – на 86 години.
- От какво се определя актуалността на ендоваскуларните подходи в лечението на мозъчно-съдовите заболявания, познати ли са тези методи на медицинската общност?
- Ендоваскуларните подходи изместват категорично класическата голяма неврохирургия и това е необратим процес. Интересът към интервенционалната рентгенология също расте, моето мнение е, че многобройните ни участия в научни форуми на колеги от различни специалности доведе до по-добро познаване на този вид интервенции.
В нашия център досега сме лекували над 2000 пациенти с мозъчни аневризми, като в дисертационния труд по предварително заложени критерии подбрахме 791 и тези случаи бяха включени и обработени в труда, за който говорим.
Само като статистика, по данни на НЗОК всяка година у нас се диагностицират между 500 и 600 аневризми, между 100-150 от тях загиват, това са обикновено най-тежко кървящите аневризми.
Близо 90% от новодиагностицираните, т.е. между 380 и 400 се третират годишно в нашия център, като получават лечение и проследяване на най-високо ниво. След интервенцията, на 6-ия и 18-ия месец се провежда образно изследване, което оценява дали има нарастване или реканализация на аневризмата или последната е напълно излекувана, Обикновено възстановяването след третиране на плановите некървели аневризми става за 7-8 дни след интервенцията и пациентът се връща към нормалното си ежедневие.
Методът е минимално инвазивен и щадящ, възстановяването обикновено протича гладко, както и с много по-малко психологическа травма.
При класическите неврохирургични методи възстановителният период продължава с месеци.
При изкървелите аневризми нещата са по-сложни, в тези случаи лекуваме и следствието от основния проблем – мозъчния кръвоизлив, който причиняват аневризмите.
Пациентите задължително прекарват между 14 и 21 дни в реанимация, в нашата болница има изграден много квалифициран неврореанимационен екип. За съжаление, морталитетът при тези пациенти е много висок и може да достигне до 30%.
- Тук е мястото да Ви попитам има ли превенция на аневризмите, може ли да се препоръчат мерки и подходи за ранното им откриване?
- Аневризмите са сравнително рядко срещани, като при около 50% от случаите те се откриват при образно изследване, което е назначено по друг повод.
Има насочващи симптоми, които предполагат повишено внимание и се свързват с честотата на наличие на мозъчни аневризми. На първо място това е тютюнопушенето, защото се приема, че пушачите са 6 пъти повече изложени на риск от придобиване на аневризма.
Освен това предпоставка е нелекуваната хипертония. Наследствената слабост на съединителната тъкан и фамилната обремененост също са фактори, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Ако един или няколко от гореизброените критерии са налице, както и наличието на близък роднина с вече известна аневризма, е важно да се проведе образно изследване, за да се постави рано диагноза и да се планира лечение.
- В какви насоки виждате развитието на специалността у нас? Какви са очакванията Ви за близкото и по-отдалечено бъдеще?
- Интервенционалната неврорентгенология се развива много бързо, все повече млади лекари се насочват към нея. Това е изключително радващо. Също така трябва да кажа с гордост, че младите колеги в нашия център тръгват по пътя си, много са активни. Те дават интересни идеи, които със сигурност ще доведат до важни и значими научни резултати в бъдеще. Въпрос на време е това да се случи, но съм сигурен, че ще се случи!
Също така се надявам екипът ни да става все по-голям, за да можем да осигурим достъп на все повече пациенти до тези иновативни терапии.
