Проф. Стефка Петрова: Диетите са вредни за децата
20% от българчетата на 5-6 г. са с наднормено тегло
Проф. д-р Стефка Петрова е водещ специалист по хранене и диететика към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Периодът от 3 до 7-годишна възраст е много важен за формирането на здравословен хранителен модел на децата. Проф. Петрова обясни за читателите на в. “Доктор” какво трябва да съдържа ежедневното меню на детето, за да расте то здраво, и какви са най-честите грешки в детското хранене.
- Проф. Петрова, кои са основните грешки, които допускат родителите при храненето на децата си?
- Основните грешки при храненето на българските деца са високата консумация на добавени мазнини, както и на храни с трансмазнини, с много сол, на храни и напитки с много захар, както и недостатъчният прием на мляко и млечни продукти, на пресни плодове и зеленчуци, на риба и на пълнозърнест хляб. За голяма част от децата е ежедневие да ядат вафли, десерти и снаксове. Това води до свръхтегло и затлъстяване - водещият здравен проблем при българските деца. Още на 1 годинка в резултат на прехранване 5% от българчетата са със свръхтегло. 10% от децата между 3 и 4 г. са с наднормено тегло, при 5-6-годишните те са 20%. Това предопределя риска от хронични заболявания на сърдечносъдовата система и диабет тип 2. А нормалното тегло в тази ранна детска възраст предопределя здравето на нашите деца през целия им живот.
- Най-общо какво трябва да съдържа ежедневното детско меню?
- Храненето трябва да е разнообразно и балансирано, за да е здравословно. Няма суперхрани, които да задоволяват всички нужди. Всяко ограничаване на определен тип храни води до хранителни дефицити. Ежедневно в менюто на детето трябва да присъства по един представител от всеки от петте основни групи храни: 1. зърнени и картофи; 2. зеленчуци и плодове; 3. мляко и млечни продукти; 4. белтъчни храни - месо, риба, яйца, бобови, ядки; 5. мазнини - краве масло и растителни мазнини.
Във всяко от основните хранения трябва да се включват зърнени храни. Спагети, макарони, овесени ядки, варено жито, царевица са важен източник на енергия за децата, защото те имат много по-голяма нужда от тях на килограм тегло, отколкото възрастните. Пълнозърнестият хляб трябва да се включи отрано в менюто, защото има повече влакнини, витамини и минерални вещества от белия рафиниран хляб.
На 4-6-годишна възраст поне 50% от хляба трябва да е пълнозърнест
От него по-бавно се увеличава нивото на кръвната захар и се намалява рискът от диабет.
- Вреден ли е хлябът, приготвен от мая с хлебни дрожди? Трябва ли да го заместим с квасен хляб?
- Това не е вярно, защото при изпичането на хляба дрождите се унищожават и няма как да станат част от чревната флора. Така че хлябът, приготвен от традиционната хлебна мая, не е вреден. Но квасеният хляб има предимства. Квасът всъщност е рядко тесто на експозицията на въздуха, в което се размножават освен диви дрожди и млечно-кисели бактерии, които при ферментацията на тестото разграждат голяма част от растителния белтък на зърното. Така белтъците се усвояват по-добре. Освен това при млечно-киселата ферментация се образуват биоактивни пептиди, разграждат се фитиновата киселина в обвивката на зърното, която обикновено пречи на усвояването на минералните соли.
- Имат ли макаронените изделия предимство пред хляба?
- Заради силното им пресоване нишестето в макаронените изделия не се усвоява така лесно както нишестето в хляба. Затова, ако имаме проблем с теглото на децата, макаронените изделия са алтернатива на хляба. Те дават същото чувство за ситост, но приемът на енергия от нишестето е по-малък. Но при здраво дете с нормално тегло не бива макаронените изделия да заместват напълно хляба.
- Полезни ли са зърнените закуски?
- Зърнените закуски навлизат все повече в храненето на българските деца по модела на закуската в САЩ и в други страни. Те са лесни за приготвяне - малко корнфлейкс от кутията в млякото и детето е нахранено. Част от зърнените закуски са препоръчителни, но не всички. Защото голяма част от тях съдържат прекалено много захар и са приготвени от рафинирани брашна. Мога да посъветвам родителите да купуват пълнозърнестите зърнени закуски с повече растителни влакнини и без добавена захар.
- Какво е мястото на зърнените суперхрани в детското хранене?
- Елда, амарант, киноа се наричат суперхрани и до голяма степен имат предимства пред останалите зърнени продукти. Първо, те не съдържат глутен. Затова са много подходящи за деца с цьолиакия или с
чувствителност към глутен
Освен това те са богати на белтък, на витамини и минерални вещества. Но още веднъж ще подчертая, че не съществува суперхрана, която да замести всички останали. Има супердиета. Комбинацията от различни полезни храни прави храненето наистина здравословно.
- Може ли с диета да се предотврати развитие на цьолиакия?
- Преди време се смяташе, че ранното захранване на кърмачетата с глутенсъдържащи храни в периода 4-6 месеца може да намали риска от развитие на заболяването цьолиакия (непоносимост към глутен). Последните проучвания показват, че нищо не може да спре развитието на цьолиакията, ако едно дете е генетично обременено. Но ще предупредя родителите да не подлагат здрави деца на безглутенова диета, защото това само ще им докара хранителни дефицити.
- Какво е минималното количество плодове, което трябва да приема едно дете?
- Поне 300-350 грама дневно. За предпочитане са сезонните зеленчуци и плодове, местно производство. Например напролет ябълките почти нямат витамин С след продължителното им престояване по складове. През този сезон е по-добре да давате на децата си ягоди и череши. По принцип с плодовете и зеленчуците се внасят витамини и минерали, а диетата става по-нискоенергийна и намалява риска от наднормено тегло при децата.
- Какви трябва да са количествата мляко и млечни храни за деца от 3 до 7 години?
- 400 мл прясно и кисело мляко и 25-30 грама сирене. До 3 годинки трябва да приемат пълномаслено мляко, защото мазнините са много важни за развитието на мозъка и нервната система. След тази възраст нуждите от мазнини за организма постепенно намаляват.
Прясното мляко съдържа пълноценен белтък, витамини и минерали. От него постъпва най-добре усвоимият калций. Но прясното за разлика от киселото мляко създава повече рискове от алергии, когато не се въвежда правилно в детското хранене. Препоръчваме да се дава прясно мляко в малки количества при захранването на детето. По-ранното въвеждане на алергенни храни създава по-отрано толеранс към тях и намалява риска от развитие на алергии.
Не препоръчваме прясно мляко до навършване на 1 годинка не защото млякото е алергенна храна, а защото не съдържа достатъчно количество желязо в сравнение с адаптираните млека и създава риск от анемия.
Не отговаря на истината твърдението, че прясното мляко нарушава имунитета.
Препоръчваме повече кисело мляко, защото белтъците му се усвояват по-лесно. При млечно-киселата ферментация се образуват значително количество свободни аминокиселини. Най-важното е, че киселото мляко допринася за по-добрия чревен имунитет. Чревната микрофлора има много голямо значение за нормалното функциониране на имунната система, дори и за нормалната функция на мозъка. В червата се съдържат милиарди микроби. Балансът между болестотворните микроби и полезната микрофлора на червата - т.нар. микробион - се влияе от храненето. Има храни, които потискат полезната микрофлора, а други я стимулират. Това увеличава или намалява риска от различни заболявания.
- Хората смятат, че сега слагат консерванти на киселите млека и затова те не вкисват в продължение на месеци.
- Не, не им слагат консерванти. Просто през последните години се спазват хигиенните норми при производството на кисели млека. Много рядко инсталациите се замърсяват с дрожди, от които всъщност млякото вкисва бързо. Със сигурност има консерванти в колбаси, кренвирши, шунка, филета, за да се неутрализират спорите, причиняващи ботулизъм. Ако не се прекалява с количествата на колбасите, няма проблем. Но има риск от образуване на канцерогенни вещества, когато се ядат големи количества колбаси, третирани за трайност с консервантите натриев нитрат и натриев нитрит. За предпочитане е на децата да се готви прясно месо.
- Трябва ли да направим децата вегетарианци или вегани?
- Не го препоръчвам. Оставете децата сами да определят своя модел на хранене, когато вече могат да взимат решения. Веганската диета, лишена изцяло от животински продукти, не е препоръчителна за деца. За да бъде пълноценна вегетарианската диета, е необходимо голямо познаване на хранителната стойност и състав на продуктите, както и познания за това как да ги комбинираме. Рискът от хранителни дефицити може да попречи на растежа на детския организъм. В детското хранене може да се ограничава само прекомерната употреба на захар и изкуствени подсладители.
Мара КАЛЧЕВА