Никога не бива с лека ръка да съобщаваме на човек, че страда от нелечим рак! Особено ако пациентът вижда доктора за първи път. Това твърди световноизвестният професор-онколог Анг Пен Тиам от онкологичния център „Parkway“ в Сингапур.
„Това е много неприятно задължение, с което лекарят-онколог се сблъсква всеки ден”, казва професорът и разказва три показателни случая от своята практика, които изцяло подкрепят това негово виждане.
„Преди няколко месеца на прием при мен дойде мадам Нор, 53-годишна китайка. В продължение на шест месеца се е оплаквала от запушен нос и болки в ушите и когато най-накрая посетила ЛОР-специалист, й поставили диагноза „рак на носоглътката”. След провеждане на още изследвания освен основния тумор на носоглътката, й открили и метастази в областта на шията, гърдите и корема. Тъй като ракът вече метастазирал в жизненоважни органи, лъчевата терапия сама по себе си не била подходяща за пациентката. Мадам Нор дойде при мен, съпроводена от нейния мъж. От само себе си се разбира, че и двамата бяха в шок, когато й обясних, че има 4-ти стадий на рак и че той не може да бъде излекуван. Но въпреки това подчертах, че метастатичният рак на носоглътката е много чувствителен към химиотерапията и ако се проведе химиотерапевтично лечение, животът на жената може съществено да се удължи. И така започнахме химиотерапия.
Размишлявайки над историята на болестта на мадам Нор същата вечер, аз си зададох въпроса правилно ли постъпих, като й казах, че няма никакво специално лечение за 4-ти стадий метастазирал рак?
По този повод аз много добре си спомням трима мои пациенти с метастазирал рак на носоглътката, които буквално изтръгнаха от болестта шанс за по-нататъшен живот”.
Мадам Анг, жена от Малайзия, за първи път чула диагнозата метастазирал рак на носоглътката през 2001 г. Когато нейният онколог тогава й казал, че средните срокове за оцеляване при нейната диагноза са от порядъка на 18 месеца, най-много две години, тя изпаднала в ужас. Умолявала мъжа си да намерят друг доктор. През 2002 г. тя отишла в клиниката на д-р Тиам в Сингапур, където назначили изследвания, последвани от продължителен курс на химиотерапия. И тя наистина влязла в стадий на ремисия.
„Ние очаквахме, че болестта й ще се повтори, но вече минаха повече от 10 години и всичко е наред! Наскоро разговарях с нейната дъщеря и разбрах, че миналата година мадам Анг празнувала 70-годишнина”, гордо споделя онкологът.
„Вторият случай, - продължава специалистът - е на 29-годишен майор от армията, г-н Енж, който през април 1999 г. завърши курс от комбинирана химиотерапия и радиационно лечение. През март 2000 г. влезе в ремисия. Г-н Енж получи още три рецидива – през декември 2001 г.; през юли 2002 г. и отново през февруари 2003 г. Метастазите бяха засегнали костите и лимфните възли в коремната кухина. Всеки път прилагахме химиотерапия и накрая достигнахме пълна ремисия. Неговата последна сесия химиотерапия беше през юни 2003 г. Оттогава досега, повече от 10-12 години, той е в състояние на устойчива ремисия, т.е., оздравя, това е”.
Третият случай е на г-н Лим, 38-годишен декоратор, на когото диагнозата метастазирал рак на носоглътката в 4-ти стадий беше поставена през декември 2009 г. Той приключил с химиолечението през февруари 2010 г. А през юли изследванията показали, че болестта е изчезнала. Последно го сканирали през януари 2015 г. и това изследване потвърдило стадия на пълна ремисия.
„Медицинската литература предполага, че метастазиралият рак на носоглътката е нелечим, - разсъждава специалистът. - Но въпреки това тези трима пациенти останаха в „устойчива ремисия” много повече от пет години и спокойно могат да се смятат за излекувани от тази коварна болест. Искам да изтъкна, че и в трите случая имаше няколко общи фактора. И първият беше тяхното огромно желание да живеят. Те проявяваха позитивно отношение към лечението и са убедени, че то ги е излекувало. Аз си спомням как мадам Анг искаше колкото се може по-скоро да започваме лечението и беше решила на всяка цена да остане между живите. Тя се шегуваше, като казваше, че няма да даде шанс на мъжа си да се ожени за друга жена. И тримата пациенти, за които ви разказах, споделяха как са се научили да избягват негативите и да заживеят по-спокойно, без толкова напрежение. И тримата бяха сигурни, че рецидивите са били предизвикани от напрегнатата работа. Също така тези трима мои пациенти имаха силната подкрепа от страна на семейството си и приятелите си. Г-н Лим не спираше да говори за постоянната подкрепа от жена му, от семейството му и приятелите му. Аз не помня той някога да е дошъл на преглед и консултация, без да е придружен от съпругата си. И не на последно място, искам и това да подчертая, тримата бяха вярващи. Те вярваха във висше същество и говореха за целителната сила на Бога, а също така как са успели да променят начина си на живот“, допълни проф. Тиам.
Съществуват ли случаи на чудодейно излекуване?
„Понякога раково болните, изплашени до краен предел, си задават въпроса: дали този рак може да премине от само себе си, дали организмът може сам да се справи с тази коварна болест? – казва д-р Артьом Валериевич Рева - главен редактор на „Журнал Онколог” - руски сайт на практикуващите онколози. – И започват да ровят в интернет, където попадат на стотици статии за това как може човек да се справи със злокачествените новообразувания с медитация, с промяна на храненето, с пости, с молитви и т.н. Хората искат да знаят дали в целия този огромен информационен поток има поне зрънце истина. Става дума именно са спонтанната регресия, възникнала без провеждане на някакво специфично противотуморно лечение. Действително, в медицинската литература има описани случаи на спонтанна ремисия при рак, която носи наименованието синдром на Перегрин (през 13-ти век Свети Перегрин лекувал голям костен тумор само с молитви и доживял до 80-годишна възраст). Но да се върнем на съвременната статистика. Според нея може да се проследи някаква закономерност във всички случаи, когато ракът саморегресира и изчезва.
На първо място се нареждат случаите на злокачествено новообразувание на бъбреците – има регистрирани 70 случая на самоизлекуване.
На второ място се нарежда левкемията – 53-ма пациенти са се излекували без специална терапия.
Следва невробластом – 41 случая.
Ретинобластом – 33 случая на излекуване.Според други изследователи има отбелязан саморегрес на лимфом при 68 души. 22 жени без медикаменти са се излекували от рак на млечната жлеза. А при 16 мъже се случило чудодейно изчезване на рак на тестисите. Също така са отбелязани 69 случая на саморегресия на злокачествен меланом. Всички останали случаи на самоволна регресия на тумора обхващат едва 10 достоверно потвърдени случая, затова при другите видове рак няма статистически данни.
„Ежегодно от рак заболяват стотици хиляди хора по целия свят, - продължава д-р Рева. – За половин век са се случили няколко десетки „чудодейни” изцеления на злокачествен тумор. Затова си помислете струва ли си да разчитате на чудо, отказвайки се от лечение, колкото и тежко да е то. Струва ли си да се уповавате само на алтернативните лечебни методики? Аз по никакъв начин не съм против това пациентите да се обръщат за помощ към Бога, да следват постите. Много хора споделят, че с молитви им става по-леко. Всичко това наистина укрепва вашия дух, дава ви сили да понесете лечението и да изтърпите страничните ефекти. Аз съм за това: Укрепвайте своя дух, търсете общуване с Бога, прощавайте обидите, но не се отказвайте от терапевтичните лечебни методи и наистина ще се получи добър синергетичен ефект. Еднакво важни са както съвременните лекарствени препарати, така и вътрешното психично състояние на болния в борбата му с рака”.
Яна БОЯДЖИЕВА