Витамин B не е отделен витамин, а по-скоро група от така наречения витамин B комплекс, и съдържа осем различни витамина от група В. Общото между тях е, че са водноразтворими и служат като прекурсори на коензими, пише gesundheit.de. Всички В витамини изпълняват важни функции в човешкия метаболизъм, чието действие взаимно се допълва. Дефицитът на един витамин може да предизвика дефицит на друг.
Когато не се приемат с храна, витамините от група В се предлагат като таблетки, капсули, разтворими таблетки или ампули за инжектиране в мускулната тъкан. Любопитен факт е, че В групата съдържа витамин В12, но не и витамините В4 и В10. Първоначално към групата били причислени много повече нутриенти, но според съвременните познания те вече не се определят като витамини. Имената на веществата също са се променили с времето, поради което фолиевата киселина например преди била наричана витамин В9, витамин В11 или витамин М.
Откъде идва името „витамин? Когато полският учен Функ Казимир изолира витамин B1 от оризови люспи, той открива, че това е азотсъдържащо съединение, наречено амин. По това време той смята, че има цяла група от такива жизненоважни амини. Ето защо той предлага комбинация от думите vita (на латински „живот“) и амин: витамин. Днес е ясно, че не всички витамини са амини, но наименованието се е запазило.
Подпомага функцията на нервната система
Витамин B1, който днес наричаме тиамин, а в миналото – аневрин, е водоразтворим витамин, който играе решаваща роля в организма, особено за функцията на централната и периферната нервната система. Той се грижи за предаване на сигналите от възбуждането от нервните влакна към мускулите, т.нар. нервно-мускулен синапс, като влияе върху гама-аминомаслената киселина, която изпълнява роля на трансмитер в човешкия мозък, активира синтеза на серотонин и действа като антагонист на ацетилхолина.
Участва и в метаболизма на някои невротрансмитери. След заболяване и травми подпомага регенерацията на нервната система. Той е един от коензимите в производството на енергия от храната, следователно недостигът на витамин В1 може да причини сериозни нарушения както във въглехидратния метаболизъм, така и в психиката. Най-честата причина за дефицита е недохранването и злоупотребата с алкохол, а също и при стрес, тютюнопушене, практикуване на екстремни спортове, приемане на противозачатъчни хапчета и бременност. Предозиране чрез хранителни продукти е невъзможно.
Излишъкът се извежда през бъбреците
В тялото през храносмилателния тракт може да се абсорбира ограничено количество от витамин В1, затова до предозиране може да се стигне само чрез инжектиране на висока доза, превишаваща около сто пъти необходимото количество. Това може да причини алергична реакция, както и главоболие, мускулни спазми, усещане за топлина, гадене и сърдечна аритмия. За да се предотврати прием над нуждите на тялото, тиаминът трябва да се взима само през устата като таблетки или в течно състояние преди, по време на хранене или след това, с малко вода, а не чрез инфузия или спринцовка.
Дневната ви нужда може да бъде леко завишена, когато сте под стрес, ако приемате противозачатъчни, при алкохолизъм, както и по време на бременност и кърмене. По правило потребността зависи от енергийния разход, възрастта и пола. Жените трябва да консумират 1 милиграм тиамин дневно, а мъжете – между 1,1 и 1,3 мгр. Основна задача на витамин B1 е да участва и в някои ензимни процеси.
Помага за превръщането на въглехидратите в енергия
За функционирането на организма енергията се набавя от различните видове глюкоза. Балансираната диета осигурява на организма достатъчно количество тиамин, но в случай на дефицит се препоръчва допълнителният му прием. Има симптоми и предупредителни признаци, които говорят за недостиг на този витамин. Лекият дефицит е по-често срещан.
При него типичните симптоми са гадене, главоболие, умора, депресивни настроения, нарушения на съня, нарушение в паметта, ниско кръвно налягане, недостиг на въздух. При по-тежък дефицит могат да се появят тежки нарушения на централната нервна система, като изтръпване на кожата, парализа, сензорна и мозъчна дисфункция. Настъпва спад в стойността на рН в кръвта, познат като метаболитна ацидоза, което води и до сърдечна недостатъчност. В случай че дефицитът продължи по-дълго време, се появява състояние, известно като бери-бери, проявяващо се със слабост на сърдечния мускул, оток или тежка депресия.
То е разпространено предимно в страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия, където населението се храни основно с белен ориз, беден на активната съставка на витамина – тиамин пирофосфат.
Как да си набавим дневната доза
Приблизителната дневна доза може да се покрие чрез консумация на една от следните храни:
50 грама слънчогледови семки
100 грама свинско месо
200 грама овесени ядки
200 грама кафяв ориз
200 грама соеви зърна
300 грама писия или риба тон
Когато приготвяте храна от продукти с високо съдържание на тиамин, част от него се отделя във водата при варене или печене, защото е водоразтворим. Соевите зърна, кедровите ядки, слънчогледовите семки и овесените ядки са особено богати на витамин В1. Има го и в храни като пълнозърнестото брашно, свинското месо и сьомгата, както и в бобовите растения, млечните продукти и картофите. Тъй като той е изключително чувствителен към топлина, гответе тези храни при невисоки температури или за кратко време.
Марияна МАРИНОВА
