Яна Данаилова е нутриционист и председател на сдружението на нутриционистите в България, член на Американската асоциация по хранене (ANA). Освен това е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт. Нейната докторантура към Софийския университет и Българската академия на науките е на тема “Хранене и ендокринни смущения при човека”. 

Яна Данаилова е също популярно лице от екрана - автор и водещ на “Линия здраве” по телевизия “България ON AIR”, и майка на три деца. 

Специално за читателите на в. “Доктор” г-жа Данаилова обясни грешките, които се допускат при храненето на децата в България и пагубните последици за здравето от непълноценната храна.

- Г-жо Данаилова, каква е статистиката за наднорменото тегло при децата в България?

- Данните са изключително плашещи – около 30% от децата до 18 години са с наднормено тегло, а 12-13% от тях са с различна степен на затлъстяване (бодимасиндекс над 31). Последното проучване на Националния център по обществено здраве и анализи при деца до 7 години показва 13% наднормено тегло. А в тази възраст не би следвало изобщо да има деца с наднормено тегло.

Статистиката говори за сериозни грешки в храненето на децата в нашата страна. Реално нашите деца, отивайки на училище, разполагат с малко пари в брой за храна – между 5 и 10 лева. С тези пари те могат да си купят най-евтината, нездравословна, но за жалост изключително достъпна храна, каквато е джънк-фууд. 

Хранителната култура за жалост не е предмет, застъпен в образователната система, и не се изучава в детайли в училище, а се унаследяват родителските поведенчески модели. Когато човек не познава рисковете от консумацията на високо преработената, така наречена джънк-храна, съответно не предава на децата си тези познания. Затова те посягат към тази изкушаваща, леснодостъпна и възможно най-евтина храна, на цената на сериозен риск за своето здраве.

- Защо децата не трябва да ядат джънк-фууд?

- Когато детето яде високопреработената джънк-храна, то получава много калории от бързи въглехидрати, рафинирани брашна, наситени мазнини, трансмазнини, но те реално не носят хранителна полза за организма. Джънк-храната е богата на калории, но бедна на есенциални нутриенти, тя не храни клетките и води до клетъчен глад. 

Детският организъм е в период на бурен растеж и се нуждае от пълноценна храна. Всяка храна, която детето консумира, трябва да носи хранителна стойност, с която да обезпечи повишената двигателна активност в детска възраст, а, от друга страна, да обезпечи неговия физически растеж и когнитивно развитие. Капацитетът на стомахчето е малък, то може да поеме малко храна. Ето защо нямаме право да даваме на децата храна с празни калории, която не носи хранителна стойност. 

Полезна храна, която всеки смята за вредна и я избягва

- Какво означава храната да има висока хранителна стойност?

- Това означава на единица калория да внася в организма високо количество хранителни вещества – не само макроелементи (въглехидрати, протеини и мазнини), но и микроелементи (витамини и минерали). Колко много витамини и минерали съдържа комбинацията от свежа сезонна салата и леща, боб, нахут или друго вариво! 

Все по-често чувам родителите да се оплакват, че детето им не яде варива. Е, да, ако детето им яде пица, няма да яде леща. Пълноценната сготвена храна, която е традиционно българска, с която са живели нашите баби и дядовци и са били дълголетници, днес заместваме с преработена храна – от пакетчета, пликчета, кутии, сокчета със сламка, изобилстващи от добавена захар, но реално с нищожна хранителна стойност. Коремчето на детето се запълва, получава бързи въглехидрати, но клетките на хлапето са гладни, а целта на храната е да нахрани именно тях. Така се получават дефицити на есенциални хранителни вещества, на витамини и минерали. 

Децата са анемични, имат дефицити на желязо, на витамин В12, а това е предпоставка за редица заболявания, сред които автоимунни и алергични реакции. В същото време се натрупва излишно тегло, особено около корема, което е рисков фактор за възникване на сърдечносъдови заболявания и диабет в живота на зрелия човек.

- Дайте пример за пълноценна храна за децата.

- Броколито изобилства от хранителни вещества, витамини и минерали на единица калории. А внасят малко калории – само 20 - 30 на 100 грама. Това се нарича суперхрана – висока концентрация на нутриенти на единица калория. Докато една вафла или сладолед изобилстват от захари, от калории, но не носят полезна хранителна стойност и реални ползи за бурния растеж на детския организъм, на мозъка и когнитивните му способности. 

Колко деца ядат ядки, авокадо, семена, маслини, в които се съдържат есенциалните мастни киселини, нужни за мозъка!? Вместо това децата ядат деривати, които са далеч от истинската храна.

Освен че нямат полезна хранителна стойност, тези деривати изобилстват от химични вещества – овкусители, подобрители, консерванти, набухватели, които трудно се разпознават от човешкия организъм. Ние не разполагаме с арсенал от храносмилателни ензими, с които да смиламе и усвоим тези химични субстанции, наречени ксенобиотици. Именно ксенобиотиците водят до заболявания 

Яна Данаилова

Натрупването на химически вещества в организма затлачва черния дроб и той вече не успява да детоксикира тялото. 

Ето защо е много важно да приучаваме децата си да се хранят с чиста и пълноценна храна, близка до природата, преминала минимална обработка. Има значение за здравето на детето дали яде сладък картоф, леща, боб, ориз, грах, хубаво месо или чипс и крекери с вкус на бекон, евтини наденици, салами, кренвирши.

В преработената храна са добавени консерванти, набухватели, подобрители, овкусители, оцветители. И всичко това, за да се придаде изкушаващ вкус на непълноценната храна.    Разбира се, скъпо е да се храним здравословно. Ако детето си купи салата, фреш, плод и някакво готвено основно ястие, ще му трябват около 20 лева, а то разполага с 5.

И какво прави – купува си газирана напитка или сокче, вафла и пица на парче. Но нито една от тези храни и напитки няма полезна хранителна стойност. Същевременно е висококалорична. И както днешните деца масово са обездвижени, започват да пълнеят. Отделно много от храните съдържат хормони на растежа или други субстанции, вследствие на които сме свидетели на преждевременно полово съзряване, на хормонални смущения. 

Диетолог сподели рецепти за здравословна бърза храна

Алергиите при децата са в резултат на експозиция на химикали във въздуха, в почистващите препарати и в храната. Нашите деца са изложени на изключително много субстанции. Затова имунната система свръхреагира и започват автоимунни процеси. 

- Какъв е изходът от всичко това?

- Не можем да избягаме от този замърсен свят, но е възможно да се храним просто. Колкото по-проста и необработена е храната ни, толкова е по-полезна за тялото – то успява да извлече хранителните вещества. Ако нямаме финансова възможност да дадем на детето за училище 20 лева днес, за да си купи стойностна храна, ще му приготвим вкъщи. Ще му направим хубав сандвич, ще му сложим плод, вода в чантичката и то ще се нахрани по-добре, отколкото ако му дадем 5 лева. Ако му сготвим и му сложим в кутийка, ще е чудесно. Защото няма нищо по-хубаво от домашната храна, сготвена с любов. 

Честите грешки в детското хранене

Голяма грешка е да се мисли, че децата ни се нуждаят от десерт. Не, той е само по изключение и на празник. За съжаление, в менюто на детските градини всеки ден има рафинирани захарни изделия. Те са излишни. Децата не се нуждаят от тях, за да растат. Те се нуждаят от свежи плодове и зеленчуци (комплексен въглехидрат), пълноценен белтък и есенциални мастни киселини. А тези полезни вещества може да се набавят с хубава салата, в комбинация с готвено ястие. 

Ако днес готвим леща, утре ще е боб, нахут, зелен фасул, веднъж ще е един вид месо, другия път – друг вид, на следващия ден ще е риба. Салатите трябва да са разнообразни, да съдържат също ядки и семена. Но децата отказват салати и плодове. Това е културата на хранене, която са получили у дома. 

„Не казвам да ядат спирулина, годжи бери, чия. Нека да ядат ягоди, ябълки, череши, диня, пъпеш. Нека плод да е следобедната закуска на децата, а не баница. Отидете на ресторант и поръчайте детско меню – оказва се, че това е най-нездравословната опция от цялото меню: пържени картофи, панирани хапки и сок.

Когато детето изпие една газирана напитка и сокче, което прелива от захар, то ще откаже основното ядене, след което ще прегладнее и вечерта ще поиска нещо сладко – вафла, бисквитка. Като дадеш бисквита, детето ще откаже плод. Вкусовите ни рецептори за сладко са изключително чувствителни, предпочитаме сладката храна. Самата кърма е сладка и детето много лесно се приучава да яде сладко. 

В много от преработените храни е добавен натриев глутамат – невротоксин, който въздейства върху мозъка и води до пристрастяване към съответния продукт. Заради натриевия глутамат детето спира да усеща истинския вкус на храната. Моето бебе в момента яде без сол и се наслаждава на истинския вкус на тиквичката, домата, чушката. А на дете, което е яло вафли, чипсове, бисквити, зрънчовци, пици, хамбургери, когато яде задушени броколи и тиквички, те му се струват блудкави, безвкусни. 

Родители се свързват с мен, за да коригираме храненето на детето. Майка на 2-годишно дете се оплаква, че то яде само пържени картофи. Но защо майката изобщо е дала пържени картофи на това дете?! Ако не предложим дадена храна на едно дете, то как ще се научи да яде? Грешката е в нас, родителите. Детето гледа първо как ние се храним и живеем. Ако искаме детето ни да се храни здравословно, трябва и ние да правим това”, обобщи специалистът.

Мара КАЛЧЕВА