Възпалителните заболявания на червата (ВЗЧ) засягат близо 4,9 милиона души по света, като в момента няма налично лечение. Точната причина за ВЗЧ, които включват болестта на Крон и улцерозния колит, все още не е изяснена, но ново изследване на Университета “Бар-Илан” в Израел предполага, че антибиотиците могат да играят съществена роля за отключване на чревното възпаление. Проучването, публикувано в “Science Advances”, открива, че антибиотиците могат да увредят защитния слузест слой на червата, като по този начин потенциално увеличават риска от развитие на възпалителни заболявания на червата.
Д-р Шай Бел, водещ автор на изследването и изследовател в Медицинския факултет „Азриели“ на Университета „Бар-Илан“, обяснява, че екипът е избрал да изследва връзката между употребата на антибиотици и възпалителни заболявания на червата. Последни проучвания свързват тези медикаменти с по-висок риск от развитие на ВЗЧ, зависещ от дозата.
„За разлика от много други фактори на околната среда този може да бъде тестван в лабораторни условия по добре контролиран начин“, споделя д-р Бел. Чрез модел на мишки с ВЗЧ изследователите използвали напреднали техники, като РНК секвениране, машинно обучение и измерване на слузестата секреция, за да разберат как антибиотиците влияят на червата.
Изследването заключава, че антибиотици, като ампицилин, метронидазол, неомицин и ванкомицин, могат да увредят защитния слузест слой в храносмилателния тракт. Това увреждане позволява на бактериите да проникнат в чревната стена, като увеличават риска от възпаление.
„Винаги сме смятали, че антибиотиците увреждат само бактериите, а не нас - обяснява д-р Бел. - Но нашето ново изследване установи, че антибиотиците директно засягат клетките в червата ни, като им пречат да секретират защитна слуз.“
Д-р Бел добавя, че липсата на слуз може да доведе до инвазия на бактерии в тъкани, където те не трябва да бъдат, което предизвиква възпалителен отговор на тялото - отличителен белег на ВЗЧ. Изследователите установяват, че този вреден ефект не се дължи на промени в микробиома на червата, а на директни изменения в клетките на чревната стена, отговорни за производството на слуз.
„Бяхме много изненадани, че антибиотиците могат да повлияят директно на бозайниците. Това не е общоизвестно. Широкото използване на антибиотици в медицината и селското стопанство се основава на предположението, че те засягат само бактериите, което открихме, че е грешно“, казва д-р Бел.
Ученият подчертава, че въпреки че антибиотиците са от съществено значение за овладяване на бактериални инфекции, в много случаи те се предписват прекомерно. „С тези нови знания използването на антибиотици трябва да се ограничи до случаите, когато ползите от тях са ясни. Основното заключение е, че антибиотиците могат да ни повлияят директно, отвъд въздействието им върху бактериите“, продължава той.
Следващата стъпка в тяхното изследване е да се проучат други фактори, които могат да увеличат риска от ВЗЧ сред пациенти, приемали антибиотици.
Д-р Харприт Пал, педиатър гастроентеролог и председател на педиатрията в Детската болница „К. Ховнанян“ в Ню Джърси, намира изследването за просветляващо.
„Не е задължителен ефектът на антибиотиците върху чревната флора, а по-скоро директното им въздействие върху защитния слой вътре в червата - обяснява д-р Пал. - Чрез по-доброто разбиране на рисковите фактори за ВЗЧ изследователите могат да работят върху разработването на стратегии за превенция, което да доведе до по-ранно откриване и персонализирано лечение. Това изследване отваря врати за нови потенциални терапевтични цели.“
Д-р Ашкан Фархади, гастроентеролог в Медицинския център „Memorial Care Orange Coast“ в Калифорния, описва резултатите от изследването като революционни. „Това проучване предизвиква коренна промяна в начина, по който мислим за механизмите зад ВЗЧ и ролята на антибиотиците - коментира д-р Фархади. - Преди смятахме, че антибиотиците влияят на риска от ВЗЧ чрез промяна на микробиома на червата. Това е първото изследване, което показва, че антибиотиците могат директно да повлияят на клетките на червата, независимо от бактериите.“
Борис АЛЕКСАНДРОВ
