Авицена е един от най-великите лекари, учени и философи от ислямския Златен век. Роден през 980 г. в Афшана, близо до Бухара (днешен Узбекистан), умира през 1037 г. в Хамадан (днешен Иран). Той оставя огромно наследство в медицината, философията, астрономията, математиката и много други науки.
Днес някои от неговите идеи са потвърдени от учените, като антибактериалните свойства на меда и седативния ефект на шафрана.
Още като дете Ибн Сина, както е съкратеното му истинско име, показва изключителни способности. На 10 години вече знае Корана наизуст, а на 18 е признат лекар.
Служи като придворен лечител на различни владетели, а политическата нестабилност го принуждава да пътува много. Въпреки гениалността си той често е в конфликт с властите, дори прекарва известно време в затвора и живее в бедност в последните си години.
"Канон на медицината" е най-известното му произведение. Това е енциклопедия в 5 тома, която систематизира медицинските знания от античността и ги комбинира с принос на арабски и персийски лекари.
Използвана е като основен учебник в Европа и ислямския свят чак до 17-ти век, а в някои европейски университети в Париж, Болоня и Оксфорд става задължителен. В този огромен труд той описва болести, симптоми, лечения, хирургични техники и фармакология
Всяка от петте книги обхваща различни аспекти на медицината. Първата включва анатомия, физиология, етиология на болестите, основи на диагностиката и лечението. Тук Авицена описва как функционира човешкото тяло според хуморалната теория на Гален.
В друг том прави подробен списък на над 760 лекарства – растителни, животински и минерални, с техните свойства, дозировки и приложението им. Въвежда и концепцията за индивидуализирано лечение – различни дози и комбинации според възрастта, пола и общото състояние на пациента и дори телосложението му.
Например, при деца и възрастни хора да се прилагат по-малки дози. Това представлява първият систематичен фармакологичен наръчник. В книгата „Болести на органите“ описва заболяванията според части на тялото, които те засяга - глава, сърце, черен дроб и т.н.
В четвъртата книга се фокусира върху онези страдания, които засягат цялото тяло, като треската или инфекциите, някои от които свързва със замърсена вода или въздух.
В петата част е включил рецепти и терапии, като представя и сложни комбинации от лекарства с практически съвети за приложението им при лечение на различните болести. Интересен факт е, че въвежда концепцията за клиничните изпитания и разграничава заразните от незаразните болести и оказва влияние върху медицинската практика векове наред.
Предлага седем правила за тестване на нови медикаменти, включително използването им върху здрави индивиди, наблюдение на ефектите при различни условия и избягване на случайните фактори. Класифицира над 760 лекарства в три основни категории: растителни - шафран, сена, животински - мускус, мед и минерални - сяра, живак.
Предполага, че някои болести се предават чрез невидими частици – днешната микробна теория. Описва симптомите на туберкулозата и препоръчва изолация на болните, защото са заразни.
Набляга на внимателното наблюдение на пациента и описва как да се диагностицира болестта чрез пулс, урина, изпражнения и физически симптоми. Той различава 15 вида пулс и ги свързва с различни болести
Разработва детайлна система за анализ на пулса и според различните му характеристики като сила, ритъм, скорост определя кои конкретни заболявания сочат. Като изключителен диагностик, неговите методи се основават на внимателно наблюдение и логически изводи.
Обръща голямо внимание на физическите признаци – цвета на кожата, урината, изпражненията, както и на емоционалното състояние на пациента. Той вярва, че психиката и тялото са свързани, което е отразено в идеята му, че „болестта е разногласие между душата и съзнанието“.
Класифицира мускулите според тяхното разположение и роля в движението, като подчертава връзката им с костите. Очертава вътрешните органи – сърце, черен дроб, бъбреци, бял дроб – с акцент върху тяхната форма, местоположение и предполагаема функция. Разглежда мозъка като център на сетивата и движението и разделя функциите му на различни части: предна част за въображението, средна за мисленето, задна за паметта.
Описва техники за ампутация, лечение на рани и дори използване на анестезия – с опиати като мандрагората, но смесена с други вещества за намаляване на токсичността й.
Дава подробни инструкции за обработката на рани и използването на шини при счупвания, както и за процедурите за пробиване на черепа при определени състояния за облекчаване на налягането при травми на главата.
Той подчертава, че хирургията трябва да бъде последна мярка, а едно от неговите известни изказвания е, че лекарят разполага с „три средства в борбата с болестта: слово, растение и нож“. Това показва предпочитанията му към неинвазивни методи, когато е възможно да се избегне операция.
Препоръчва хигиена по време на операции, което е много напредничаво за онова време.
Показателно за наблюдателността му са изброените поредица от симптоми за определена болест, сред които и сладкия вкус на урината, които днес свързваме с диабета. В "Канонът" Авицена описва и как да се лекува жълтеница с билки и диета, като същевременно отбелязва, че причината може да е в черния дроб – нещо, което съвременната медицина потвърждава.
Препоръчва вино в умерени количества за подобряване на кръвообращението, което е любопитен намек за кардиологични ползи. Систематично изучава отравянията и изрежда симптомите на предозиране с живак или опиати, но предлага и противоотрови – мляко или активен въглен, който тогава е под формата на изгорели растителни материали.
За разлика от много свои съвременници, той отбелязва и потенциалните рискове при употребата на мандрагора, като предупреждава, че се появява сънливост и при прекомерни дози се стига дори до смърт.
Приносът на Авицена към анатомията е значителен, особено в контекста на неговото време, когато медицинските знания са били ограничени от религиозни и културни забрани за дисекция на човешки тела. Той разчита на наблюденията си над животни и на клинични случаи, но въпреки това успява да систематизира и разшири анатомичните познания в много аспекти.
Предоставя детайлни описания на определени анатомични структури. Очертава анатомията на окото, включително роговицата, лещата и ретината, и свързва структурата му с функцията на зрението. Неговите трудове по оптика допринасят за разбирането на зрителния процес.
Разглежда сърцето като централен орган с убеждението, че то е източник на „жизнена топлина“, а не помпа за кръвта в съвременния смисъл. Различава артерии и вени, като отбелязва, че артериите пулсират, а вените не, което е важно наблюдение за времето си.
Свързва анатомията с физиологията и разглежда органите не само като статични структури, но и като части от динамична система. Вярва, че тялото функционира чрез баланс на „естествените сили“
Описва как мускулите и нервите работят заедно за движението, а органите – за поддържането на живота. Приносът му се състои в систематизирането на съществуващите знания, добавянето на собствени наблюдения и подчертаването на връзката между структура и функция.
Известен със своята работоспособност, той пише, дори докато пътува на кон или е в затвора. Казват, че можел да работи с дни без да почувства нужда от сън. Написал е над 450 произведения, от които около 240 са запазени до днес.
Макар че неговите описания не са толкова точни, колкото тези от по-късните епохи, той поставя основата за бъдещи изследвания и остава ключова фигура в историята на медицината.
Карина ХРИСТОВА
