Най-поразителното проучване, публикувано през 2019 г. от група учени от Националния университет на Сингапур, показва, че ако консумирате повече от 300 г гъби, опасността да развиете леки когнитивни нарушения е с 50% по-ниска в сравнение с тези, които са яли по-малко от една порция.
Проследени са 663 участници над 60-годишна възраст в продължение на шест години. Ефектът се е запазил дори след корекция за възраст, пол, образование, тютюнопушене и други фактори. Учените отдават невропротективния им ефект на наличието на ерготионеин в гъбите.
Това е уникална сяросъдържаща антиоксидантна аминокиселина, която тялото ни не синтезира, а си набавя изключително от храната, а гъбите са абсолютен шампион по съдържанието й. Хората имат специфичен транспортен протеин, OCTN1, който доставя ерготионеин до червените кръвни клетки и тъкани, изложени на висок оксидативен стрес, като мозъка, черния дроб и очите. Самото наличие на този транспортер показва неговото физиологично значение. Ерготионеинът се натрупва в митохондриите, предпазвайки невроните от оксидативно увреждане – един от ключовите механизми на стареене на мозъка.
Връзката между консумацията на гъби и намаления риск от рак също се изучава активно. Метаанализ на над 19 000 участници установи, че хората с най-висока консумация на гъби (средно 18 грама на ден) имат 34% по-нисък общ риск от развитие на рак на всяка локализация, отколкото тези, които на практика не ядат гъби.
Най-силната връзка е установена при рака на гърдата
Друго проучване, проведено от японски учени, демонстрира, че гъбите могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата. Дългосрочното проучване обхваща над 36 000 мъже на възраст 45–74 години. Тези, които са яли гъби три или повече пъти седмично, са били със 17% по-защитени от развитие на рак на простатата в сравнение с консумиралите по-рядко от веднъж седмично.
Това е било особено забележимо при мъжете над 50 години.
Противораковият ефект на гъбите се обяснява с комбинация от биологично активни съединения. Освен ерготионеин, те включват бета-глюкани (активират имунни клетки, способни да унищожават туморните клетки) и други компоненти, които потискат производството на естроген което е важно за хормонозависимите тумори. Друго предимство на гъбите е изключително ниското им калорично съдържание – само 20-35 kcal на 100 g.
Тъй като много хора се стремят да намалят приема си на калории, за да избегнат наддаване на тегло, гъбите могат да помогнат. Проучване, публикувано в списание Nutrition Research, установи, че ако червеното месо се замени с гъби, обиколката на талията значително намалява.
Липидният профил също се подобрява, а нивата на холестерола намаляват. Друго проучване при пациенти с предиабет доказва, че добавянето само на 100 г гъби дневно подобрява инсулиновата резистентност. Благоприятното им въздействие върху метаболитното здраве обаче не се обяснява само с ниското съдържание на калории.
Полизахаридите в гъбите подхранват нашата микробиота
Изследванията твърдят, че консумацията им стимулира растежа на полезните бактерии, увеличава производството на късоверижни мастни киселини - особено бутират, които подхранват чревните епителни клетки на вътрешната лигавица, укрепват чревната бариера и имат системен противовъзпалителен ефект.
Хората са консумирали гъби още през палеолита
Фосилни находки и обработените от тях генетични данни дори предполагат, че гъбите са на възраст един милиард години. Днес над 204 000 вида целия свят се считат за научно описани и известни.
Според учените съществуват още милиони неоткрити видове. Хората са използвали гъбите от хилядолетия като храна, лекарство и упойващи вещества. Първите писмени доказателства за култивиране, каквито са шийтаке в Азия, са датирани на над 2000 години. Малко се знае за хранителните навици на хората, живели през късния етап от старокаменната епоха, между 18 000 и 12 000 години, през Магдаленския период.
Растителните храни са особено трудни за откриване, защото оставят много слаби следи в човешкото тяло. Международен изследователски екип, воден от Робърт Пауър от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, проучва древен зъбен камък на магдаленски хора, чиито останки са разкопани в пещерата Ел Мирон в Испания. Изследователите са доказали, че тези хора вече са включвали различни гъби в диетата си през горния палеолит.
Използвайки оптична и сканираща електронна микроскопия с енергийно-дисперсионна рентгенова спектроскопия, изследователите са успели да идентифицират различни миниатюрни хранителни остатъци в зъбния им камък. Тези микроостатъци, сред които има и гъби, дават представа за хранителните навици на хората през Магдаленския период.
Археолозите знаят малко за ранното хранене с гъби
За медната епоха, най-новата фаза на неолита в Централна Европа, употребата на гъби е окончателно доказана: Йоци, тиролският „леден човек“, открит в Алпите на границата между Австрия и Италия, е носел със себе си различни видове гъби. Има 23 милиона и 800 хиляди вида, и така гъбите представляват втората по големина група висши организми на нашата планета след животните.
Само малка част от това огромно разнообразие е известна и описана – оценките показват, че познаваме едва 2% от всички видове. Водени от Стийв Бонвил от Свободния университет в Брюксел палеонтолози направиха откритие, което хвърля нова светлина върху произхода на гъбите.
В скално образувание от южната част на Демократична република Конго те откриха останки на мрежа от нишковидни структури, които поразително наподобяват гъбен мицел. Вкаменелостите са били вградени в седименти, натрупани преди 810 милиона години на ръба на плитка крайбрежна лагуна. По-внимателният анализ на нишките с дебелина само няколко микрометра разкрива, че те се разклоняват и сливат екстензивно, подобно на гъбичния мицел.
Клетъчните стени в сегментите на нишките са видими под електронен микроскоп, а размерът на нишките съвпада поразително с този на гъбичния мицел.
Гъбите и различните симбиози между гъби и водорасли са проправили пътя за живота на сушата. Това е важно откритие, което подтиква към преосмисляне за това как върви хронологично еволюцията на организмите на Земята.
Милена ВАСИЛЕВА
