Персонализирана рестриктивна диета промени състава на чревния микробиом при възрастни с мигрена и беше свързана с намаляване на маркера за чревна пропускливост зонулин.
Това не е универсален списък със забранени храни, а строго индивидуализиран подход. Храните, към които пациентите са показали положителни IgG имунни реакции, са били изключени от диетата. Този подход не може да се приложи директно към други хора: в проучването диетичните избори са били съобразени с резултатите от специфичните IgG тестове в храната.
Дизайнът на изследването е описан в проучване, публикувано във Frontiers in Nutrition. Това рандомизирано, единично сляпо, плацебо контролирано пилотно проучване е продължило 12 седмици. В него са участвали деветдесет и осем възрастни пациенти с мигрена: 52 са следвали истинска елиминационна диета, изключваща IgG-позитивни храни, докато 46 са били в контролната група и са изключвали алтернативни храни, които не са предизвиквали IgG реакция. В окончателния анализ са включени данни от 84 участници.
След 12 седмици относителният дял на Bacteroidetes намалява в групата с истинска диета, докато Firmicutes, Bifidobacterium и Butyricicoccus се увеличава; някои от тези промени са статистически значимо различни от тези в контролната група. Нивата на зонулин намаляват по-значително, отколкото в контролната група. Някои промени в микробиотата са свързани със симптоми на мигрена, качество на съня и нива на IL-6 и CGRP.
Не бива да се опитвате сами да елиминирате големи количества храни от диетата си: ако е необходимо, най-добре е да следвате елиминационна диета под наблюдението на лекар или диетолог.
Връзката между чревния микробиом, чревната пропускливост, възпалителните маркери и мигрената остава спекулативна. Това е пилотно проучване и окончателният механизъм на чревно-мозъчната ос не е доказан.
Резултатите добавят нови доказателства, че диетата и състоянието на чревния микробиом могат да бъдат свързани с протичането на мигрена. Оста черва-мозък отдавна привлича вниманието на изследователите, но специфичните механизми, чрез които промените в микробиотата могат да повлияят на честотата и интензивността на пристъпите, остават слабо разбрани.
Проучването не предоставя никакви доказателства , че диетата лекува мигрена или гарантира намаляване на броя на пристъпите. То показва, че при специфична група възрастни пациенти, персонализираният подход за елиминиране на определени храни е свързан с измерими промени в здравето на червата и редица биомаркери. Необходими са по-мащабни, дългосрочни проучвания, за да се потвърдят тези наблюдения и да се определи тяхното клинично значение.
Важно е да се разбере: мигрената не е просто силна болка, а специфично неврологично състояние. Тя не може да бъде излекувана, но пристъпите могат да бъдат успешно овладени и предотвратени. Механизмът на болката често е свързан с прекомерно освобождаване на CGRP протеина. НСПВС са достатъчни за облекчаване на леки пристъпи , докато тежките случаи изискват триптани.
Ако мигрената стане хронична, са необходими превантивни мерки: лекарите могат да препоръчат бета-блокери, антидепресанти, антиконвулсанти, инжекции с ботокс или най-новите лекарства - CGRP антитела. Що се отнася до народните или алтернативни лечения, тяхната ефективност не е научно доказана.
