Гинка Станчева е една от най-обичаните български киноактриси. Емблематична сред театралните й роли е Жулиета в партньорство с актьора Пейчо Пеев, който всъщност е нейн съпруг и единствена любов в живота й. Документалната лента “Професия актриса” разкрива пред зрителите живота и творчеството на звездата Гинка Станчева, разказани от самата нея.
Тя е софиянка. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. в един клас с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев и др. Когато е във втори курс, се омъжва за колегата си Пейчо Пейчев. Пращат го по разпределение в Благоевград и когато завършва, по желание там отива и Гинка.
Актрисата от “Любимец 13”, “Специалист по всичко” и “Нощем с белите коне” е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича “ла ведет булгар” - българската звезда. “Земя” е и първата българска лента, показана в Кан. Станчева твърди, че е приела тази оценка съвсем равнодушно. “Какви звезди сме ние, българските актьори? Популярни - да, но чак пък звезди?! Вижте, от липса на зрителска обич не мога да се оплача”.
В Кан Гинка Станчева засенчва Елизабет Тейлър. На Лазурния бряг българската актриса се запознава с Федерико Фелини, Жулиета Мазина и Марина Влади. 23-годишната българка се появява на премиерата в българска народна носия и омагьосва хората около себе. Ето какво сподели за читателите на в. “Доктор” любимката на няколко поколения българи.
Актрисата на младини
- Как се чувствате на 84, г-жо Станчева?
- Както всеки човек на тази достолепна възраст. Като гледам около мен млади, здрави хора, малко им завиждам. Когато ние бяхме млади и красиви, въобще не оценявахме това си предимство.
- Имате силен дух. С какво го поддържате в тези сложни години? Какво ви дава сила?
- Най-вече внукът ми, който скоро ще навърши 13 г. С него се занимавам, учим заедно, радваме се на живота. До мен е и дъщеря ми - те ми дават сила. Близките, приятелите ми също ме радват. Нищо друго интересно не правя, за да си стимулирам духа.
- Винаги сте била нежна и като душа, и като визия. Как успяхте да се съхраните през годините?
- Просто ген, така си изглеждам, откакто се помня. Така природата ме е създала. Отивам в аптеката и си взимам витамини за сила, от по-евтините, защото ние, възрастните хора, имаме ограничени финансови възможности и не можем да си купуваме всичко, което пожелаем. Съобразяваме се с джоба и финансите си. Ниски са пенсиите на старите хора у нас, едва стигат за храната и лекарствата ни.
От никаква храна не се ограничавам, само че не ям много. Като пиленце съм, големи количества въобще не мога да поглъщам. Така съм свикнала още от детството си.
- На кои лекари се доверявате? Какво са те за вас?
- Всичко! За мен те са първи след Господ. Те ми помагат, ако ги няма, ще си идем от този свят ей така. Те трябва да бъдат най-добре платени, обгрижвани, а не хулени.
Имаме много добри лекари
Жалко, че голяма част от тях напускат България. И без медицински сестри ще останем. Едно време, когато докторите завършваха образованието си, бяха изпращани по разпределение в различни болници на работа. Ако някой от тях реши да замине, трябваше да си плати образованието. А сега какво - учат го десетина година, влагат в него знания и пари, а той си отива в чужбина без никакъв ангажимент към страната ни. Това, според мен, не е правилно.
- На кой лекар бихте искали да благодарите?
- На всички, които в определени моменти от живота си съм потърсила за помощ. И специално проф. Киров от Военна болница - щом ме заболи нещо, тичам при него. И на докторите в Първа градска болница - там се лекувахме преди време. Всеки си имаше картон, пишеше от какво е боледувал, какви изследвания са му правени - сега няма такъв архив. Сега гледам по телевизията -
с пръст ще влизаме в болница, да пази Господ
Дали ще е добро за нас, не знам, но дано да е за хубаво. Нищо не разбирам и от клиничните пътеки - тази за 3, другата за 7 дни. Мои болни близки са силно удивени от това наше здравеопазване. И на кардиоложката д-р Григорова благодаря. Тя се справя с непостоянното ми кръвно и силната ми емоционалност.
- Какво е за вас любовта, г-жо Гинчева?
- Всичко - без нея нямаш нищо. И за най-дребното нещо, което искаш да сътвориш, се изисква много любов, желание и старание. Любовта, както и здравето, не е даденост. Трябва всеки ден да се борим за тях. А ние с лековерните си постъпки ги пропиляваме. Трябваше да си пазим здравето със здравословен живот, с отказване от някои вредни навици. Чувам, че по тютюнопушене и алкохолизъм водим европейските класации, а това уврежда хората, а и поколението им.
За моята любов се преборих
Ако не ми бяха взели Пейчо, и сега щяхме да сме един до друг. За съжаление животът е неумолим, всеки от нас си има ред... Човек трябва да внимава какво говори, да не обиди този до себе си. Дори само с една дума можеш да увредиш здравето на близките си, това не бива да се случва. От лошата дума най-много боли, другото се забравя.
Гинка Станчева с актьора Никола Анастасов и композитора Хайгашот Агасян
- От какво се разболяват българите?
- Нацията ни е безумно болна! Болниците и поликлиниките са пълни с болни хора. Стресът най-често ни разболява. Кълбо от нерви сме, за най-малкото нещо вече вадят ножове. Имаме нетърпимост един към друг, нямаме уважение към съседи, дори към близките си понякога. Може да не съм права, но преди животът ни беше спокоен, всеки от нас си имаше работа, задължения. Не изпадахме непрекъснато в стресови ситуации както сега на улицата, на пътя. Сега безработни, колкото искате. Като гледам тия жени, дето загинаха в Испания - отишли да изкарат пари за прехраната на семействата си. А имат едни яки, хубави мъже - да стоят без работа, може ли такова нещо?! Завистта, злобата също ни разболяват. Всичко това ни докарва много коварни болести.
- Имате ли някакъв сериозен здравословен проблем?
- Сериозен, не, нямам. Контролирам кръвното си, ту високо е, ту ниско, внимавам с какво се храня. Обаждат се костите, ставите, но го приемам като за нормално на моите години. Билки не взимам, само различни витамини. Благодарна съм за всеки един ден повече на този свят.
На вашите читатели желая най-вече здраве. По-хубаво нещо от това няма. Може да нямаме всичко, но като си здрав, всичко като че ли се нарежда. Макар и почти невъзможно, трябва да се стараем да опазим здрава психиката си.
- Обичате ли да се разхождате?
- Ходим с приятелки по улиците, пазаруваме си, седим в някой парк. Обичам да ходя пеша, така изразходвам енергията си. Да, обичам да се движа, не се застоявам много на едно място.
- Какво бихте сготвили на нашите читатели?
- Любвеобилен човек съм, бих им сготвила нещо с голяма любов. С ниските ни пенсии българите почти нямат възможност да си купуват качествена храна, а само духовната не стига за физическото ни оцеляване. Трудни времена са, без помощта на близките ни не можем да си купуваме дори необходимите лекарства. Има хора, които не взимат всичко изписано, само един-два медикамента, а това може да се окаже опасно за живота им. Всички работещи по чужбина пращат у нас, за да издържат родителите си. Това е грозно, жалко и нелепо...
Люба МОМЧИЛОВА
