Хормонът на щастието причинява депресия?!

Невромедиаторът серотонин често бива наричан „хормонът на щастието”

https://zdrave.to/lyubopitno/hormonyt-na-shtastieto-prichinqva-depresiq Zdrave.to
Хормонът на щастието причинява депресия?!
Забелязано е, че неговият недостиг може да доведе до постоянна тревожност и депресия. Затова и действието на много антидепресанти е предвидено за повишаване нивото на серотонин. 

Оказва се обаче, че чрез емоциите серотонинът може да влияе на поведението. През 2012 година сътрудници от Киотския университет публикуват статия, в която говорят за взаимовръзката между нивото на серотонин в нашия мозък и чувството ни за справедливост: колкото по-високо е неговото ниво, толкова по-склонни сме да простим нечестното отношение на другия човек към себе си. Както обаче показват резултати от експерименти на учени от Колумбийския университет, не всичко е толкова просто по отношение на серотонина: ефектът от него зависи от това в коя мозъчна област присъства. Резултатите водят до извода, че използващите серотонин неврони съвсем не е задължително да даряват само радост и щастие. 

Положителните емоции зависят по-скоро от баланса на активността на различните групи серотонинови неврони: ако този баланс силно накланя към едната страна, то вместо радост и щастие, човекът бива обладан от депресия и тревога, въпреки че серотонинът е може би повече от достатъчно. Това дава основание да се мисли за нови антидепресанти, които да действат не просто върху нивото на един или друг невромедиатор, а да се фокусират върху някаква определена мозъчна зона. 

Между другото, почти същото може да се каже и за друг невромедиатор – окситоцин, наричан „хормон на любовта”. Той засилва чувството на любов и въобще привързаността, влияе както на психичните аспекти във взаимоотношенията, така и на физиологичните. 

Обаче окситоцинът може да предизвиква не само чувство на любов и емпатия към ближния: в зависимост от социалния контекст той е способен да хвърли човека в състояние на тревога и депресия, предизвиквайки недоверие и дори отхвърляне на другия човек. Всичко зависи от конкретната ситуация: невромедиаторът укрепва доверието, но само ако другият човек сам по себе си внушава някакво доверие. Ако вашият партньор изглежда подозрително, излишната порция окситоцин само ще засили вашите подозрения. 

По-скоро окситоцинът повишава чувствителността към всякакви социални прояви, поведение и т.н. По тази причина ви заставя да се отнасяте внимателно например към изражението на лицето на събеседника си, към неговите жестове, интонации и т.н. Изражението на лицето обаче може да бъде както приятно и предразполагащо, така и неприятно и отблъскващо. И точно окситоцинът е този, който засилва първоначалния ефект – бил той привличащ или отблъскващ. С една дума, нито окситоцинът, нито серотонинът могат да бъдат определени като универсалната „таблетка за щастие и любов”. И може би това е за добро, защото е желателно сами да се справяме със собствените си емоции, а не да разчитаме на вълшебно хапче.


Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай