Полетите в Космоса с хора на борда на ракетите разширяват границите си и стигат до невъзможни доскоро висоти. А учените се стремят да разберат и да сведат до минимум физическото и психологическото въздействие върху организма, докато човек се намира далеч от Земята.
Експертите се опитват да установят как подобни полети влияят на човешкото тяло, тъй като космическите мисии стават все по-чести и по-дълги, а свързаните с тях рискове за здравето далеч надхвърлят всичко, с което се сблъскваме на Земята. В тази връзка НАСА идентифицира основните опасности за астронавтите, свързани с космическите полети: радиация, изолация и затворени пространства, разстояние от Земята, гравитация или липса на такава и затворена или враждебна среда.
В Космоса времето и ежедневието са структурирани по различен начин, отколкото на Земята. Астронавтите преживяват необичайни цикли ден - нощ, което се отразява на моделите им на сън и циркадните им ритми. Например екипажът на Международната космическа станция вижда 16 изгрева и залеза на слънце на ден и това пряко влияе на моделите им на сън.
Други промени в ежедневието включват храненето, каква храна е налична по време на мисията. Проблемът е, че калорийните и хранителните нужди на астронавтите се различават от тези на Земята. Проучвания на предишни мисии са документирали случаи на членове на екипажа, получаващи недостатъчно енергия, течности, калций и натрий.
Следователно хратана в космоса изпълнява двойна функция: тя осигурява на астронавтите достатъчно енергия и едновременно с това снабдява тялото с вещества, които помагат за противодействие на неблагоприятните ефекти от полета. Учените от НАСА се стремят да гарантират, че храната е вкусна, безопасна, питателна, има дълъг срок на годност, лесна за приготвяне и достатъчно разнообразна.
По време на космически полети възникват редица състояния, дължащи се на променена гравитация, физическа неактивност, излагане на радиация и други фактори. Например тежък остър невроочен синдром (ТОСН), характеризиращ се с оток на зрителния нерв и зрително увреждане; костна деминерализация и мускулна атрофия; отслабен имунитет и промени в сърдечносъдовия и стомашно-чревния тракт. Тези промени също са обратими, но изискват дългосрочно възстановяване. Дори строгата карантина по време на предполетния период не изключва наличието на латентни вируси и бактерии, които могат да се активизират в организма на космонавтите поради промени в имунния им статус.
Лекар може да отстрани астронавт от полет в деня преди изстрелването на ракетата. Решението се взема въз основа на резултатите от прегледите и протоколите за безопасност. Причината може да бъде всеки здравословен проблем: начало на остро заболяване, обостряне на хронично заболяване или анормални физиологични параметри, тестове или функционални тестове, които биха могли да се влошат критично по време на полет. Освен физическото натоварване космическите полети влияят и на настроението и психическото състояние на астронавтите. Изолацията, тесните пространства, откъсването от Земята и постоянният стрес увеличават риска от тревожни разстройства и депресия
Продължаващите изследвания на психичното благополучие на екипажа са ключови за успешното и безопасно провеждане на бъдещи мисии, казват от НАСА. Сред мерките за подкрепа на психичното здраве, които космическите агенции препоръчват в космоса, са воденето на дневник, ежедневните упражнения, слушането на музика и редовното писане на писма до близките им. В Космоса много земни заболявания се проявяват по различен начин и стават значително по-опасни поради уникалните условия на околната среда.
Лечението в орбита също е предизвикателство. Условията на микрогравитация променят фармакокинетиката (абсорбция, разпределение, метаболизъм и елиминиране) на някои лекарства. Това се дължи на преразпределение на течности, промени в стомашно-чревната подвижност, обема на разпределение и ензимната активност. Според НАСА, независимо от продължителността и целите на полета, всяка пилотирана мисия изисква известно ниво на медицинска помощ на борда.
Въпреки това, за да се намали нуждата от медицински грижи по време на полет, агенцията набляга на превенцията: прием на витамини, цялостни прегледи и 14-дневна карантина преди излитане. Въз основа на най-вероятните диагнози НАСА разработва набор от бордови медицински консумативи за ефективно справяне с най-често срещаните и сериозни състояния. Повечето заболявания се лекуват по същия начин, както на Земята.
Ограниченията в лечението обаче диктуват да се даде приоритет на мултимодални лекарства с минимални странични ефекти. Аптечките за първа помощ на борда на Международната космическа станция включват сърдечносъдови и антипиретични лекарства, антибиотици, болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, както и превръзки и диагностично оборудване
Станцията разполага с устройство, наречено K-1. То може да оцени състоянието на сърдечносъдовата и дихателната система, да измери пулса и кръвното налягане, да направи ЕКГ и бързо да предаде получените данни на центъра за управление на мисията.
Екипажът разполага и с ултразвуков апарат и дефибрилатор за спешни случаи. Коремна хирургия обаче не се извършва в орбита и в момента не е възможна. При навлизане в микрогравитация се задейства серия от физиологични адаптивни промени, които засягат почти всяка система на тялото. Един от първите и най-изразени ефекти е нарушаване на вестибуларната функция.
Едновременно с това се наблюдава преразпределение на телесните течности. Те се изместват от долната част на тялото към главата. Тялото възприема това като излишък на циркулираща течност и активира диурезата, като се развива и невро-очен синдром, свързан с космически полети (SANS). Функционирането на сърдечносъдовата система се променя, мускулната маса и костната плътност намаляват, настъпва имуносупресия и централната нервна система се преструктурира. Тези промени са обратими и имат адаптивен характер.
Милена ВАСИЛЕВА
