“Вярвам в прераждането. Духът на човек не може да изчезне във Вселената, витае някъде. Изчислили са ми, че съм живяла преди 200 г. в Калифорния и съм правила бижута от миди. Дали ми се иска да го вярвам, или наистина е така?! Важното е, че това ме кара да гледам оптимистично на живота си, да се надявам, че той няма да е последен”, разяснява Кристина.
- Кристина, изглеждате прекрасно, като човек, който живее здравословно...
- Ако трябва да бъда много откровена, не живея достатъчно здравословно, но със сигурност в последните години се съобразявам с някои основни неща. Например, храната да не е мазна, да не е пържена, защото не ми понася на стомаха. Освен това много обичам движението, ходя доста пеша, сред природата да съм ми харесва. Зимно време намирам хубав басейн, плувам поне по час два пъти седмично и се чувствам прекрасно. Представям си, че водата пречиства изцяло вътрешно и външно организма ми, и това ме прави щастлива. Иначе, като виден представител на лъвската зодия, съм малко мързелива и ленива - почти не посещавам фитнес.
- Но практикувате йога...
- Да, от 2 години практикувам йога. Пак не съм най-сериозната, защото често пътувам и пропускам часовете си два пъти седмично. Йога е изключително релаксираща за мен. И духовно ме пречиства - чувствам се отпочинала и щастлива, енергична и емоционална. Когато съм сред хора и върша нещо, се чувствам на място, добре и здрава, заседналият живот не е за мен.
- Натурална ли е храната, която приемате?
- Не бих казала, че е натурална. Всекидневието ми е свързано със срещи извън дома, обичам да се храня по заведения, въпреки че невинаги храната там е най-добрата. Затова си имам любими места, с проверена кухня, малка е вероятността да се предлага некачествена храна. Иначе готвенето не ми е приоритет.
- Благотворителността - какво е тя за вас?
- През целия си съзнателен живот много пъти съм пяла благотворително.
Помагам и финансово,
когато имам възможност. С нашите песни показваме на света, а и на България, че хората имат здравни потребности. За съжаление, у нас няма отчет на тези средства, колко са и за какво са похарчени - необходима е прозрачност. Нуждаещите се са страшно много, хубавото е, че много добри хора помагат с минимални суми.
Здравеопазването у нас е под всякаква критика. Майка ми е възрастна, на 83 години е, баща ми почина преди 10 години, сблъскахме се с най-коварната болест, рак. Още тогава се удивих на бюрократщината - човек може да си умира, но първо трябва да се уредят документите, а след това да се лекува болният. Ходейки с майка ми по болници, има проблеми със сърцето и с кръвното, разбирам колко лошо е човек да се разболее в днешно време. И в същото време колко скъпо е лечението, ако нямаш заделени пари на млади години. Ако мама е сама, ще й бъде изключително трудно да си взима качествени лекарства, Здравната каса поема малко от тях. Няма да може да си плаща прегледите, които се извършват в частни кабинети, защото няма такива държавни. А направленията все не достигат...
Действителността у нас доказва, че задължително човек трябва да заделя бели пари за черни дни. Болестите идват ненадейно, не се знае какво ще се случи в утрешния ни ден. Държавата няма ресурс да помага...
- Баща ви е починал пред очите ви, това може ли да се забрави по някакъв начин?
- Не се забравя... Години наред, преди датата на смъртта му, го сънувам, в бели костюми. Имам чувството, че е на много хубаво място. Много
се измъчи приживе от рак на стомаха,
дано да е на красиво място и да е добре. Защото умира тялото ни, а душата със сигурност отива някъде, тя е вечна. Последния му земен ден закъснях да отида при него с час, като отворих вратата на болничната стая, видя ме и си затвори завинаги очите... Една секунда ме изчака, за да ме види!
- Страхувате ли се от остаряването?
- То неминуемо идва, не ме притеснява толкова, колкото болестите. Искам винаги да съм здрава. Мама на 83 все още се справя сама, излиза на разходка, на пазар. Дано и на мен така да се случи.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Не, не съм лежала досега в болница. Нямам сериозни здравословни проблеми, които да налагат такъв престой, слава Богу. Надявам се още дълги години да съм здрава, за да мога да помагам на всички около мен - това е моето призвание.
- При участието ви в “Денсинг старс 2” танцувахте на инжекции...
- Да, така беше. Имам проблем с колената, още като дете получих сериозна травма на дясното коляно заради падане. Още на втората седмица
се “обади” старата травма
Бях на сериозни обезболяващи инжекции. Много съжалявам, че трябваше да се откажа, защото никога не ми се е налагало да спирам по средата. В кариерата ми нямам ангажимент, който да съм пропускала. Колената ми бяха много подути, болезнени, щеше да стане сериозен проблем, ако бях продължила.
- Ползвате ли алтернативна медицина?
- Предложиха ми тогава лекарите, но не взимам нито лекарства, нито някакви добавки. Чувствам се обаче добре, когато приемам магнезий, за емоционален човек като мен е много добър. Взимам витамини, дребни неща, но основно гледам да си набавям всичко необходимо с храната, макар че не можеш да изядеш всичко, от което имаш нужда. Човек трябва да се грижи сам за здравето си, и аз се опитвам да го правя. Нищо друго в живота не е на първо място, не е така хубаво и красиво, както когато човек е здрав. Съдя по себе си - малко да не ми е комфортно или някаква елементарна настинка да ме е преборила, нямам желание за нищо.
- Вашата рецепта за добро здраве?
- В моето сърце няма място за завист и злоба. Бих пожелала на читателите ви по някакъв начин да съумеят да изкоренят у себе си такива качества - те карат хората да се чувстват нещастни. Здрави и да бъдат обичани. През следващите години да няма в България никакви катаклизми и да вървим напред.
Люба МОМЧИЛОВА
