Мъж е със зашити очи, а лицето му е покрито със свинска кожа, след като е станал жертва на много рядка реакция на антидепресанти, които го накарали "да гори отвътре навън".
Джонатан Леърд от Грийнфилд в САЩ е получил рецепта за таблетките "Ламотригин" през април 2016 година, за да повдигне настроението си, след като е бил диагностициран с биполярно разтройство.
Месец след началото на приема на хапчетата 38-годишният започнал да страда от симптоми, наподобяващи тези на грипа, а очите му толкова започнали да го болят, "сякаш стъкло ги пронизвало".
Симптомите бързо ескалирали и кървави рани се появили във вътрешността на устата му и по устните, екземи се появили и по задната част на гърлото му и по цялото му тяло.
Леърд отишъл в болница и бил веднага прехвърлен в интензивното, където е бил диагностициран със синдромът на Стивън-Джонсън.
Рядкото състояние кара имунната система да атакува здравите кожа, меки тъкани, генитали, очи и
Кожата по лието на Леърд започнала да изгнива и да се лющи, оставяйки тъканта му отдолу уязвима към инфекции.
Лекарите обвили лицето му с кожа от прасе, за да запазят стерилни засегнатите тъкани, преди да може да му бъде присадена човешка кожа. Свинската кожа отдавна се използва и при пациенти със сериозни изгаряния.
Синдромът на Стивън-Джонсън започва със симптоми, наподобяващи тези на грипа. Следва червен обрив по кожата, който преминава в мазоли.
Болестта прави същото с меката тъкан, репродуктивните органи и очите.
Когато Леърд бил приет в болницата, лекарите трескаво се опитвали да спасят колкото се може повече от здравата му кожа.
Те дори му зашили очите за цели две седмици, за да могат да спасят зрителните органи.
Спонйяки си за кошмара, Леърд казва: "Когато имаш синдрома на Стивън-Джонсън ти като цяло гориш отвътре навън. Започва като обрив и после всичко става на мехури. Зашиха ми очите, за да ми защитят зрението, завързаха ръцете ми, за да не извадя тръбата, която ми бяха напъхали в гърлото. Не помня много.
Сякаш бях в безсъзнание. Все едно, че сънувам през цялото време. Не знаех дори, че са ми зашити очите. Трябваше да комуникирам с родителите ми с писалка и хартия, защото не можех да говоря. Питах, дали ще умра? Изглеждах много ужасно. Изглеждах като самолетна катастрофа".
Леърд си спомня, че помислил, че получава симптомите на болестта, защото тепърва свиквал с антидепресантите. "Когато веднъж сутринта се събудих, усетих, че имам подутини в устата. Помислих си, че това е странно."
В крайна сметка лекарите успяват да овладеят положението и младежът започва да оздравява.
На 1 юни миналата година Джонатан е бил изписан от болницата, за да продължи възстановяването си у дома.
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!
