Зад избора на сходни партньори стоят конкретни механизми на психиката и невробиологията. Това обясни медицинският психолог и преподавател по психология Екатерина Крикунова.
Ключова роля има т.нар. имаго – несъзнателен образ на значим възрастен, който се формира още в детството. Без да го осъзнаваме, можем да търсим хора, които отговарят на този познат модел, като разпознаваме определени интонации, реакции или начин на поведение.
Допълнително влияние оказва когнитивната ригидност – склонността на психиката да се придържа към вече познати модели. Познатият тип партньор може да изглежда по-предвидим и съответно по-сигурен.
„Ако те ни напомнят за значима фигура от детството, се появява усещането „Аз го познавам“, което лесно може да бъде объркано с любов“, отбеляза експертът.
Докторът на психологическите науки Дмитрий Ягудин допълва, че орбитофронталната кора на мозъка оценява привлекателността на даден човек още около 150 милисекунди преди самият човек да осъзнае това.
Според него между 60 и 70% от предпочитанието към симетрични лица е обусловено от генетични фактори. Имунната система също участва в избора на партньор, като анализира съвместимостта чрез миризмите.
Така изборът на партньор невинаги е толкова случаен, колкото изглежда. Познатите модели от детството, особеностите на мозъчната дейност и биологичните механизми могат неосъзнато да влияят върху това към кого изпитваме привличане.
