Радост Драганова: Бях с ангина - рязаха ми гърлото

Телевизионната водеща на предаването „Мармалад” Радост Драганова е родена в София. Може би заради двойнствения характер на зодията си – Близнаци, като дете тя била много палава, но отличничка в училище. Завършила е със златен медал столичното 22 СОУ и право в УНСС.

Като дете тренира синхронно плуване. Седем пъти е била републикански шампион в този спорт. За нея денонощието има повече от 24 часа, защото тя успява да бъде едновременно добра майка, телевизионна водеща, спортна натура. За нея казват, че където влезе, изпълва пространството с енергия и настроениe.

 „Откакто се помня, спортувам – в началото за здраве, после професионално, сега отново за здраве. Към днешна дата ходя на фитнес заради възможността всекидневно с минимум усилия да постигна добра форма. Харесвам и голфа заради умението му да лекува лошото настроение, но там винаги оставям мъжете да победят”, сподели специално за читателите на в. „Доктор” чаровната водеща.

- Щастлив човек ли сте, Радост?
- Да, щастлива съм. Усмихвам се, работя с удоволствие, живея с мерак. Не се депресирам дори ако нещо не върви. Знам, че ако искам нещо, трябва да се боря. И ако се проваля, значи не съм положила достатъчно усилия. Взимам си поука и продължавам напред – следващия път ще е по-добре.

- Много лекари напускат България. Останаха ли добри специалисти у нас според вас?
- Честно казано, не знам дали са останали добри лекари у нас. Бях болна от ангина преди около 8 месеца и се наложи буквално да ми режат гърлото. Смятам, че лекарите бяха добри като професионалисти, но условията, при които работят, са мизерни. Начинът, по който работят, също не беше на ниво. Те са принудени от системата, обстановката и правилата в България да работят по начин, за който смятат, че е съвременен. Аз съм сигурна обаче, че такова нещо не би могло да се случи никъде другаде. Тогава си дадох сметка, че не е възможно, не е професионално да ти режат гърлото, когато си тежко болен. Каквито и обяснения да ми дават, не е нормално да те режат на живо. Въпреки всичко изживяно, изключително съм благодарна на лекарите, които се погрижиха за мен тогава – те ме спасиха. Най-вероятно са останали добри доктори у нас, надявам се.

- От този горчив досег какво бихте искали да се промени в здравеопазването у нас?
- Всичко – и в мислене, и в обстановка. Хората наистина не могат да работят добре, няма как с остарели методи

да станат добри професионалисти

Аз съм от семейство на лекари, кандидатствала съм медицина, смятах да стана лекар. Но сега определям това, че не станах, за един от щастливите ми неуспехи. Видях мои приятели, записали медицина, на какво бяха подложени. До 35-годишна възраст заради специализации не можеха да водят нормален живот, родителите им помагаха финансово. За мен това е изключително тежка професия, която борави с най-важния ресурс – човешкия живот. И докато станат лекари, тези хора преживяват доста трагедии.

- Защо се разболяваме? Имате ли някакво ваше обяснение?
- Не искам да отговоря по всеизвестния начин, защото не сме щастливи и не се опитваме да променим съдбата си. Скоро разговарях с един антрополог, който е изследвал живота и е издал трудове за щастието. Пушим много, храната ни е лоша, макар че в България вече има връщане към природата, към земята, към истинските неща. Хората внимават какво слагат в тялото си. Но като влезеш в болницата, виждам колко много болка има там. Не се грижим за себе си, не спортуваме – от леност и безхаберие се разболяваме.

- Вие спортувате ли? Храните ли се здравословно?
- О, да! Животът ми и този на детето ми са подчинени на здравословния и природосъобразния начин на хранене. Няма ден, в който да не спортуваме, в който да не 

 ядем здравословна храна, 
  
да не си повтаряме, че сме щастливи. Имам близък, болен от заболяване, което изисква всекимесечна поддръжка, както и да ви звучи това, за да е в кондиция. Често сме си говорили с него, че разни неща от сорта на „мъжът ми забрави рождения ми ден” са абсолютно безсмислени оплаквания. Те трябва един ден да отидат в болница, за да видят там колко мъка и страдания има. Да видят, че млади хора нямат възможност да си гледат децата, защото са много болни и очите им са пълни със сълзи. Щастието трябва да го приемаме като голям дар! А за здравето си упорито да се грижим и да помагаме на другите около нас. 

Искам, докато съм жива, докато дишам, да мога да тичам нагоре по стълбите и да не усещам никога умора. Родителите ми са ми дали здраво тяло, благодарна съм им, продължавам сама да се грижа за него.

- Кърмили ли сте дъщеричката си? Изглеждате прекрасно...
- Не, защото по време на бременността развих някакъв артрит и веднага след раждането й се наложи да пия много силни и сериозни хапчета. По време на бременността си никакво лекарство не съм пила. Това е отговорност на една майка, трябва да се грижи за бебето, което расте в нея, и да внимава какво слага в устата си. И сега съм така – внимавам и съм отговорна майка.

- Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Да се грижат за себе си. Ще споделя още нещо: Преди време в залата имаше една жена, всеки ден ходеше на пътеката, правеше упражнения за краката си. Единият не беше хич добре, видимо беше, че е прекарала някаква травма. Един ден сподели с мен, че са й открили тумор в мозъка и след рискова операция са засегнали части, отговарящи за двигателните й умения. Всички тези неща, плюс, че мъжът й я напуска, развеждат се, я накарали да се замисли кое е важно за нея. Каза ми, че от този момент нататък не е имало ден, в който да не се пита какво иска да направи за себе си. Само когато ние сме щастливи и се грижим добре за себе си, само тогава можем да даваме любов и обич на околните. Затова, първо, грижете се за себе си, а после дайте обич и щастие на семейството и хората, които обичате!


Люба МОМЧИЛОВА