Британец, страдащ от нервнодегенеративно заболяване, изпитва неземна радост, когато чуе самолетен двигател. Международен екип от учени е описал случая на възрастния човек, чиято рядка форма на фронтотемпорална деменция е довела до изключително странното увлечение.
Звукът бил издаван от двигателя на британски изтребител от Втората световна война, а мъжът тичал на улицата, облян в сълзи от радост, махал с ръце, но не можел да обясни защо.
Британският пациент е наречен C.P. в проучването. Той живеел близо до летище, където ретро самолети често извършвали демонстрационни полети. Две години преди поставянето на диагнозата съпругата му започнала да забелязва нещо странно: винаги, когато над главата му се чувал отличителният рев военния самолет, мъжът зарязвал всичко и тичал навън.
Плачел от радост, махал за поздрав и гледал как самолетът изчезва от погледа му. Подобно нещо не било наблюдавано преди болестта му. Нещо повече, тази любов била строго селективна: C.P. не показвал никаква реакция към шума на други самолети или хеликоптери, въпреки че никога не е имал голяма страст към технологиите.
Наред с тази нова „любов“ C.P. развил и други слухови странности. Той се дразнел от птичите песни, не понасял хора с високи гласове и станал необичайно придирчив към музиката. Категорично отказвал да слуша кавър версии на песни, изисквайки само оригиналите.
Няколко години преди появата на тези симптоми личността на C.P. вече била започнала да се променя: той станал студен и апатичен, не проявявал никаква емпатия и дори не реагирал при новините за смъртта на близки хора, неочаквано прекъсвал разговорите и загубил чувството си за хумор. Развил истинска зависимост от играта на шах и от решаването на кръстословици. Понякога не можел да разпознае познатите си по лицата, но лесно се досещал с кого говори, когато чуел гласовете им по телефона.
Когато C.P. най-накрая посетил лекар, той бил диагностициран с поведенческия вариант на фронтотемпоралната деменция. Екипът от учени, описал неговия случай, обаче смята, че това е по-рядък, четвърти вариант на заболяването, който едва наскоро започна да се разпознава в медицинската общност - така нареченият десен темпорален вариант.
Сканирането на мозъка му потвърдило, че значителна част от десния темпорален лоб при неговия мозък просто липсва, а точно тя е отговорна за разбирането на невербалната информация и социалните сигнали. Това обяснява уникалната комбинация от симптоми, характерни както за поведенческия, така и за семантичния вариант на деменцията. Историята на C.P. е важна по няколко причини.
Тя повишава осведомеността за фронтотемпоралната деменция, която все още често се бърка с психични разстройства или болестта на Алцхаймер. Тя също така показва, че развитието на нови, необичайни предпочитания – в случая любов към определени звуци, може да е ключова диагностична характеристика на десния темпорален вариант.
Д-р Лусия Кабалеро – част от научния екип, изследвал пациента, коментира, че този случай оспорва общоприетото схващане, според което загубата на слуха води до деменция. Според нея се случва точно обратното: деменцията променя слуховото възприятие, изкривявайки това, което човек намира за приятно или неприятно.
