На 17 януари Антоанета ще навърши 30 години. Нейно вдъхновение в последните две години е дъщеричката й Ренета. За това как се грижи за своето здраве, Антоанета Бонева разказва в интервю за нас.
- Антоанета, това, че сте спортистка, помогна ли ви да родите по-леко?
- По-скоро не ми помогна, защото раждах цяла нощ - от 12 и нещо след полунощ до 5,20 ч. сутринта. Явно на дъщеря ми не й се излизаше по-рано. Беше нормално раждане. Не приемам раждане чрез секцио, освен в краен случай, по медицински причини. Не смятам, че е оправдано да го правиш само за да не те боли, за да си спестиш мъки. Вярвам, че от часа на раждането зависи кармата на детето. Когато докторът ти каже, че операцията ще стане в определен час, това според мен е намеса в съдбата на детето.
- Как съвместявате ежедневните тренировки с отглеждането на дете?
- Живеем в Търговище с родителите на съпруга ми и те много ни помагат. Когато съм на състезания и на тренировки, свекърва ми е с детето. Но гледам да прекарвам цялото си свободно време с Ренета, за да наваксаме пропуснатото. В интерес на истината, прекарвам с нея много повече време, отколкото ако трябваше да ходя на работа от сутрин до вечер, а тя да е на ясла и да се виждаме само вечер.
- Освен за раждането, лежали ли сте някога в болница?
- Лежала съм в болница, когато бях на две годинки. Имала съм проблем с дясното око. Поставили са ми грешна диагноза - конюнктивит вместо кератит (възпаление на роговицата - бел.ред.). Нещата се объркват, защото лекарствата за конюнктивит са коренно противоположни. Оттам възпалението се задълбочава и стигаме до болница. Благодаря на д-р Борисова и на нейния екип в болницата, че са реагирали навреме и са оправили нещата, доколкото може. Трябва да нося очила, защото
имам около 2,5 диоптъра на дясното око
Затова и при стрелба се прицелвам с лявото. Оказа се, когато ми направиха специален тест за стрелци, че водещото око ми е лявото. Това се случва много рядко. Зная само един състезател в света, който се прицелва с лявото око - италианецът Алберто ди Дона.
Лошото е, че напоследък започва да ми отслабва зрението. От време на време се получава леко замъгляване. В Търговище обаче имаме прекрасен очен лекар - д-р Тасков, на когото разчитаме, и когато имаме нужда, винаги е насреща. Той ми прави и стъклата за стрелба. На една рамка се поставя стъкло само на окото, с което се прицелваш. Две фирми в света обслужват състезателите, правят рамките и стъклата. Но за стъклата се доверявам на д-р Тасков. Та ще трябва скоро да отида на преглед при него.
Българите така сме свикнали: докато нещо не ни заболи, не се сещаме да отидем на лекар. Не обръщаме внимание на себе си, а е хубаво да се ходи на профилактични прегледи.
- Имате ли травми от спорта?
- От спорта - не. Миналата година, като бях на турнира за Световната купа във Форт Бенинг (САЩ), си изкълчих глезена и на състезанието едва успях да се държа на краката си. Въпреки всичко станах първа. Това ми беше първият златен медал от световна купа. Явно в моменти, когато нещо не ми е наред, когато не съм в перфектно здравословно или психическо състояние, се мобилизирам, успявам да се събера и да направя това, което трябва.
- Имаше ли медик с отбора, който да ви намести ставата?
- С нас нямаше възможност да пътува лекар, защото в началото на миналата година бяхме в доста сложно финансово положение.
Отидох при масажистката на американския отбор
Свърза ни Емил Милев, който тренира там и вече се състезава за САЩ. Много му благодаря, че ми помогна в този момент.
Оказа се, че не е нещо фатално и че трябва време, за да се възстановя. Само се наложи да държа торба лед върху навехнатото цялата нощ преди състезанието.
Един-единствен път леко пострада дясната ръка, с която стрелям. Карахме ски с треньора ми на Белмекен, беше доста заледено, паднах, ударих се в едно борче и ръката ми се заклещи под ските. (Смее се.) Случи се около седмица преди Европейското първенство на пневматично оръжие. За щастие, нямаше тежки последствия. Само малко ми отече ръката, но бързо отшумя.
Радвам се, че Господ е с мен и нямам кой знае какви проблеми и контузии.
- Мария Гроздева тича ежедневно, за да поддържа обща физическа форма. Как вие се грижите за себе си?
- Наистина това, което прави Мария, е чудесно. Покрай грижите за детето, ако отделя време и за кросове, денят няма да ми стигне. Но съм си обещала тази година да се отнеса сериозно към физическата тренировка. Усещам, че имам нужда не за да свалям пулса или за нещо друго, свързано със стрелбата, а просто за тонус. Надявам се, когато напролет детето тръгне на детска градина, да ми се разреди графикът и да обръщам повече внимание и на себе си.
- Какво ви е мнението за диетите?
- Опитах веднъж да пазя диета, но не ми се получиха нещата. (Смее се.) Не съм от хората, които могат да стоят гладни.
Ако не ям нищо, съм изнервена,
не ми е добре. Хубавото на нашия спорт е, че теглото на състезателя не е от значение. Не е нужно да пазим диети, за да сме слабички и елегантни като гимнастичките. Да му мисли на който килограмите му пречат!
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Гледам да не пия абсолютно никакви лекарства. Дори когато се разболея, се лекувам само с витамини и аспирин. Това са нещата, които мога да си позволя да вземам. Знаете, че ние, спортистите, постоянно сме подложени на допинг контрол. Затова сме крайно стриктни.
- А на детето давате ли лекарства?
- Да, но и детето много рядко боледува. Може би защото не ходи на ясла. Обикновено когато настине, се съветвам с братовчедка на мъжа ми, която е медицинска сестра, и каквото каже, това даваме. Но първо даваме чайчета. Дъщеря ми много ги обича.
- Излиза, че не сте се сблъсквали с българското здравеопазване...
- Едва ли има човек, който да не се е сблъсквал със здравеопазването ни. Но не съм от хората, които ще започнат да плюят. На всички е ясно, че системата в България не е на нивото, на което трябва да бъде. Но това не зависи от обикновените хора. Наскоро
дядо ми си счупи крак
и лежа една седмица в болницата в Търговище. Специално към него имаше внимание, защото е бивш служител на болницата. Затова не мога да съдя какво е положението по принцип. Дано не се налага да попадаш в ръцете на пишман - доктори.
- Имате ли доверие на алтернативната медицина?
- Веднъж годишно ходя при известен чакръкчия в Главиница и наистина след това се чувствам много добре. Разбира се, ако не успееш изцяло да се отпуснеш, за да си свърши човекът работата, може да стане и беля. Но аз му имам доверие. Той е бивш масажист на Националния отбор по волейбол. Помогнал е на много хора, когато трябва да им се намести нещо, при болки в ставите.
- За какъв проблем отивате при чакръкчията?
- Хубаво е веднъж годишно да се изпукват всички стави. Затова ходих преди две седмици, още повече че след раждането малко понапълнях, а и за изкълчения крак. Така вече съм наред и следващата седмица заминавам за Германия на състезание. Ще стрелям в Бундеслигата за отбора HSG. Предстоят след това Европейското първенство в Унгария, световните купи и Олимпиадата в Рио!
Мара КАЛЧЕВА
