Стефан Илиев е роден на 25 юни 1935 г. в Истанбул, Турция, и е живял там до 1944 г., когато баща му е екстрадиран като български поданик. Завършва актьорско майсторство при Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1958 г. Дебютира в ролята на Дженаро (“Лукреция Борджия” от В. Юго) в Държавен театър - Габрово. Работи в театрите в Габрово, в Плевен, в Перник, в Народния театър за младежта, в театър “София” и “Зад канала”.
В киното е влизал в образите на: Владимир (“Пленено ято”- 1962 - реж. Дучо Мундров), Симо (“Конникът” - 1964, реж. Г. Алурков), Коста (“Отклонение” - 1967, реж. Г. Островски, Т. Стоянов), Албърт (“Господин Никой” - 1969, реж. Ив. Терзиев), Стефан (“Един миг свобода” - 1970, реж. Ив. Гръбчева, П. Каишев), Поручик Ганчовски (“Зарево над Драва” - 1974, реж. З. Хеския), Офицерът (“Магистрала” - 1975, реж. Ст. Димитров), Тодоров (“Снимки за спомен” - 1979, реж. Р. Сурджийски), Милев (“Забравете този случай” - 1985, реж. Кр. Спасов), Началникът Стоянов (“Петък вечер” - 1987, реж. Л. Кирков), Любо (“О, господи, къде си?” - 1991, реж. Кр. Спасов) и др.
Ето какво сподели за живота, здравето и себе си известният актьор специално за в. “Доктор”.
- Г-н Илиев, играете ли още на сцената?
- Приключих с театъра, станах на 80 г. миналата година, така че реших да прекратя сценичните си изяви. Не ми липсва сцената, достатъчно играх - 55 години. В края на краищата в един момент започваш да досаждаш с присъствието си. Благодарение на докторите досега се крепя, пия си хапчетата редовно. Много уважавам лекарите, това е професия, която трябва да се цени.
- Вие какви хапчета приемате?
- От 7-8 години приемам хапчета за високо кръвно, дотогава ми беше нормално и нямаше нужда от медикаменти. Кръвното е свързано със сърцето и поради тази причина взимам 2 вида медикаменти. Иначе съм добре със сърцето. Джипито като ме извика да отида на профилактичен преглед, аз се явявам и нещата се откриват и лекуват. Много мразя да ходя по доктори, защото винаги ще ти открият нещо ново. Аз съм дисциплиниран човек и изпълнявам точно предписанията на лекарите.
Моят личен лекар е д-р Кънева от 14-о ДКЦ, тя ме праща при разни специалисти и с това се приключват нещата. Тя работи предимно с възрастни хора. Като отида при нея, пред вратата обикновено чакат мои набори. Много е отзивчива д-р Кънева, не мога да се оплача от нея. Благодарен съм й за държанието и отношението към мен, особено като чувам какви неща се говорят за докторите. Макар че не вярвам на приказките особено, защото когато си болен, лекарят какво да направи? Знам, че
медиците преживяват всеки случай -
имам такива наблюдения.
- Чудесно е, че на тези години нямате сериозни оплаквания - как се грижихте за здравето си?
- Въобще не съм се грижил за нищо, карах я както дойде, но съм работил много. За да злоупотребяваш със здравето си, трябва да имаш много свободно време - да ядеш, да пиеш, да се разхождаш безсмислено... Аз работех през цялото време, ние сме заети постоянно, вечер до късно, няма събота и неделя. Това е актьорската професия. За едни е изтощителна, за други не е. Както се шегувахме тогава: “Добре де, ти си артист, а през свободното време какво правиш?”. А то нямаше много свободно време.
- Професията какво ви даде?
- Научи ме да съм дисциплиниран, защото без дисциплина нито една професия не върви. Трябва да се явяваш точно навреме, да бъдеш готов, никой не те чака да се съсредоточаваш - т.е. нужно е да има и самоподготовка. Има правила, които трябва да се спазват, ако искаш да си в списъка с поканените, както се казва. Много е хубаво, когато хобито го превърнеш в професия, пък и ти плащат за това. Така работата е един вид забавление. И за мен беше така.
- От позицията на вашите 80 години как си обяснявате тази масова заболеваемост напоследък от сериозни болести, и то при млади хора?
- Всичко е свързано с обикновеното житие и битие на хората. Според мен нервите оказват огромно влияние на целия организъм, защото вегетативната нервна система се влияе сериозно. Мозъкът приема, приема, след това се получава проблем във вегетативната нервна система и ето ти болестта.
- Т.е. рецептата е да не се нервираме много - така ли?- Рецептата е едно “Майната му” и да не мислиш лошото. Човек не бива да се ядосва. По принцип и
да се ядосваш на хората няма смисъл,
тъй като те се ръководят от своето си Его. Затова човек не бива да се ядосва, тъй като не зависи от него хората какви действия и решения взимат.
Аз не гледам новини и телевизия, защото всичко е само катастрофи, убийства и прочее. За какво да се натоварвам, когато не го желая? Чета стари вестници, купувам си в. “Сега” там - няма жълти страници, но го преглеждам след 2-3 дни. Така не се ядосвам на новините, защото те вече са минали и няма смисъл да се тормозя. Купувам вестника, оставям го 2-3 дни да преседи и го чета през нощта. Заспивам бързо, когато си легна, но се будя през нощта и чета стари вестници и книжки.
- Кое ви ядосва най-много в нашето ежедневие?
- Най-много ме ядосват глупостта и простотията. Иначе съм оптимист за бъдещето на нацията ни. Мисля, че все един ден ще ни дойде акълът в главата, ако може да е по-скоро, ще бъде много хубаво. Всичко зависи от мисленето ни.
- Наскоро приехте награда на Столична община от конкурса “Скритото добро” - за какво беше тя?
- Тази награда не е лично моя, тя е на името на Съюза на артистите в България за помощта и представленията, които е имала организацията в изяви на Столичната община. Аз приех наградата като представител на sъюза и негов дългогодишен председател, тъй като ръководството отсъстваше тогава, беше в Брюксел за представление. Съюзът има договор със Столична община, общуват много активно във всяко отношение, изнасят се доста представления.
Маргарита Благоева
