- Тервел, с какво ще се похвалиш?
- Имам втори син. Роди се на 21 май т.г. Кръстихме го по традиция на български владетел - на хан Аспарух. Големият е на 7 години и се казва Калоян. И с жена ми Диана всичко е наред след раждането. Кърми детето. Аз също се чувствам много добре. Сега основното ми занимание и приоритет са децата, семейството.
- Защо трябва да спротуваме, да живеем активно и има ли ограничения във възрастта за това?
- Може да е клише, но спортът наистина е здраве. Длъжни сме да спортуваме или да се занимаваме с някаква физическа дейност, да се потим, за да сме здрави. Лекарство е да лееш пот от физическо усилие. Когато се потим, ние се “зареждаме”. Синът ми Калоян, без да го карам, ходи три пъти седмично да тренира футбол. Участва в някакви детски първенства. Той е зарибен за спорта от малък.
Тервел (вляво) на турнира “Странджа”
- А бокс няма ли да тренира като баща си и чичо си Кубрат?
- Боксът не го влече и въобще не коментираме тази тема. Просто не го интересува. Трябва да харесваш това, което правиш. Тогава идват и резултатите.
- Как ти самият тренираш, как се поддържаш?
- В моя случай всичко е професионално. Аз съм в другата крайност, както всички елитни спортисти - тренирам прекалено интензивно, по час и половина сутрин и вечер. Но аз съм свикнал на натоварванията, чувствам се добре.
- Спазваш ли някакъв хранителен режим?
- Да - избягвам пържено, избягвам да ям хляб късно вечер. Това са важни, но елементарни неща. Предпочитам да си набавям домашна храна от провинцията, от сигурни източници. Не да ти кажат “това е домашно”, а да е купено от някъде. Наши роднини ни снабдяват с чист пчелен мед, с прясно месо, с картофи и с други основни продукти.
- Кои според теб са вредните храни?
- Има един принцип, че няма отрова, има отровна доза. Същото е и с вредността на храната. Ако хапнеш нещо вредно, например пържени картофи, в малки количества това не е фатално за здравето. Проблем е да се ядат постоянно, по много, в продължение на години. Пакетираните храни, вафличките, снаксовете ни заливат отвсякъде и почти не можем да ги избегнем. Трябва да сме реалисти. Към каквото и да посегнем в магазина, то е било подлагано на някаква консервация. Трудно е да избягваме пакетираните консервирани храни. Въпросът е те да не преобладават в менюто ни, а повече да бъде здравословната храна, която е прясна.
- Да си се сблъсквал с българското здравеопазване напоследък и какво ти е впечатлението?
- В България има много кадърни доктори, но самата система нещо е объркана. Заради нея не върви. Щом българските лекари бягат в чужбина и там са оценявани петорно повече и нагоре, означава, че проблемът не е в специалистите, а в системата.
- Кои алтернативни методи на лечение приемаш?
- За мен алтернативните методи са в превенцията. Стигнем ли вече до лечение, отиваме към медицината. За да го избегнем, трябва да спортуваме активно, да се каляваме и да се храним по-здравословно.
- Минало ли е вече проблемът ти с изкривената носна преграда и затрудненото дишане?
- Не мога да кажа, че имам някаква коренна промяна, че съм се излекувал. Просто свикнах.
-Това травма от бокса ли е?
- Не, но вследствие травмите в бокса проблемът се задълбочи и се наложи носната ми преграда да се коригира. Имам две операции на носа през 2011 г. - една в България и една в Германия, а после ми направиха и допълнителна корекция в Германия. Първата ми операция беше във Втора УНГ клиника на болница “Царица Йоанна-ИСУЛ“. Възстановяването беше много тежко. Може би докторите в България са много добри, но нямат възможност да ползват високи технологии. Вторият път ме оперираха в частна клиника в Берлин.
Германските доктори ми казаха, че първата операция до голяма степен е влошила ситуацията, защото върху вече оперирано място те имат по-малко възможности за манипулиране. Когато се събудих след операцията в Германия, не усещах никаква болка. Имах огромен апетит. Но бях наплашен от предишната операция в България, при която загубих много кръв и имах нужда да се храня повече. Когато преглъщах тогава, усещах невероятна болка. Може би е от тръбата, която ми вкараха в гърлото при операцията. А в германската болница нямах болки при хранене. Излязох от упойката и все едно не ми беше правено нищо, като изключим превръзката на носа.
Мара КАЛЧЕВА
