Тялото на Николо Мартиненги, олимпийски шампион по плуване, беше цялото в синини. Това е резултатът от популярната сред спортисти и звезди, но критикувана от официалната медицина, вакуумна терапия.
Италианският плувец Николо Мартиненги, който спечели медал на 100 метра бруст, е очевиден привърженик на вакуумната терапия или купирането. За това красноречиво свидетелстват характерните синьо-червени петна по торса му.
По различно време подобни синини бяха забелязани и при други спортисти и знаменитости - например Джъстин Бийбър, Дженифър Анистън и Гуинет Полтроу.
Какво е вендузотерапия?
За да разберете повече за нея, не е нужно да търсите информация в гугъл – просто попитайте по-възрастните си роднини. Най-вероятно все още пазят в ракли и чекмеджета малки, стъклени чашки, със специфична форма, които са поставяли в областта на гърба, за да лекуват различни болежки, най-вече схванати мускули и настинка. От незапомнени времена нашите предци са използвали вакуумната терапия, която всъщност е древна лечебна техника, произхождаща от Китай и Близкия изток.
Терапевтът, който извършва процедурата, изгаря въздуха вътре в буркана със запалена клечка кибрит или дървена пръчица, като по този начин създава вакуум и съдът плътно прилепва към кожата, изсмуквайки я навътре в чашката. Смята се, че това спомага за подобряване на кръвообращението, облекчаване на локалното възпаление и стреса.
Вярно е, че официалната медицина е доста скептична към „чашите“. Към днешна дата в света са събрани малко научни доказателства за техните ползи.
През 2023 г. беше извършен синтез на данни за ролята на вакуумната терапия в рехабилитацията на спортисти, базиран на поредица от проучвания, публикувани между 1990 и 2019 г. Авторите на прегледа заключават, че въпреки че „терапията има ниска до умерена база от доказателства, тя може да се използва като полезно допълнение, тъй като намалява болката и подобрява притока на кръв към засегнатата област, с малко странични ефекти.”
Въпреки това, във Франция, страната домакин на Олимпиадата, Националната асоциация на масажистите и физиотерапевтите забрани практиката през 2021 г., считайки, че доказаните ползи не надвишават потенциалните рискове.
Вендузотерапията – неразделна част от медицината във всички древни цивилизации
Хипократ препоръчвал вендузотерапията при редица остри и хронични състояния, включително, главоболие, ангина или пневмония, често в комбинация с други дренажни процедури, например, кръвопускане. Съществуват тесни връзки между повърхността на кожата, мускулите и вътрешните органи. Дисфункции например под формата на възпаление или хипофункция на вътрешни органи, могат да дадат отражение върху определени кожни рефлексни зони, причинявайки промени в регулирането на температурата и плътността на кожата и подкожието.
Зоните за вендузотерапия са пресечни точки между хоризонтално и вертикално свързаната комуникационна система на организма. Повечето от тях са разположени на гърба и са лесни за намиране. Тези рефлексни зони внимателно се палпират преди началото на лечението, за да се установи наличието на промени – втвърдяване и/или чувствителност при натиск. Там, където има напрежение, обикновено има дисбаланс във функционалния кръг на свързаната рефлексна зона. Вендузите се поставят върху тези участъци.
Циркулаторната и лимфната стимулация, придружена от хиперемични ефекти, се разглеждат като основни резултати от вендузотерапията, заедно с увеличаването на рефлекторния метаболизъм и подобряване на притока на кислород към вътрешните органи. Освен това процедурата предизвиква и неспецифично активиране на имунната система, както и стимулиране на резорбиращите процеси в кожата.
Лечението с вендузи е метод в алтернативната медицина, който се е използвал предимно в Египет, Гърция и източната част на Азия. С времето придобил популярност и в Китай, където и до днес се възползват лечебните свойства на вендузите. През последните десетилетия този метод става все по-търсен и в Европа.
При първите опити за вендузотерапия били използвани рога от животни (най-често крави), като те се поставяли върху кожата с по-големия си отвор, а от по-малкия въздухът се изсмуквал, след което се запушвал.
Какви разновидности на терапията с вендузи има?
Масажът с вендузи е два типа: сух и мокър. И при двата терапевтът поставя запалимо вещество, като алкохол, билки или хартия, във вендузата и я запалва. Когато огънят изгасне, вендузата се поставя с отвора надолу върху кожата. Докато въздухът вътре в чашата се охлажда, той създава вакуум. Това кара кожата да се повдига и зачервява, докато кръвоносните съдове се разширяват. Вендузата обикновено се оставя на мястото до 3 минути.
По-модерната версия на вендузите използва гумена помпа, вместо огън, за да създаде вакуум вътре в нея. Понякога терапевтите прилагат силиконови вендузи, които могат да местят от място на място върху кожата за ефект, наподобяващ масаж.
Мократа вендуза създава леко засмукване, като се оставя на място за около 3 минути. След това терапевтът премахва чашата и използва малък скалпел, за да направи леки, малки разрези по кожата и прави второ засмукване, за да изтегли малко количество кръв. След това може да се приложи антибиотичен мехлем и превръзка, за да се предотврати инфекция. Кожата трябва да възстанови естествения си вид в рамките на 10 дни. Поддръжниците на терапията с вендузи вярват, че мокрите вендузи премахват вредните вещества и токсините от тялото, за да насърчат изцелението. Но това все още не е научно доказано.
Съществува и „иглена вендуза”, при която терапевтът първо поставя акупунктурни игли, а след това и вендузи върху тях.
Използването на вендузи може да се съчетае и с лазерна терапия, магнити, електрическа стимулация.
Какво въздействие върху тялото оказват вендузите?
Вендузите използват засмукване, за да изтеглят кръв към или далеч от определени области на тялото. Използват се най-вече за облекчаване на състояния, които причиняват болка. Някои казват, че помагат и при хронични здравословни проблеми. Поставянето на вендузи може да облекчи симптомите на:
• Артрит, включително ревматоиден;
• Болки в гърба, врата, раменете и коленете;
• Астма и други проблеми с дишането;
• Синдром на карпалния тунел;
• Стомашно-чревни разстройства, като болест на раздразнените черва;
• Главоболие и мигрена;
• Високо кръвно налягане (хипертония).
Милена ВАСИЛЕВА
