В това интервю ще обсъдим характерното за хроничните възпалителни заболявания на червата, с акцент навременната им диагностика, правилна терапия и проследяване на състоянието във времето. Разговаряме с д-р Иван Лютаков, д.м.
Визитка♦ Д-р Иван Лютаков, д.м., е гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ ”Царица Йоанна-ИСУЛ”, София, и асистент към Катедрата по гастроинтерология към МУ - София. Има защитена дисертация в Катедрата по гастроентерология върху ”Микроскопски колит и биомаркери за малабсорбция на жлъчни киселини при пациенти с хронична диария”. Основният му фокус на работа са хроничните възпалителни заболявания на червата, инвазивните ендоскопски процедури, ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография, перкутанната гастростома и други инвазивни ендоскопски интервенции. Специализирал е в Австрия и Италия. Съосновател е на Start-up компания ”Capsibo”. ♦ Д-р Лютаков е член на Европейската група за изучаване на микроскопски колит и участва активно в разработването на Европейския гайдлайн /консенсус за лечение на пациенти с това заболяване. Член е на Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия. Има 9 публикации с Импакт Фактор, реферирани в PubMed и Scopus |
- Д-р Лютаков, какво е правилното определение за хроничните възпалителни заболявания на червата? Може ли да се приемат и като преканцерози?
- Хроничните възпалителни заболявания на червата (ХВЗЧ) са имуномедиирани, или най-общо, автоимунни заболявания на червата при генетично предразположени пациенти. Доказани са няколко гена, които имат връзка с тези заболявания, но по своето естество не е известно какво ги причинява или отключва.
Срещат се най-вече при млади хора с придружаващи автоимунни ревматологични заболявания, такива, които са генетично предразположени. Но могат да засегнат и възрастни пациенти. В миналото се е смятало, че са преканцерози или предракови състояния. Последните проучвания опровергават тази теория, но въпреки това има възрастни пациенти с тези заболявания, които развиват различни неопластични заболявания или колоректален карцином.
Затова е редно пациенти с ХВЗЧ редовно да преминават през скрининг с провеждане на колоноскопия. Това е най-точното изследване за профилактика на колоректален карцином и за проследяване и стадиране на ХВЗЧ. Не е изключено пациент с дългогодишно ХВЗЧ да развие колоректален карцином.
- От гледна точка на епидемиологията каква е тяхната разпространеност и от какво се определя и зависи тя?
- Най-често засягат младата възраст, но може да се срещат и при възрастни пациенти. Честотата нараства с всяка изминала година и все повече пациенти се откриват с ХВЗЧ. Става въпрос за хронични заболявания, при които пациентите трябва да се лекуват до живот и да се проследяват за развитие на усложнения. В северните и западните държави тези заболявания са по-разпространени. Обвинява се модерният и забързан начин на живот, стресът и генетичните фактори
Препоръки на народната медицина при колит
Към настоящия момент в южните и източните държави честотата е много по-ниска спрямо Германия или Дания например. Диагностиката обаче се подобрява, освен това начинът на живот на българите все повече започва да прилича на този в западните и северните държави. Затова и все повече пациенти с ХВЗЧ се диагностицират при нас. Хроничните възпалителни заболявания на червата са мултифакторни заболявания, които все още не са добре проучени.
Нуждаем се от още проучвания и наблюдения, за да се намери ясен причинител и да се установи причинно-следствена връзка. Тогава може да се каже кои са реалните фактори, които причиняват заболяванията. Много и различни фактори допринасят за появата им и обострянето на състоянието на пациентите.
- А вярно ли е, че стресът може да е един от основните рискови фактори?
- Както казах, няма ясен причинител. Има само няколко известни факта: нарушена е имунната регулация, вследствие на което се активира каскада от различни възпалителни феномени. Да, стресът е един от основните фактори, който отключва заболяването или го обостря на пристъпи.
Д-р Иван Лютаков
- Моля да посочите приликите и разликите между улцерозния колит и болестта на Крон, това има значение за обикновените хора.
-Улцерозният колит протича по-често с кървава диария, над 3-4 изхождания дневно, примесени с кръв, понякога и без нея. Състоянието е съпроводено с различен коремен дискомфорт. Болестта на Крон може да засегне целия гастроинтестинален тракт и също е възможно да протича с диария, коремна болка, понякога симулираща апендицит.
При болестта на Крон клиничната картина може да е много разнообразна, но понякога и бедна на симптоми. Заболяването най-често засяга тънкото черво и трудно се открива. Трябва да се направят серия от изследвания, за да се стигне до истината. По принцип при пациенти с коремно-болков синдром, диария, ставни оплаквания, придружаващи автоимунни болести, отклонения в показателя ПКК - анемия, високи нива на показателя СРП и завишен фекален калпротектин, е редно да се направи колоноскопия.
Затова съветвам всички пациенти с продължителна диария, независимо дали имат кръв в изхожданията, или са с неспецифични чревни оплаквания, да потърсят гастроентеролог. Той ще прецени какви изследвания да предложи, за да се стигне до диагнозата. Понякога е трудно да се различат двете заболявания само според клиничната картина, поради което е необходимо да се направи колоноскопия.
- Какво трябва да знаем за диагностиката?
- Започва се с преглед при гастроентеролог, който да назначи кръвни, образни и фекални изследвания (най-често фекален калпротектин). Както вече споменах, ако има завишени нива на същия този показател или отклонения от ПКК и СРП и пациентът има чревни симптоми, е редно да се насрочи колоноскопия.
- В тази връзка какво е предназначението за новия фекален тест, който прилагате отскоро?
- При нас рутинно изследваме фекален кампротектин. И, да, отскоро използваме и фекален мултиплексен ПСР за чревни патогени с цел превенция от насложени инфекции. Защото пациентите с болест на Крон и улцерозен колит са склонни да развиват различни инфекции на фона на имуносупресия
Затова ранното откриване на клостридиални инфекции, инфекция с цитомегаловирус или други бактерии ще помогне да се лекуват те, след което пациентът да продължи своята имуносупресорна терапия. Това дава възможност за по-добро повлияване на тези сложни за лечение пациенти.
- В какво се изразява терапията на ХВЗЧ?
- При по-леките случаи може да се проведе терапия с Месалазин (5-АСА), като това е най-щадящото лечение. При по-тежките форми може да приложат кортикостероиди, които са най-добрите лекарства при пристъп и най-бързо вкарват пациента в ремисия. Втора или трета линия на лечение са имунносупресорите (Азатиоприн). Това са лекарства, които потискат имунната система и се приемат перорално.
Лечебни билкови смеси при хроничен и язвен колит
Последна линия на лечение и според новите препоръки е т.нар. биологична терапия. Тя включва моноклонални антитела: разработени с най-модерните технологии лекарства за насочено лечение на определени фактори на възпалението (интерлевкини) или други молекули, които потискат селективно имунната система. Те са най-новата генерация лекарства. Все по-често се препоръчва използването им да се започне рано, защото имат по-малко странични ефекти.
Биологичните лекарства са много различни класове и молекули, като изборът на правилния медикамент се определя според всеки отделен пациент или случай. В България те се реимбурсират от НЗОК и са безплатни за пациента. Много от тези биологични лекарства са с добър профил и ефект при лечението на ХВЗЧ. В западните държави все по-често започват лечение с тях възможно най-рано.
- Какво трябва да е поведението на страдащите от тези две заболявания? Вашите конкретни препоръки в заключение?
- Към момента има доста спорове относно диетата. Най-важното е пациентът да започне имунносупресивна терапия и да влезе в ремисия. След това да се проследява. Храненето не е от съществено значение. Освен редовното проследяване при гастроентеролог често да се изследва ПКК, биохимия и фекален кампротектин. Един-два пъти годишно да се провежда колоноскопия. Това е най-оптималният модел за проследяване и контрол на заболяването.
Това ще помогне да се оптимизира терапията на пациента. Лечението е най-успешно при пациенти, които са стриктни. Целта е влизане в ремисия, която ще подобри значително качеството на живот. В България разполагаме с най-модерните технологии за диагностика и лечение, така че тези пациенти могат да бъдат спокойни за своето лечение и проследяване.
Яна БОЯДЖИЕВА
