Представяме ви част от видеоинтервюто с първия ни гост в новата ни рубрика “Питай специалиста” - проф. д-р Иво Петров, д.м., медицински директор на болница “Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център”, гр. София и началник на Клиниката по кардиология и ангиология в същото лечебно заведение. Проф. Петров е световноизвестен лекар и един от най-уважаваните у нас кардиолози, инвазивен и сърдечен хирург.
Цялото интервю можете да гледате на интернет адрес: https://www.youtube.com/watch?v=OKtfgz5rBqw.
“Сърцето обича активен начин на живот - движението и всякаква активност го държи в кондиция. Заседналият начин на живот е един от главните убийци на нашето време, който причинява също така хипертония, диабет, високо ниво на стрес. Сърцето “обича” и средиземноморския начин на хранене - предимно с риба и зеленчуци, избягване на цигари и наркотици. Това са нещата, които зависят от нас и можем да направим”, коментира специалистът.
Той допълва, че хипертонията е много характерна за живота на модерния човек - пред компютъра, стоим на едно място, ставаме все по-онлайн активни, всичко ни е на една ръка разстояние. “Движението и редукцията на теглото са два от съществените фактора, които намаляват високото кръвно. Медикаментозната терапия задължително трябва да включва лекарства с различен механизъм на действие, които действат синергично. В последните години е особено модерно да се започва като начална терапия не с един-единствен медикамент, а с няколко, но в ниска доза”, обясни топспециалистът.
В началото на разговора ни с проф. Петров можете да чуете неговото мнение за коронавирусната инфекция. Ето какво казва той:
“Натрупаха се много доказателства, че около 5% от случаите с коронавирус протичат тежко. А от тях при най-малко между 40 и 60% има засягане на сърдечносъдовата система. Това засягане е по посока на няколко механизма. Един от основните механизми е възпалението, т.нар. цитокинова буря, която предизвиква неконтролирано възпаление, включително и на сърцето. Вторият механизъм е масираното тромбообразуване, което засяга клоновете на белодробната артерия, но също така и венозните съдове на бъбреците, на простатата и на малкия таз”, сподели хирургът.
Първи мерки при COVID-19
Той коментира какви биха могли да бъдат първите мерки, които всеки от нас може да вземе, ако се разболее от коронавирус. “Задължително трябва да има антикоагулантна профилактика, т.е. прием на медикаменти за разреждане на кръвта, за да може да се предотврати масираното тромбообразуване, за което споменах.
Самата инфекция има няколко фази - първата от тях е нахлуването на вируса в носоглътката. Появиха се данни, че е добре на този етап да се използват капки, които нарушават разпространението на вируса в носоглътката. Такива вече са одобрени за употреба в САЩ. У нас също има подобен препарат, който очаква регистрация и е на базата на 3 много слаби киселини. Един от компонентите е арахидонова киселина. Другото, което действа полезно и се препоръчваше в началото, е прием на топли течности. Важно е вирусът да се елиминира в носоглътката. Когато попадне в стомаха, солната киселина го унищожава и вече е безопасен”, обясни проф. Петров.
Неговата прогноза
Според него, ако 60-70% от хората преболедуват коронавирусната инфекция, те поне за известно време ще бъдат неподатливи на повторно заболяване, а това би трябвало да доведе до прекратяване на разпространението на вируса. Говори се, че поне 50% от европейската популация вече се е срещала с вируса.
“Смятам, че ние, българите, сме защитени от коронавируса благодарение на много строгия ни имунизационен календар, който се спазва в страната. Нашият неспецифичен имунитет е на високо ниво. Все пак смятам, че една немалка част от хората, през които вирусът вече е преминал, ще имат защита и това се надявам, че ще доведе до туширане на разпространението му в скоро време”, обясни лекарят.
В разговора можете да чуете също така неговото компетентно мнение за новите начини за лечение на хипертонията, за това как да се грижат за сърдечносъдовата си система хора, чийто родител е починал от инфаркт, какво се прави при уплътнени стени на аортата и фиброза на сърдечните клапи, има ли алтернатива на статините и може ли да се спре тяхната употреба, прилагайки се специален хранителен режим.
“Хората, които имат ранно и бурно развитие на атеросклеротичния процес, най-често са с високи нива на холестерола. Пр и една немалка част от тях става въпрос за генетично нарушение, при което нашият организъм произвежда повече холестерол. LDL холестеролът има ниска плътност и е градивният елемент, който и дестабилизира. Т.е., той един вид хем изгражда плаката, хем е един от факторите за нейното дестабилизиране при окислението му.
При такава ситуация, когато имаме високи нива на холестерола и генетична предразположеност, която, между другото, се доказва лесно - за около 48 часа излиза резултатът от генетичното изследване на панела за хиперлипидемии, простичката диета е абсолютно безпомощна да ни предпази. Огромната част от холестерола - около 75%, който циркулира в кръвта ни, не влиза в тялото с храната, а си го произвеждаме ние. В този аспект е задължителна медикаментозната терапия.
Лечението със статини е базово, доказано като действие. Ако има непоносимост, алергии, странични ефекти, касаещи мускулатурата или други съществени оплаквания, се пристъпва към следната стратегия: остава се с ниската доза статин, при която има много по-малко странични ефекти, и се добавят други медикаменти. Ако се успява с тази комбинираност от медикаменти, е добре. Ако ли не - медицинската практика в световен мащаб разполага с антитела, които са плод на високата биотехнология и могат да се добавят като лечение. България е една от малкото страни, в която приложението на тази терапия се покрива от НЗОК”, сподели проф. Петров.
Маргарита БЛАГОЕВА
