Сънната апнея е сериозно и масово подценявано нарушение на съня, което крие сериозни рискове от сърдечно-съдови усложнения и тежки инциденти на пътя, включително заспиване зад волана. За това алармира д-р Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Специалистът обясни, че заболяването засяга все повече хора, но масово остава недиагностицирано. Допълнителен проблем у нас е, че България е сред малкото страни в Европа, в които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не покрива нито диагностиката, нито последващото лечение.
Заболяването се характеризира с многократни спирания на дишането по време на сън. Това води до постоянно накъсване на нощната почивка и до развиването на хронична дневна сънливост, което влияе пряко върху безопасността на пациентите.
През последните години се наблюдава сериозен ръст на случаите, като сред основните рискови фактори се нареждат наднорменото тегло, заседналият начин на живот, ежедневният стрес и нездравословното хранене.
Един от най-големите рискове при недиагностицираните хора е внезапното заспиване по време на монотонни дейности.
Кардиологът подчерта, че опасността е изключително голяма при дълги пътувания без почивка и при шофиране в горещо време, когато организмът е допълнително натоварен.
Високите летни температури могат значително да влошат симптомите, тъй като предизвикват промени в кръвообращението и засилват усещането за отпадналост през деня.
Д-р Калайджиев обърна внимание, че необичайната сънливост сутрин след нормален нощен сън или непосредствено след хранене е ясна индикация за нужда от специализирано медицинско изследване.
Комбинацията от наднормено тегло, силно хъркане през нощта и изразена отпадналост през деня е напълно достатъчна причина за проверка на съня.
При дълги пътувания лекарят препоръчва правенето на редовни почивки на всеки 2–3 часа, добра хидратация и избягване на шофирането в най-горещите часове. Той напомни, че кофеинът носи само краткотрайна бодрост и по никакъв начин не замества същинската терапия.
Извън риска от катастрофи, сънната апнея нанася тежки поражения върху организма. Тя е независим рисков фактор, който уврежда директно сърцето, мозъка и бъбреците, като може да доведе до артериална хипертония, аритмии и исхемична болест на сърцето.
Въпреки сериозните медицински последици, българските пациенти са принудени сами да заплащат за изследванията си и изцяло да финансират закупуването на апаратите за лечение, поради липсата на държавна подкрепа в тази сфера.
Навременните мерки обаче са ключови и могат изцяло да елиминират опасността от фатални усложнения и инциденти.
