700 000 души умират всяка година в света заради антимикробна резистентност (АМР - устойчивост на микробите към антибиотици) обяви представителят на СЗО в България д-р Скендер Сила на старта на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19 (18 - 24 ноември).
На пресконференция в БТА днес д-р Сила обърна внимание, че в условията на пандемия от COVID-19 проблемът антимикробна резис на антибиотици. Според ново социологическо проучване в няколко европейски страни от 6 до 46% от анкетираните са се самолекували с антибиотици.
Д-р Скендер Сила
При това 79 - 86% от тях не са били заразени и са ползвали антибиотиците “профилактично”, защото не знаят, че такава употреба е с нулева полза. Едва 8 - 10% от приемащите антибиотик са имали тежко протичаща инфекция с COVID-19”, съобщи д-р Скендер Сила.
Представителят на СЗО призова всеки да поеме своята отговорност за разумната употреба на антибиотици.
За децата това е да се научат да си мият ръцете, за фермерите - да не използват антибиотици при отглеждането на животните, освен при болест, за ветеринарните специалисти и за хуманните лекари - да не лекуват излишно с антибиотици, да не се презастраховат, а за политиците - да вземат нужните политически решения.
В тази връзка д-р Сила призова българското правителство да приеме Национален план за действие за преодоляване на АМР.
Държавният санитарен инспектор доц. Ангел Кунчев обясни, че такъв Национален план вече е създаден, но от участващите в него 20 ведомства само пет са предвидили необходимия ресурс от хора и финансови средства.
“Надявам се до края на 2020 г. този план да се приеме от Министерски съвет и от 2021 г да влезе в действие”, каза доц. Кунчев. Според него за АМР в България голяма вина имат болниците, в които се лекува с най-евтините антибиотици.
Магистър-фармацевт Велина Григорова - председател на Професионалната организация на болничните фармацевти - добави, че лоша практика в болниците също е използването на стратегическите антибиотици не само за най-тежките случаи, но и за случаи, за които са достатъчни по-слаби антибиотици.
“Антибиотиците са основно оръжие в болниците. Няма хирургична интервенция, която да не е съпроводена с прием на антибиотици. Те се дават често и на онкологични пациенти, и на хора на хемодиализа. Това създава условия за АМР”, обясни магистър-фармацевт Григорова.
Върху свръхупотребата на антибиотици в последния месец акцентира проф. Асена Сербезова - председател на Българския фармацевтичен съюз:
“Фармацевти съобщават за рецепти с три антибиотика едновременно! Това е недопустимо. Затова призовавам хората да приемат само предписани от техния лекар антибиотици. При това да изкарват пълния курс на лечение, а не да прекъснат терапията, когато се почувстват по-добре.
Част от лекарствата се конкурират за едни и същи рецептори в организма, затова питайте вашия фармацевт с кои медикаменти от вашата терапия за хронични заболявания да не приемате антибиотици.
Не взимайте медикамент, който е предписан на друг човек, защото е съобразен само с неговото индивидуално състояние.”
Защо АМР е глобален проблем?
Малко са новите антимикробни лекарствени средства, които са в процес на клинично разработване. От 32 антибиотика в процес на клинично разработване, само шест от тях са класифицирани като иновативни от СЗО и могат да се използват срещу резистентни бактерии.
Дефицитът на антибиотици и глобалното разпространение на устойчиви на лекарства микроби наличните антибиотици стават все по-неефективни. А това води до по-трудно лечение на инфекциите и смърт.
Мара КАЛЧЕВА
