Сърдечносъдовите заболявания остават водещата причина за смърт в света. Заболеваемостта от артериална хипертония за страните от ЕС е между 30 и 45%. В България сърдечносъдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация.
Наблюдава се общо нарастване на случаите, регистрирани с хипертония, както и увеличаване на пациентите с високо кръвно налягане в по-млада възраст. Това се дължи на факта, че повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане.
Това стана ясно на пресконференция в БТА, организирана от Българската лига по хипертония по повод 17 май - Световния ден за борба с хипертонията.
„Ако през 2009 – 2010 г. в света имаше приблизително 1,4 милиарда души с повишено артериално налягане, по последни данни страдащите от хипертония са станали 4 милиарда – очерта мащабите на проблема проф. Арман Постаджиян – председател на Българската лига по хипертония. – Засегнати от заболяването са близо 40% от възрастното население над 25 години.
Понеже артериалната хипертония зачестява с нарастването на възрастта, по-скоро ще е изненада, ако човек не развие хипертония. Проблемът не е само в повишеното артериално налягане, а във връзката му със социално-значими заболявания – инфаркти и инсулти.
Приблизително 50% от случаите на миокарден инфаркт, на мозъчен инсулт и на развитие на сърдечна недостатъчност са обусловени от високото артериално налягане. Това е най-видимата част на проблема. И други заболявания, като хроничните бъбречни заболявания и развитието на деменция също са свързани с лош контрол на артериалното налягане в средна възраст“, обясни проф. Постаджиян.
Д-р Николай Янев, д.м.: Сънната апнея се среща често при хипертоници
По повод Световния ден за борба с хипертонията – 17 май, започна инициативата на Международната лига по хипертония (ISH) „Май месец за мерене“. В България се провежда с подкрепата на Българската лига по хипертония. Това е най-голямата глобална здравна инициатива, която има за цел да повиши обществената осведоменост за нуждата от проверка и контрол на кръвното налягане.
През май и юни в 12 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Благоевград, Русе, Добрич и Смолян, на 24 места се измерва кръвното налягане на желаещите с електронни апарати, снабдени с AFIB-технология за откриване на предсърдно мъждене, без ЕКГ.
Проф. Постаджиян благодари на Асоциацията на студентите медици, защото благодарение на доброволците от Асоциацията, кампанията за качествено мерене на артериалното налягане стана възможна.
Проф. Постаджиян обясни също, че домашно измерените стойности на артериалното налягане улесняват профилактиката и контакта лекар – пациент: „Защото когато пациентът е информиран и подготвен за прегледа, много по-лесно комуникира със своя лекар и е възможно да контролира по-добре артериалното си налягане. Така се предотвратяват в дългосрочен план тежките усложнения на сърдечносъдовите заболявания.“
На пресконференцията бяха обявени две тревожни тенденции. Първата е свързана с обездвижването и със страха на пациентите да посещават лечебни заведения по време на пандемията от COVID-19.
Проф. Арман Постаджиян
„Данните за първата година от пандемията показаха, че за първи път от десет години имаме по-лош контрол на хипертонията при хора, които знаят, че са с високо кръвно и приемат медикаменти. Ако до този момент обичайно регистрирахме около 48% контролирана хипертония при пациентите, през миналата година този процент е по-нисък. Това е неблагоприятна тенденция, която може да си обясним само с пандемичната обстановка у нас“, съобщи проф. Постаджиян.
Втората неблагоприятна тенденция е свързана с начина на живот на младото поколение. „Ако сравним подрастващите в България с тези в Европа, нашите деца и младежи са с повече наднормено тегло, пушат много, имат по-малко физическа активност и по-висок холестерол. Когато тези млади хора станат възрастни, последиците са жестоки в здравен аспект.
Един мъж в България между 40 и 50 години е претърпял два пъти повече сърдечносъдови инциденнти, отколкото този на аналогична възраст в Европа. За обръщане на тази тенденция трябва да започнем да действаме за превенция още в ранна възраст. Не може да се разчита само на лечението на артериалната хипертония и на вече разгърналото се сърдечносъдово заболяване, а на изграждане на здравословни навици у децата“, добави проф. Постаджиян.
Проф. Борис Богов – нефролог и член на Управителния съвет на Българската лига по хипертония, съобщи, че 26% от страдащите от артериална хипертония имат хронично бъбречно заболяване. „Преди повече от 20 години от хипертония страдаха по-възрастни хора, докато днес има подмладяване на тази група пациенти. Случва се хора на 35 години да отключат артериална хипертония.
Хората с неконтролирана хипертония са над 70% и само 30% са с лечение, което поддържа кръвното в норма. Такава е статистиката в Балканските страни, а в България неконтролираните хипертоници са 76%, което е огромен процент. Ето защо, е важно всеки човек да си прави контролно измерване на кръвното налягане“, обясни проф. Богов.
Според нефролога, особено вреден навик е злоупотребата с алкохол в България. Други рискови фактори са наднорменото тегло и диабета. „Над 180 000 подрастващи са с наднормено тегло и това са потенциални хипертоници. Сега е време да обърнем внимание на тези факти и да работим за превенция“, бе категоричен проф. Богов.
СЗО смята, че инвестирането в превенция е много по-важно от влагането на пари в болнични услуги, заяви в БТА доц. Михаил Околийски – представител на Световната здравна организация в България. „За съжаление, в България няма подходящото разбиране и превенцията не е приоритет.
Д-р Агапкин назова най-опасния навик на хипертониците
България е на първо място в Европа по брой хоспитализации, като втората след нас държава има два пъти по-малко приети за лечение в болница пациенти. Това показва неразбиране на значението на рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания и тяхното избягване. Въпреки, че Здравната каса е предвидила задължителна профилактика за всички здравноосигурени български граждани, едва 38% от тях ходят на прегледи
Проблем е повишената склонност на българите да неглижират рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания – повишеното артериално налягане, тютюнопушенето както в традиционната му форма, така и с нагреваеми тютюневи изделия, повишената употреба на сол. Те са директни причинители на инсулти и инфаркти.
Трябва да осъзнаем, че ние не сме странно племе, което е много по-уязвимо от тези заболявания, а сме хора, които не разбират важността на здравословния начин на живот – да не пушим, да спортуваме, да се храним правилно“, каза доц. Околийски. Представителят на СЗО у нас припомни, че в България има приета Национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания, която обаче е финансирана много повърхностно. „Затова трябва да обърнем внимание на здравните политици за важността на превенцията. Това са евтини интервенции, които обаче предотвратяват дни и години, прекарани в заболяване, както и летален изход.
По-малко от 10% от българите спортуват редовно. А е толкова лесно човек да направи необходимите 6000 крачки на ден, без особени усилия. Достатъчно е да слезе за малко от автомобила, от градския транспорт и да си походи пеша. А това се отплаща с огромна полза за здравето. Ако ходиш бързо, спортуваш или тичаш, не палиш цигара, не пиеш бира или твърд алкохол, това оказва много голям ефект върху здравето. Самоубийствена практика на българите е да употребяват големи количества алкохол и да не се движат. Това говори за тесен кръгозор и не допринася за демографското бъдеще на страната“, завърши доц. Околийски.
Мара КАЛЧЕВА
