Д-р Атанас Стоянов е специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина в Бургас. Работи в Транспортния диагностично-консултативен център в морския град.
Завършил е Медицинския университет - гр. Варна, през 1989 г. Има придобита специалност “Акушерство и гинекология” в МУ - София. Това интервю е по повод въпроси от наши читателки на тема поликистозни яйчници.
- Д-р Атанасов, какво представлява болестта поликистозни яйчници, в какво се изразява това състояние?
- Наименованието го подсказва – много кисти, които обаче са малки, не са като функционалните кисти. Самият яйчник е уголемен и в него се формират дребни, малки, незавършили своето развитие фоликули.
При нормалния менструален цикъл в началото от 2-3 клетки се образува един водещ фоликул, който нараства и в средата на менструалния цикъл обикновено се спуква – т.нар. овулация. След което се образува жълто тяло и процесът е почти завършил, а впоследствие то умира и започва менструално кървене.
Докато при поликистозните яйчници тези 2-3 фоликула в един момент спират своето развитие до нарастващ фоликул, с размери 3-4 до 6 мм. Но те са много на брой и често заемат цялата структура на яйчника. И той започва да изглежда „като прояден от молци” или като „пчелна пита”. На гинекологичен преглед яйчникът често е уголемен – единият или другият, най-често двата. Диагнозата не изключва поликистозата да е само на единия яйчник.
- А каква е причината за развитието на този процес?
- Големият проблем тук не са дребните фоликули, а хормоналните промени, които водят до тяхното образуване. Дребните фоликули са признак за поликистозни яйчници. Най-често проблемът е в обмяната на веществата. Това състояние често се свърза с промяна на инсулиновата чувствителност на рецепторите в тялото на жената.
Характерните белези във външния вид на жената предполагат съмнение за поликистозни яйчници: по-пълничките и по-окосмените жени, наличието на акне, на себорея, т.е. мазна коса и кожа. Освен това, цикълът е нередовен, понякога може да е по-обилен, по-продължителен. Но най-големият проблем при поликистозни яйчници е трудното забременяване.
Защото, ако при нормална функция на яйчниците се образува една яйцеклетка, която може да бъде оплодена, то при поликистозните яйчници този процес е стопиран, т.е. няма овулация. Има перманентно високо ниво на женските хормони естрогени, които водят до надебеляване, нарастване на лигавицата. Но кръвоносните съдове не са подготвени и не могат да изхранят тази лигавица, затова започва продължително цапащо кървене.
Жените с кисти в яйчниците често раждат деца с аутизъм
- Предполагам, диагнозата не е трудна за поставяне?
- Диагнозата първо е визуална, виждат се козметичните промени, а от анамнезата се констатира, че жената е с нередовен цикъл
Естествено, извършва се и гинекологичен преглед, но това не е достатъчно. Задължителна е вагиналната ехография, която показва структурата на яйчниците. Следват хормоналните изследвания, които определят нивото на женските хормони: лутеинизиращ хормон LH, фоликулостимулиращ хормон FSH.
Понякога се отбелязва увеличено ниво и на пролактина. Окосмяването се дължи на мъжкия хормон, което от своя страна, е свързано със същите дребни фоликули, които произвеждат по-високи нива на тестостерон. Той периферно влияе и върху външния вид с белезите акне, себорея, окосмяване.
- В какво се изразява лечението?
- Лечението е три вида. Единият е нищо да не се предприема. Т.е., ако жената е свикнала с този си външен вид и козметичните дефекти не са толкова силно изразени, може и така да си кара. Но веднага бързам да изтъкна, че тъй като поликистозните яйчници са свързани с обмяната на веществата, е възможно в по-късен етап от живота да настъпи диабет тип 2.
Както споменах по-горе, при поликистозни яйчници е нарушена функцията на инсулиновите рецептори, заболяването всъщност е подобно на диабет тип 2. Освен това, по-високите нива на андрогените също водят до промяна в обмяната на веществата, което повишава риска от дислипидемия, т.е., от атеросклероза.
Д-р Атанас Стоянов
- Но тези рискове не са никак малко и са сериозни...
- Да, така изглежда, но тези рискове са слаби, промените настъпват бавно и полека, и не застрашават жената в близък план, а с напредването на възрастта. Но да се върнем на другите видове лечение.
Ако в един момент жената пожелае да оправи външния си вид, то основното е изследване на хормоните: естрогените, инсулина. Изследва се кръвната захар и се следи т.нар. хомоиндекс, т.е., как реагира организмът при натоварване с глюкоза и как се движат нивата на инсулина.
Впоследствие може да се предпише хормонотерапия. Т.е. единият вариант е чиста хормонотерапия, контрацептиви и се предприема, когато се търси възстановяване само на козметичните дефекти и нормализиране на менструалния цикъл. С контрацепцията се блокират яйчниците и тези процеси в организма приключват като цяло.
По този начин се запазва паренхимът, т.е. запазват се тъканите на яйчника. Това е изключително важно, тъй като, ако една жена желае впоследствие да забременее, тъканите не са толкова изхабени от тези дребни кистички. Има достатъчно яйчников резерв за последваща стимулация и забременяване.
- Т.е. една жена, дори да е с поликистоза, при правилно поведение и терапия може да забременее – така ли?
- Точно така. Когато дойде жена със стерилитет и се открият поликистозни яйчници, идеята е да се стимулират яйчниците да образуват яйцеклетки. И съответно фоликули, за да настъпи забременяването. В този случай говорим за другия тип лечение, стимулиращо.
Подуването на корема – симптом на рак на яйчниците
Ако трябва да обобщя: кистичките няма как да ги махнем, идеята на терапията е или да се блокират яйчниците, или да се стимулират. Зависи какви са приоритетите на жената. Ако неин приоритет са козметичните промени, млада е и още не е решила да забременява, значи е по-добре да се започне с противозачатъчни контрацептиви.
Има и локални блокатори на тестостерона на ниво космен фоликул и мастни жлези. Има по-специфични контрацептиви, които са с изразено антитестостероново действие. При по-тежка козметична промяна се работи в колаборация с кожните лекари или се прилагат по-съвременни методи, като лазертерапия например. По този начин се повлияват високите нива на андрогена, тестостерона.
- Какви съвети бихте дали на жени с такъв проблем?
- Ако жената не планира забременяване, най-добре е да приема контрацептиви. И ако се налага - допълнителни блокатори на тестостерона на периферно ниво. Но ако желае да забременее, поведението е различно.
Имайте предвид, че при жени с поликистозни яйчници може да се случи ранно първо забременяване, когато емоциите от връзката са по-силни и съответно то се случва по-лесно. Но за второ забременяване вече се налага стимулация.
На жените с поликистозни яйчници, които са решили въпроса с репродукцията, препоръчвам единствения по-елементарен начин: да сложат противозачатъчна спирала, с която да са убедени, че първо, ще имат по-редовен мензис, освен това ще са сигурни, че няма да забременеят през този период. При такива жени не е изключено да настъпят нежелани бременности, тъй като не е ясно ще има ли и кога овулация.
За съжаление, тези късни андрогенни последици от обмяната на веществата от мъжки тип (по-високите нива на хормоните), сякаш ги неглижираме. Много малко от жените биха се съгласили да пият с години препарати, чувствителни към инсулиновите рецептори. Вече стана ясно, че поликистозните яйчници са като диабетното състояние.
- Това е профилактика за евентуално бъдещо развитие на диабет ли?
- То е не само профилактика, а и лечение. Както при диабет -втори тип, пият например метформин, а сега има и по-модерни препарати, така и при поликистозни яйчници могат да ги приемат с цел редовен менструален цикъл. И съответно да потиснат процесите на дислипидемия и високите нива на инсулин. Т.е. по този начин профилактират развитието на диабет и по-късните усложнения.
Това състояние си е чист метаболитен синдром. В 90% от случаите като причина се приема този синдром. Затова се изследва нивото на инсулиновите стойности и съответно, повлиявайки тях, тръгваме в обратна посока - да отблокираме функцията на яйчниците.
Затова е редно момичета с акне, с проблемна кожа и хирзутизъм да се обърнат и към гинеколог. Не просто да ходят на епилация и прочее, а да обърнат внимание и на хормоналната си функция, като се консултират с гинеколог.
Яна БОЯДЖИЕВА
