Д-р Евгений Бенчев работи като хирург във Второ хирургично отделение на УМБАЛ – Бургас. Преглежда по Здравна каса, с предварително записване и в Медицинския център на болницата – „Св. Николай Чудотворец“.
Д-р Бенчев е завършил медицина във Варна и е специализирал детска хирургия в Медицинска академия – София. Работил е като хирург в Зимбабве, в Луганвил – Република Вануату, и в други болници в чужбина.
През 2001 г. заминава като асоцииран хирург в департамента по хирургия в Медицинския център на университета Мичиган. Негов ръководител е проф. Арнолд Г. Коран – светило в областта на детската хирургия.
През последните седем години е специалист по детска хирургия и член на Кралското хирургическо дружество на Великобритания. Както е известно, медицинските специалисти в Обединеното кралство са едни от най-добре платените в света. Но д-р Бенчев избира Бургас.
Сферата, в която родителите биха могли да се консултират с него, са слабинните и пъпни хернии, които често се появяват при новородени и малки деца. Д-р Бенчев има богат опит в цялата сфера на общата детска хирургия, включваща деца от 0 до 18 години, както и в овладяването на специфични състояния при момчетата – хидроцеле и крипторхизъм.
Съдбата на д-р Евгений Бенчев влезе в книгата „Завърналите се” на Петя Кертикова. Тя представя 21 истории на българи, които се различават по интереси, занимания и стремежи, но споделят сходна житейска траектория. Всички те са вкусили от живота зад граница, опознали са по-добре себе си и света и са натрупали богат опит, след което съвсем съзнателно са решили да се завърнат в родината си. Разговаряме с опитния специалист за това при какви случаи и оплаквания на децата е нужно родителите да потърсят хирург.
- Д-р Бенчев, имате живот като в приключенски филм. Бихте ли разказали на нашите читатели повече за него и по-специално как попаднахте на остров Вануату и оцеляхте в племе на канибали?
- Във Вануату пристигнах от Нова Зеландия, където бях емигрирал и имам гражданство. Предложиха ми тази работа, но тогава не знаех какво е положението на острова и че там е имало големи проблеми. Впоследствие разбрах, че са били изпратени две медицински експедиции с много опитни специалисти, от които първо е загинал белгийският лекар д-р Сидип, което се е случило около година преди моето пристигане.
След това от австралийски екип от пластични хирурзи са изчезнали двама лекари и на практика нямаше останал медик на острова. Заминах като началник на хирургията. Започнахме да оперираме, развихме дейността, като целта беше да задържим медицински екипи във Вануату, което и успяхме да направим. Разбрахме за изчезналите медици чак четири месеца след пристигането ни. Били са големи специалисти и са дошли да помагат на вануатците с целите си екипи. Задачата им е била да си свършат работата за един месец и да установят хирургията там. Но на третия ден изчезват и оттогава никой не ги е виждал.
- Вие как успяхте да оцелеете на този остров?
- Има една мисъл, която гласи, че знанието е голяма сила, а незнанието още по-голяма. На практика, когато не знаеш, си смел. С това пък учудваш всички, местните хора също се впечатлиха. Дори бяха организирали събиране, за което разбрах месец преди да си замина обратно. Един от големите вождове ми разказа, че са се уплашили, защото са мислили, че в мен има някаква свръхсила и съм дух. Казали са, че англичаните са известни мошеници, а сега са довели и дух на острова.
Местните жители там бяха ритуални канибали, макар че вероятно вече са престанали с тези си практики, защото когато ги напуснах, беше 2000 г. Толкова бързо се развиха, че в едно поколение започнаха да учат, да завършват висше образование и да говорят три езика. Те вече се приравниха като граждани от първия свят. И, виждайки това, спрях да вярвам в теорията на Дарвин.
Но по това време се сблъсках с хора от първобитно-общинния строй и бях попаднал все едно в друго време. След повече от половин година от моето пристигане и организиране на работата там започнаха да пристигат от целия свят групи от лекари, включително китайски хирурзи и анестезиолози. В екипа ни разполагахме с анестезиолози, но те бяха местни хора от Папуа и Нова Гвинея и работиха много добре. Република Вануату се намира на Фиджийския архипелаг и половината от населението беше съставено от меланезийци, които са почти като австралийските аборигени.
За мен беше много интересно, защото не бях виждал подобно нещо. Преди това бях работил пет години в Африка, но там беше различно, тъй като тя е колониална цивилизация. По това време бяха минали тринадесет години от създаването на държавата Република Вануату, с решение на ООН, но те нямаха чувството, че са един народ, въпреки че са обявени формално за такъв. Във всяко едно село се говореше на различен език, живееха на около 3 км едни от други, биеха се и воюваха помежду си изключително свирепо. На практика, всеки пазеше своята територия.
Аз живеех на огромния остров Еспириту, който в превод означава – островът на самия дух. Той е бил забелязан през 1606 г., като са сметнали, че това е континентът Австралия и затова кръщават острова – Tierra Austrialia или австралийската земя. Когато капитан Кук го обикаля за три дни и разбира, че това е един огромен остров, а не Австралия, сменят името му.
- Коя беше първата ви операция, която направихте на този остров?
- Правил съм много операции, защото покривах както възрастова, така и детска хирургия. Първата ми операция беше успешна, защото бях трениран и работил хирург. Тогава с мен беше и началникът на белгийското кралско хирургично дружество. Той беше дошъл за три месеца, за да потърси изчезналия белгийски лекар. Искаше да разбере какво се е случило с него, защото стана ясно, че когато го е пратил на острова, не го е предупредил, че мястото е опасно.
- А той доказа ли, че човекът е минал през „трапезата“ им, ако мога така да се изразя?
- Не, защото тези хора не признават нищо. По този въпрос се пази абсолютно мълчание. Но отново казвам, че това време е отминало. Самите хора станаха по-цивилизовани. Моят главен лекар беше от племето. Операционният ми екип, който се състоеше от седем души, също бяха от племето. Иначе това бе традиционен канибализъм. Не е породен от зверство или заради слабост, а просто бе залегнал в техните традиции и трябваше смъртните тела да бъдат изяждани.
Там съм виждал и ловците на глави. Имаше нападение над нашия остров и попаднах на тях. Те бяха от Тобаго. Атакуваха и се биха, за да унищожат цивилизацията и да се върне старият ред – първобитното племе. Но не успяха, защото силата на съвременните народи е голяма. Когато се случи нападението, бях на гости при един френски фермер и техник и когато се връщах, попаднах на атаката.
Имаше един пазар и видях джапанките на хората, стотинките, които са носили, за да си купят нещо, но всичко беше оставено и те бяха избягали. Тогава видях група хора и реших да отида при тях. Но забелязах, че изглеждат по-различно от останалите, бяха по-грамадни. Отпред стояха шестима старци и аз реших да разговарям с тях. Въобще не ми е минавало през ума, че това е нападението и се готвят да тръгнат в атака
Отидох най-отпред и започнах да им говоря, а те само гледаха през мен. Един от тях извади меча, започна да вика името на острова и да се бие по гърдите. В този момент разбрах, че това е бунт и аз съм в челната колона на атаката. Тогава се придвижвах с мотор и започнах да бягам, а те след мен. Но всъщност не гонеха мен, а тръгнаха да атакуват и да се бият с наказателния австралийски батальон, който беше на другия край на улицата. След това разбрах, че когато нападат, ловците на глави го правят посред бял ден и изведнъж отвсякъде се стичат хора и започват стрелба и убийства. Всъщност те нападаха човекоядците, защото са започнали да се поддават на цивилизацията.
Но австралийците са опитни в потушаването на бунтовете. Накрая изпратиха китайски лекари, цели екипи, защото над половин година преживях и работих там. Научих се да правя и цезарово сечение. Тренираха ме, защото канадският лекар избяга, но преди това извърши около осем операции. Когато той оперираше, му асистирах и веднъж ми каза: „Ела да те науча да работиш, защото в един момент ще останеш сам и трябва да можеш да помагаш на тези хора“.
В крайна сметка останах сам и правех тези операции с помощта на акушерките, като не съм загубил нито един живот. Дъщеря ми беше с мен и сега ми споделя, че толкова много неща е видяла покрай мен, които никой никога не би могъл да види през живота си. Аз ходих по света, за да намеря хубава страна, а тя се падна последна в моите странствания по света като лекар – тоест това е моята родина България.
- Споделяте, че сте се върнали в България, за да сбъднете мечтата си, което би учудило голяма част от българите. Бихте ли обяснили какво имате предвид?
- Смятах, че България напредва, ще се развие много и ще се превърне в една европейска страна. Мислех си, че, ако не съм тук, ще изпусна момента, за да дам и моя принос в развитието на държавата ни. И именно за това се върнах, бях оптимист.
- А сега продължавате ли да сте такъв оптимист?
- Смятам, че нещата може да се променят към по-добро, защото виждам трудностите, но продължавам да бъда оптимист. Нямаше да попадна на такива екзотични места, ако не бях оптимист, и със сигурност, щях да се уплаша много.
- Вие сте член на Кралското хирургическо дружество на Великобритания. Работили сте в САЩ и Нова Зеландия. Какво от целия ви натрупан опит през годините прилагате в България?
Д-р Евгений Бенчев
- Използвам целия опит, натрупан през годините в процеса на практиката ми.
Детските хирурзи са малко Помага ми големият международен опит, който е над 40 години детска хирургия.
- Благодарение на този опит се ползвате с уваженето на вашите малки пациенти и техните родители. Защо съветът ви към тях е винаги да търсят консултация с лекар специалист, когато детето им се оплаква от болки в корема?
- При болки в корема децата трябва да бъдат консултирани от специалист, защото при тях е възможно да се получи преплитане на червата, вродени заболявания и други състояния, които са сериозни и не търпят отлагане.
- Кои са най-сериозните заболявания при децата, които налагат хирургична намеса?
- Има заболяване, наречено болест на Хиршпрунг, което се характеризира с липса или намалена способност на перисталтиката на част от червата и води до преплитането или запушването им. Затова е необходимо детето да се преглежда от специалист хирург и той да вземе решение за състоянието му.
Причината е, че другите лекари рядко се срещат с такива заболявания, а при съответния специалист те са концентрирани в неговото поле. Най-честите детски заболявания, имащи нужда от оперативна намеса, са: преплитане на червата, торзии, завъртания, инвагинации, които представляват „поглъщане черво в черво“. Това означава, че червото започва да се обръща като пръст на ръкавица.
Обикновено се наблюдава при деца между шест и десет месеца, но може да се срещне и в по-ранна възраст. Тънкото черво се нанизва в дебелото и може да се образуват няколко пласта. Възможно е да се приложи и консервативно лечение с подаване на въздух под налягане или контрастен материал под налягане, като по този начин може да не се стигне до оперативна намеса. Това е типично детско заболяване и рядко се среща в по-зряла възраст. Затова съветът ми е отрано децата да се изпращат при специалист, за да може да се вземе адекватно решение.
- Прилагате ли при деца лапароскопски безкръвни операции?
- Да, участвал съм в много такива операции, обучаван съм на Запад, но не съм се специализирал много в такъв тип интервенции.
- Имате ли по-специален случай в хирургичната си практика както в чужбина, така и в България, за който си спомняте и няма никога да забравите?
- Да, това беше случай с едно четиримесечно бебе, което оперирах тук, при прибирането си в България. То беше със заклещена диафрагмална херния
Операцията беше голяма, но в крайна сметка успешна. Съвсем скоро видях това дете, което вече е на около две годинки. Всяко нещо има значение, дори и това, което на пръв поглед се смята за не толкова опасно, и ако го пренебрегнеш, може да се превърне в животозастрашаващо състояние. Така например един нелекуван апендицит и перитонит водят до тежки усложнения и ако се оставят без лечение, ще доведат до фатален изход.
- Бихте ли разказали повече за тази животоспасяваща операция, която сте извършили с вашите колеги?
- Това е операция, която се извършва изключително рядко в света и беше направена през 2018 г. в УМБАЛ – Бургас. С нея бе спасен животът на четиримесечната Елена. Заслугата за бързата реакция и спасения детски живот беше благодарение на екипи от няколко отделения на УМБАЛ – Бургас – Първо детско, Второ хирургично, Отделението по образна диагностика и Отделението по анестезиология и реанимация.
Детето страдаше от вродена малформация – ретростериална диафрагмална херния на Ларей, която се среща веднъж на 250 000 новородени. При този вид херния коремните органи навлизат в пространството зад гръдната кост през вроден отвор, притискат сърцето и белия дроб, затрудняват дишането и водят до фатален край.
В случая с Елена сърцето беше притиснато от дебелото черво, което ясно се виждаше и при рентгеновото изследване с контрастно вещество.
Първи за рядкото усложнение се усъмнили педиатрите в Първо детско отделение, където четиримесечното бебе е било прието по спешност. Елена не е можела да диша, сърдечната й дейност е спирала няколко пъти, направила е поредица от гърчове.
Била е консултирана от детския кардиолог д-р Пепа Ралева, която е изключила проблеми със сърцето. След като педиатрите се консултираха с нас, категоричното ни мнение беше, че ако детето не се оперира, ще загине. Операцията бе извършена от мен и това се случи една година след като постъпих на работа в УМБАЛ – Бургас.
В екипа участваха д-р Васил Керанов, който пое комуникацията с колегите си от останалите отделения, и д-р Кирил Чакъров. Анестезиолозите бяха д-р Антон Григоров и д-р Мария Колева, които е трябвало да вземат трудното решение да направят анестезия на толкова малко бебе.
При операцията през малък разрез през корема хернията бе отстранена, а дебелото черво върнато на нормалното му място. С помощта на пластика със собствени тъкани бе затворен дефектът на диафрагмата. Диафрагмалните хернии са рядко срещани, а херния от този тип е още по-рядка. В САЩ, в известната клиника „Мейо”, за 35 години при 1500 оперирани е описан само един такъв случай, в който детето е под една година.
Смъртността при тези операции е 60% и сме щастливи, че дадохме всичко от себе си и сега детето е добре. Екипът на Втора хирургия в последните години насочи усилията си към прилагане на съвременни, модерни и щадящи методи при операциите на детските хернии. Беше разкрит и специализиран кабинет по детска хирургия, който работи в МЦ „Св. Николай Чудотворец“ – медицинския център на УМБАЛ-Бургас.
При възпален апендицит
„Не бива да се изчаква с операцията при възпален апендицит. Това не е като профилактичното опериране на здрав апендицит, каквато практика е съществувала преди много години в Америка. Войниците са водили продължителните войни, били са далеч от дома и тъй като са нямали достъп до компетентна помощ, са загивали от възпален апендицит.
Това е заболяване, което се усложнява в перитонит и от него се умира, ако не се лекува навреме. Но профилактично премахване вече не се прилага и се изчаква колкото е необходимо.
В САЩ половината от хирурзите са на мнение, че е нужно да се лекува първо по консервативен път. Прилага се лечение в продължение на няколко седмици с мощни антибиотици, като непрекъснато се наблюдава дали заболяването не напредва. Те считат, че при лечение и забавена операция ефектът е по-добър. Другата част от лекарите са на мнение, че трябва да се оперира веднага и по спешност.
Така че няма единомислие по този въпрос. Моето лично мнение и от опита, който имам, е, че е нужно операцията да се извърши по-рано. Защото огромно атибиотично лечение в порядъка от 4- 8 седмици може да доведе до по-тежки усложнения. Работил съм една година в Мичиганския университет и там беше прието в тези случаи да се пристъпва към оперативна намеса веднага”, обясни лекарят.
Милена ВАСИЛЕВА
