Д-р Бисер Бонев: Силното слънце е много опасно за страдащите от епилепсия!

За това при кои неврологични заболявания е вредно продължителното оставане под силните лъчи на слънцето, както и какви са клиничните прояви на отделните болести, разговаряме с невролога д-р Бисер Бонев - асистент в Клиника по нервни болести към ВМА-МБАЛ - Пловдив. Д-р Бонев притежава сертификат за извършване на високоспециализираната дейност “клинична електромиография” и има сключен договор за извършване на това изследване.

- Д-р Бонев, кои неврологични болести и състояния се влошават от продължителен престой на слънце и защо?
- Ефектът на интензивната слънчева светлина върху човешкия организъм при продължителен престой на открито се свежда до разширяване на кръвоносните съдове и оттам опасност от развитие на лек мозъчен оток. Това е свързано с риск от влошаване състоянието на пациенти, страдащи от епилепсия или посттравматични усложнения след понесена травма на главата. Сериозна опасност има за тези, които страдат от посттравматична енцефалопатия или епилепсия, както и за пациенти, прекарали исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт или страдащи от вегетативно-съдова дистония.

- Да припомни на читателите основните характеристики на епилепсията.
- Дефиницията за епилепсия, дадена от Световната лига за борба с епилепсията и Международното бюро за епилепсия, е следната: “мозъчно разстройство, характеризиращо се с трайно предразположение за генериране на епилептични пристъпи с невро-биологични, когнитивни, психологични и социални последствия от това състояние”. Епилептичните пристъпи са епизоди на
временно, количествено или качествено

нарушение на съзнанието с двигателни, сетивни, автономни и други прояви

- Как се поставя диагнозата?
- За поставянето на диагноза “епилепсия” е необходимо наличие на поне два непровокирани пристъпа.

- Какво значи “непровокирани пристъпи”?
- Пристъпите, които възникват при остри увреждания на мозъчните структури или при метаболитни нарушения, каквито например са при ниско ниво на кръвната захар и други, не са пристъпи на епилепсия, т.е. те са провокирани пристъпи. Относно непровокираните, се има предвид следното - първият епилептичен припадък може да насочи клиничното мислене в посока “епилепсия”, ако се намират белези на увреда на мозъчната кора или т.нар. епилептиформени разряди в електроенцефалографското изследване.

ЕЕГ е основен метод при изследване на болни с това заболяване, чрез който се доказват някои типични белези за определен вид епилепсия и се проследява ефектът от провежданото лечение. В диагностиката се прилага и невроизобразяващо изследване-компютърна томография на главов мозък или ядрено-магнитен резонанс на глава, както и контрол на

серумните нива на използваните антиепилептични медикаменти

- Д-р Бонев, ясно е, че основните клинични изяви на епилепсията са епилептичните пристъпи. Разкажете повече за тях.
- Те са няколко вида: фокални - парциални, които биват прости и комплексни. Простите парциални пристъпи са без загуба на съзнание, при тях епилептогенното огнище е разположено в първичните кортикални полета. Клинично се изявяват с двигателни пристъпи. Те обаче могат да еволюират в комплексни парциални или генерализирани пристъпи.

Комплексните парциални пристъпи протичат с нарушение на съзнанието, настъпващо внезапно или постепенно, с продължителност от 30 секунди до 3 минути. Това състояние е съчетано с т.нар. автоматизми - дъвкане, мляскане, търкане, опипване, търсене и др. Наблюдава се и времево-пространствена дезориентация след пристъпа, по-бързо или по-бавно възстановяване на съзнанието. Комплексните парциални пристъпи могат да прогресират

в генерализиран припадък поради разпространение на възбудата

- А генерализираните как се проявяват?
- Генерализираните пристъпи имат клинични и електрофизиологични прояви, показващи едновременно засягане на кората на двете мозъчни хемисфери. Те биват няколко подтипа:

Тонично-клонични - започват с внезапна загуба на съзнанието в началото на пристъпа, по-късно се развива т.нар. тонична фаза с продължителност 15-20 секунди. Налице е тоничен гърч на мускулите на тялото и крайниците - изпъване на тялото, изместване на главата назад, спиране на дишането. През този стадий се случва прехапване на езика и изпускане на тазовите резервоари. Характеризира се с постепенно възстановяване на дишането и съзнанието. Наблюдава се

липса на спомен от припадъка, дезориентация, обърканост и сънливост

Генерализирани миоклонични пристъпи - внезапни мускулни контракции със засягане на крайници и тялото. Те могат да се проявят с внезапна загуба на мускулния тонус.

Генерализирани тонични пристъпи - обикновено са нощни. Характеризират се с тоничен гърч на мускулатурата, водещ до изпъване на главата и краката и свиване на ръцете.

- В какво се изразява лечението?
- Целта на лечението е овладяване на пристъпите, премахване на психичните и психологичните прояви и ресоциализация на болните. То е комплексно - включва фармако- и психотерапия, хигиенно-диетичен режим, хирургично лечение и др. Изборът на антиепилептичен медикамент се базира на няколко принципа - да е най-подходящ за вида на пристъпа, да е най-малко токсичният и най-малко потискащият когнитивните функции на пациента.

На практика лечението се започва с монотерапия, т.е. с един медикамент, с постепенно покачване на дозата до контрол на припадъците. При липса на успех от лечението поради изява на странични действия или непоносимост или пък неповлияване на пристъпите се добавя друг подходящ медикамент, като постепенно се извежда първият употребяван. Необходимост от политерапия, т.е. повече от един медикамент, се налага при неповлияващи се болни от монотерапия с два антиепилептични медикамента.


Яна БОЯДЖИЕВА