Д-р Цветан Каменов: Оперирахме и пациент прогледна след 50 години слепота!

 В редакцията на в. “Доктор” получихме едно трогателно писмо на благодарност. Вижте за какво става дума:

“Здравейте. На фона на измамените онкоболни в Тайланд искам да ви разкажа за едно добро дело на лекарите от Очното отделение във Военна болница - Плевен. Преди 50 години редник Митьо Тонков при занятие наранява окото си и загубва зрението си. След няколко години започва да губи зрението и на другото си око. По-точно вижда всичко замъглено. Благодарение на г-жа Маргарита Иванова, служителка в същата болница, се свързахме с д-р Мартинов и д-р Каменов. Те направиха всичко възможно да възстановят зрението на г-н Тонков. Само един ден след операцията той се радваше като дете на всичко - на цветята, на дърветата, на витрините на магазините в града. До вчера живял в тъмнина и мизерия, лишен от подкрепата на близките си, той не можеше да повярва, че все още има добри хора, които му подариха светлина и радост. Дано постъпката на д-р Мартинов и д-р Каменов бъде пример за подражание не само на лекарите в тези трудни времена. Дано и добрата новина е нещо, което да привлече вниманието и зарадва повече хора”.

С. Скобелево, Ловешко - Мария Лалева, съседка на Митьо Тонков.

Наистина тази добра новина привлече нашето внимание, затова с удоволствие публикуваме благодарствените думи на г-н Тонков, изразени от неговата благородна съседка Мария Лалева. Репортер на в. “Доктор” потърси за коментар и повече подробности един от спасителите на г-н Тонков - д-р Цветан Каменов - очен лекар в плевенската Военна болница.

- Д-р Каменов, аз ви запознах с писмото на нашата читателка. То ни провокира да ви потърсим за малко повече подробности относно този уникален случай, за който става дума. Как успяхте след толкова години да помогнете на г-н Тонков да прогледне?
- Разбира се, спомням си този случай. При преглед се установи, че този човек не е изгубил така фатално зрението си. Зрението си го има, просто е нарушена една част от окото. Става дума за т.нар. перде. Веднага бързам да кажа, че съвременните технологии в очните операции напреднаха много и направиха възможно зрението да може да се коригира. И така - ние го коригирахме, сложихме леща и човекът прогледна.

- Доколкото разбрах от ваша колежка, вие сте поели и цената на лещата.
- Така е, имахме тази възможност, направихме го.

- Защо толкова късно се е обърнал към вас г-н Тонков? Имате ли и други такива случаи?
- При такива травми като на въпросния наш пациент хората се страхуват сякаш да потърсят начин да коригират зрението си. Те оставят нещата така, както са, смятайки, че положението е безнадеждно. Тези хора не са информирани, че наистина има надежда за тях, и затова не търсят помощ. В случая с г-н Тонков нещата стоят точно така. От една страна, той не е потърсил помощ във времето, смятал е, че тотално го е загубил. И второ, технологията вече е доста напреднала и може да се справя с по-тежките проблеми.

- Тук е мястото да ги призовем да предприемат тази стъпка - да се подложат на въпросната операция независимо кога е получена травмата, нали така?
- Разбира се. Искам да кажа, че операцията на г-н Тонков не е уникална, има и други подобни и нека хората не се плашат, нека не чакат, а да се престрашат и

да потърсят специализирана помощ, за да прогледнат

Нека имат предвид, че този вид операции са популярни от години с това, че са безкръвни. Това са щадящи манипулации.

- Говорите за перде, всички знаем, че това е катаракта по медицински, но в конкретния случай за каква точно диагноза става дума?
- Става дума за т.нар. травматична катаракта. Такова състояние обикновено е съпроводено с усложнения. В тази връзка искам да отбележа, че голяма част от колегите не са склонни да “пипат” катарактата, нека така да се изразя.

- Защо?
- Защото при тези травматични катаракти усложненията в окото са рискови. Имам предвид следното: ако някой очен специалист реши да прави операция, но не знае точно какво прави, казано нескромно, може да потъне леща, да увреди още повече окото и т.н. И от тази гледна точка някак си игнорират състоянието, като заявяват на пациента: абе, имаш си едно око, карай си с него, другото - каквото се случи. Но така или иначе и двете очи трябват на човека - за периферното зрение, въобще за по-добро качество на живот. Г-н Тонков имаше късмета и с такава надежда дойде при нас. А ние направихме възможно той да подобри зрението си.

- Казвате, че случаят с г-н Тонков не е уникален, но все пак е новина, да не кажа феномен, човек да прогледне след 50 години...
- Имаме и други подобни случаи, наистина. Аз не си падам по пикантерии, но няма да пропусна да кажа, че ние сме по-периферна болница.

- Може и да се възприемате като “по-периферна” болница, обаче аз попаднах и на други много ласкави отзиви за вашето отделение, за вашата работа - на целия ви екип. Как го постигате?
- Така е, отзивите са много добри. Тук е мястото да кажа, че за три години в нашето отделение сме извършили над 1000, дори може би около 1700 операции. Това ни даде

възможност да придобием повече рутина

и като специалисти, и като оператори с модерна техника. Но все още сред колегите съществува негласно правило, че големите специалисти са в София и във Варна. При нас много често, изключително често идват хора в занемарено, изоставено на самотек състояние. Има значение и кризата, разбира се. Все пак тези очни лещи са търговски продукти, а хората трябва сами да ги плащат. Всичко останало се поема от Здравната каса. Но хората продължават да се страхуват, а и голяма част от тях нямат средства да го направят. И чакат, чакат, чакат...

- Какво се случва при такова чакане?
- Съществува технологично време за очната леща. Когато тя зрее, в един момент презрява и след това започва да навлиза в етап на усложнения, които са рискови както за пациента, така и за оператора. Но съвсем откровено ви казвам, че се радвам, когато можем да помогнем в такива запуснати случаи, когато дадем възможност на поредния ни пациент да прогледне. Идват хора слепи, загубили всякаква надежда.

- Можете ли да посочите още някой конкретен случай от вашите пациенти, който ви е впечатлил?
- Поредният случай - пак с един възрастен човек. Държали го дълго време без каквото и да е лечение и човекът ослепял с двете очи. Този възрастен човек ни го доведоха, образно казано, в насипно състояние. Може пак да прозвучи нескромно, но при този конкретен пациент лекарят на село му казал - абе, хайде, колко ти остава да живееш, карай си така, да не вземе да стане по-сложно. Аз поговорих с близките му и те решиха да рискуват.

Доведоха го, оперирахме едното око. След месец и другото, защото е нужно технологично време от един месец. Мина известно време и дядото дойде сам при нас. На самоход, както се казва. Какво да ви кажа, много приятна изненада - облякъл си човекът костюм, сложил си вратовръзка... Затова не бива да се неглижират такива състояния - било то от личните лекари, било то от близките.


Яна БОЯДЖИЕВА