Д-р Цветеслава Гълъбова: Българите се палят от мизерия и от глад!

Психично болният 45-годишен Туран Сюлейман от Разград нападна друг пациент в психиатричното отделение на разградската болница и го уби по особено жесток начин, стана ясно преди дни.

Запалилата се наскоро пред президентството в София Лидия Петрова се е овъглила за 57 секунди! Над 90% бяха изгарянията, в “Пирогов” се бориха за живота й, но лекарите не успяха да я спасят. “Тялото на Лидия е изпепелено, главата й е овъглена, като състоянието й е несъвместимо с живота, в този случай, за съжаление, ще се окажем безпомощни”, каза проф. Огнян Хаджийски от “Пирогов”. Седмица по-късно 38-годишната фотографка от Нови Искър почина.

Коментар на тези случаи, какво е психичното здраве на нацията ни и защо българите се самоубиват направиха за в. “Доктор” проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница, и д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”.

- Д-р Гълъбова, докога ще посягаме на живота си, в повечето случаи показно?
- Докато има причини да го правим. Българите се самоубиват най-вече след скок от високо или чрез самообесване. Но бумът е на самоубийствата или опитите за самоубийства чрез самозапалване. Едва ли не стана мода да сложиш край на живота си на обществено място в пламъци. Смъртта обещава избавление от борбата с живота. Фройд казва, че смисълът на живота е смъртта, защото се стремим към нея. Животът на един самоубиец може би е непрестанна борба и той избира “лесния начин”. Българите се палят от мизерия и защото няма какво да ядат.

Не знам дали Лидия наистина е търсила показност, но е факт изборът й на място да посегне по този жесток начин на живота си. Според мен човек може да избере тази изключително болезнена раздяла с живота само ако не вижда никакъв смисъл да продължава напред.

Това е добре обмислено решение. А фактът, че става пред президентството в присъствието на много камери, журналисти, говори за директен упрек към институциите.

- Из медийното пространство се “носи” новината, че всеки 2-ри българин е с психично разстройство. Така ли е?
- Категорично това не е вярно! Питам как това е установено, не звучи сериозно и не трябва да се подхожда толкова лековато към твърде сериозната проблематика на психичните болести. Аз мога да кажа, че всеки от нас, доколкото е особен, страда от личностово разстройство, но това не прави хората болни. Да, имаме увеличаване на неврозите, депресиите, панически разстройства, но това се случва в цял свят.

- Споделихте, че клиниката ви е пълна с пациенти?
- Да, така е, и са най-тежките случаи, които

другите болници не искат да лекуват

Имаме дори пациенти, които не са за нас - болницата ни е отдалечена, в гората е, трудно се правят консултации с други специалисти, а тежко болните винаги имат придружаващи заболявания.

- Как се справяте с тези болни, роднините на които се отказват от тях?
- Водим едни битки, пишем писма, заплашват ни. Ние нямаме никакви права по отношение лечението на тези хора, можем да изпишем някой, когото близките му въобще не го искат. И така го пращаме на улицата... Силно се надявам да се открият дневни центрове, където да пребивават през деня, но в парковете ли ще спят през нощта?! Липсата на дом не е медицински проблем, но за тези хора активно трябва да се погрижи социалното министерство. Нашите пациенти според институциите са второ качество хора, оттам ни казват:

Те имат психични проблеми,

оправяйте се

Въобще не са в списъците на “Социални грижи”.

- Каква е вашата прогноза за психичното здраве на нацията ни?
- Голямото ми притеснение е за моралните устои на българина, отколкото за психичното му здраве. Дори и да има проблеми, специалистите ще му помогнат - най-малкото с медикаменти. Но нещата с морала ни не са добри - има крайно тежка редукция на добрите нрави в нашето общество. Агресията стана норма на поведение, злобата, алчността, лакомията са всекидневните ни спътници.

- Алкохолът, наркоманията...
- Това са световни проблеми, не са само наши. Не ги оправдавам, те погубват много човешки животи, но също са преодолими. Борим се с тях, затвориха Центъра за наркомании, дано сега пак заработи.

- Не мога да не ви попитам за пациента, който “изяде” съседа си по легло...
- Да, случило се е - става дума

за силно агресивен акт на психично болен човек

оставен без надзор. Ужасно е, но големият въпрос е не точно как се е случило, а каква е била организацията в това отделение. Не може да няма пропуски там.

- Възможно ли е да не си е приемал хапчетата?
- Разбира се, че е възможно, но това пак касае работата на персонала в отделението. Този човек е много болен, но дали е направено всичко, за да се ограничи подобен риск?!

- Как тази информация повлия на пациентите ви? Или те още не знаят за случилото се?
- Опазихме ги да не разберат за тази ужасия. Но всички медии я публикуваха, това е “кървава” новина, чете се... Не искам да ме разбирате погрешно, не става дума да не се съобщават такива новини, но начинът трябва да е различен.

Смятам, че акцентът не трябваше да е върху начина на извършване на този нечовешки акт, макар и от шизофреник - какво точно му прегризал, какво е изял, как си е тръгнал окървавен от отделението... Надявам се никога такива неща да не се случват! Особено в психиатрични отделения и болници.

 

---

Проф. д-р Вихра Миланова:
Нелекувана, депресията тика към самоубийство!

“Нелекуваната депресия има много сериозни последици, най-тежкото от които е риск от самоубийство, като при нелекуваните депресивно болни той е 20%. 7 от 100 депресивно болни мъже и една от 100 жени реализират самоубийство.

Жените правят много повече опити за самоубийство, мъжете - много повече ги реализират. Жените изпращат много по-често сигнали, предупреждават някак си. Друго, което ми прави впечатление от нашите болни, са много по-тежките, жестоки опити. Не искам да влизам в подробности, защото са много драматични - огнестрелно оръжие, влакови самоубийства, скачане от високо... Естествено, тях винаги ги е имало, но сега ми прави впечатление, че хората все по-жестоко се самоубиват.

Вероятно при последната самозапалила се жена пикът на търпение е стигнал дотам, че тя е взела това крайно решение. Може би е била провокирана от редица фактори, но само тя би могла да каже каква е причината, за да стигне до това действие. За да стигне дотам, човек трябва да е преминал през много сериозни вътрешни изпитания.

Ако фотографите не бяха снимали това събитие, вероятно можеха и да останат без работа. Но тук възниква въпросът за човешката гледна точка, защото ако повече хора се бяха включили да й помагат, то изгарянията можеха да бъдат по-малки”, притеснена е проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.


Люба МОМЧИЛОВА