Треперенето на горните крайници често се свързва с болестта на Паркинсон, но може да бъде причинено от различни фактори и нарушения. Възможно е да се наблюдава при някои заболявания - хипертиреоидизъм, епилепсия, и множествена склероза. Когато стане постоянно, засегнало е първо едната, а след това и другата ръка, е наложителен внимателен преглед от лекар, за да се установят факторите, които го предизвикват. За възможните причини за появата на тремора разговаряме с невролога д-р Даниела Ганева.
Визитка♦ Д-р Даниела Ганева е специалист по неврология с над 25 години опит. Професионалните й интереси са в областта на съвременна диагностика и лечение на множество заболявания на централната и периферна нервна система, с акцент върху мозъчно-съдови, автоимунни (множествена склероза), дегенеративни заболявания, болести на периферната нервна система (радикулити, дискови хернии, плексити, невропатии), деменции, състояния, свързани със световъртеж, главоболие, болки в гърба и кръста, невротични страдания. Д-р Ганева завършва Медицинския университет във Варна през 1993 г. През 2002-ра придобива специалност „Неврология“. След дипломирането си работи в „Спешен център-Шумен“ и в Неврологичното отделение към болницата в Нови пазар. През 2000 г. постъпва във Втора неврологична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ в морската ни столица, където е била началник на Отделението за лечение на мозъчни инсулти. Участвала е в Комисии за множествена склероза. От 2015-а работи в МЦ „Аджибадем Сити клиник” във Варна, а към момента е част и от екипа специалисти на МЦ „Медикал плюс“. Притежава сертификат по ултразвукова диагностика на нервната система - Доплер на мозъчни артерии, и за извършване на електроенцефалограма - ЕЕГ. |
- Д-р Ганева, какво представлява треморът?
- Треморът се дефинира като неволево, ритмично трептене на една или повече части на тялото, като най-често засяга ръцете. Това е един от най-разпространените двигателни симптоми в неврологичната практика, който може да се прояви във всяка възраст, макар че честотата му се увеличава с напредването на годините.
- Какви са видовете тремор от неврологична гледна точка?
- Физиологичният тремор е нормално явление, което се среща при всички хора, макар че обикновено е толкова фин, че остава незабележим. Той може да стане по-видим при определени състояния, като тревожност, умора, понижена кръвна захар или прием на някои медикаменти. Есенциалният тремор е най-честият патологичен тремор.
Той обикновено се проявява като двустранно треперене на ръцете при извършване на целенасочени движения. Характерно е, че този вид тремор често има фамилна обремененост и може да се влоши с течение на времето
Състоянието обикновено започва незабележимо и прогресира бавно, като може да засегне значително качеството на живот на пациента. Паркинсоновият тремор е друг често срещан вид, който се характеризира със специфично треперене в покой, което обикновено намалява при движение. Започва често от едната страна на тялото и е един от ранните симптоми на болестта на Паркинсон, макар че не всички пациенти развиват тремор.
Д-р Даниела Ганева
- Какво може да причини появата на тремор?
- Неврологичните причини за тремор са многообразни и включват различни механизми. На първо място, нарушения в невронните вериги, свързващи малкия мозък с други мозъчни структури, могат да доведат до появата на тремор. Дисфункцията на базалните ганглии, които участват в контрола на движенията, също може да причини тремор. Някои медикаменти могат да предизвикат или влошат съществуващ тремор. Това включва някои антидепресанти, противоастматични средства, имуносупресори и др. Някои метаболитни нарушения, като хипертиреоидизъм, също могат да бъдат в основата на тремора.
Стресът и тревожността са чести причини за засилване на физиологичния тремор или влошаване на вече съществуващо патологично състояние. В някои случаи прекомерната консумация на кофеин или никотин може да допринесе за появата или засилването на тремора.
- Кога треморът е повод за безпокойство и защо трябва да се направи консултация с невролог?
- Появата на нов или промяната в характера на съществуващ тремор винаги заслужава внимание. Особено важно е да се потърси медицинска помощ, когато треморът започва внезапно или се влошава прогресивно; засяга ежедневните дейности, като хранене, писане или работа с компютър; съпътства се от други неврологични симптоми, като промени в походката, равновесието или говора; появява се в покой и продължава при движение; засяга само едната страна на тялото.
- Какви изследвания се правят за изясняване на причината и поставяне на диагноза?
- Диагностиката на тремора започва с подробна анамнеза и неврологичен преглед. Необходимо е да се извършва прецизна оценка на характеристиките на тремора, включително локализацията му, честотата, амплитудата и провокиращите го фактори. Специализираният неврологичен преглед включва различни тестове за оценка на тремора при покой и при движение.
Често се използват специфични проби, като рисуване на спирала, писане на текст или извършване на прецизни двигателни задачи. В зависимост от клиничната картина, могат да бъдат назначени допълнителни изследвания, като кръвни тестове за оценка на щитовидната функция, нивата на електролити и други метаболитни показатели. В някои случаи се налага и провеждането на образни изследвания на главния мозък.
- Какви са съвременните подходи в лечението?
- Лечението на тремора се определя индивидуално, след прецизна оценка на неговия тип, причина и влияние върху качеството на живот на пациента. В някои случаи е достатъчно да се избягват провокиращите фактори, като кофеин или определени медикаменти.
При есенциален тремор често се прилагат бета-блокери или антиконвулсанти, които могат да намалят значително амплитудата му. Паркинсоновият тремор изисква специфично лечение с медикаменти. В случаите на тремор, свързан с тревожност, може да се наложи комбиниран подход, включващ както медикаментозно лечение, така и техники за релаксация и управление на стреса.
При някои пациенти физикалната терапия може да помогне за подобряване на контрола върху движенията. В клиниката ни отдаваме голямо значение и на дългосрочното проследяване и адаптирането на терапевтичния план според промените в състоянието на пациента.
