Д-р Десислава Гаджева е специалист по урология и съдова хирургия. Работи в урологичното отделение на частна болница в Пловдив. Има богат опит в ендоскопската урология, както и интереси към проблемите и лечението на инконтиненцията при жените и причините за репродуктивни проблеми при мъжете.
Повод за настоящото интервю е, че д-р Гаджева е част от екипа на отделението, който е бил обучен в Париж относно оперативно лечение на т.нар. стрес-инконтиненция при жените. Обучението е било проведено от световноизвестния гинеколог проф. Жан Пол Рувърс - шеф на Клиниката по гинекология на Университета в Амстердам.
- Д-р Гаджева, в какво се изразява този съвременен метод за лечение на инконтиненция, за който стана ясно, че е въведен във вашето лечебно заведение?
- Миниинвазивните операции с поставяне на т.нар. “слинг”-ленти са доста разпространени. Характерното е, че съвременните “слинг”-ленти са изградени от материал, който е биологичнопоносим и не травмира тъканите на уретрата.
Здравината и ефективността на тези ленти са максимални. Те не се разтягат, не се отпускат, което гарантира добър ефект след поставянето им. Начинът им на фиксиране е специфичен, което обуславя още по-малко травмиране на тъканите и гарантирането на успеха.
Това е в общи линии същността на лечебния метод, а иначе, оперативните техники за поставянето на “слинг”-ленти са няколко вида и зависят от степента на инконтиненция, от анатомичните особености на пациентката и преценката за постигане на ефективност. Поставят се с минимален разрез през влагалището. В крайна сметка, “слинг-технологиите” целят възстановяване на нормалната анатомия на тазовото дъно и постигане на континентност.
- Как премина обучението на вас и колегите ви?
- Проф. Жан Пол Рувърс е един от водещите специалисти по оперативно лечение на стрес-инконтиненция в света. По време на обучението бяха детайлно разгледани, обсъдени и приложени техниките и постиженията в тази област. Всъщност, самата “слинг”-лента е иновативна и поставянето й е минимално травматично.
- Има ли някакви ограничения след поставянето на такава лента?
- Да, има известни ограничения след извършването на такава операция. Жените не трябва да допускат напълняване, не бива да вдигат тежко и да имат полови контакти. Въобще, коремното налягане не бива да се увеличава, което пак говори за напълняване, за запек. Всички тези състояния трябва да се профилактират.
Иначе ефектът се постига веднага след самата операция и трае максимално дълго.
Д-р Силвия Оручева: Инконтиненцията засяга над половината от жените
Престоят в болницата е кратък - от часове до едно денонощие, а пациентката бързо се връща към нормалния си ритъм на живот. Следоперативно се прилага антибиотично лечение. Това, най-общо казано, са предимствата на иновативния метод за лечение на инконтиненция.
- Д-р Гаджева, какви други методи се прилагат за лечение на неволно изпускане на урина?
- Други методи за лечение са: пластично възстановяване на стената на влагалището; отворени оперативни методи, които обаче са по-остарели, но пак променят съотношението между мехур и уретра като ъгъл, който може да нормализира уринирането. Въвеждат се и лапароскопски методи, те обаче не са разпространени навсякъде.
- А вие работите ли по новия метод? Имате ли вече пациентки, които се подлагат на това лечение?
- Все още не. Но имаме уговорка със самия проф. Рувърс, ако можем да съберем няколко жени наведнъж, той самият да дойде на място, за да им поставим тези “сленг”-ленти.
- Може ли да се случат усложнения след такава операция?
- Да, като при всяка операция и в случая може да има усложнения, например да се размести самата лента. Понякога се случват временно възпалителни промени. Важно е какво е състоянието на жената, преди да се подложи на операция, какъв е нейният имунитет, здравният й статус.
Ако има придружаващи заболявания, нещата могат да се развият по един начин, докато при липса на такива - по съвсем различен начин. Така че всяка операция, колкото и да е миниивазивна, може да протече с леки или с по-умерени усложнения. Но един възпалителен процес например, се контролира с лекарства, които винаги се дават след операция за определен период от време.
Освен това, ефектът от операцията може да се опорочи, ако по някакъв начин жената не спазва нужния режим след операцията. В смисъл, не спазва забраните за полови контакти, за вдигане на тежко, за сътресение (ако скача).
Но процентът на усложненията при новия метод е много по-малък в сравнение с всякаква друга оперативна намеса. Все пак, става дума за чуждо тяло. Да, то е от материал, който не травмира тъканите, но все пак е чуждо тяло. Има хора, които са прекалено чувствителни в това отношение и могат да реагират с възпалителен процес при тази операция. Може усложненията да са само един процент погледнато статистически, но винаги има някакъв риск, който задължително обясняваме предварително на пациентите.
- Кои жени са в рисковата група за появяването на този проблем?
- В повечето случаи възрастта е основна причина, защото с годините се нарушава еластичността на тъканите и стените се отпускат. Случва се обаче и при по-млади жени - при раждане, продължило дълго време; при слабост на съединителната тъкан, която предразполага за обща отпуснатост и за разширени вени; при хронична констипация; при рязко напълняване, дори и при рязко отслабване.
При това състояние се нарушава както самата еластичност, така и съотношението между органите в малкия таз. А това предразполага за по-лесното изпускане при повишаване на налягането (при смях, при кихане, при кашляне). И оттам вече се появяват самите оплаквания, които постепенно се задълбочават.
Защото при кихане, кашляне една жена може да изпуска няколко капки и да си кара така, без да има някакъв значителен проблем. И тя свиква с това състояние. Но като се увеличи количеството, тогава вече отпускането, пък и самите тъкани са толкова променени, че няма как да не се приложи оперативна интервенция.
-Това значи ли, че още при първите признаци е желателно жените с такъв проблем да търсят лекарска помощ, за да не се стигне до задълбочаване на състоянието?
- Да, точно това значи, за да могат да се дадат наставления на жената: да прави гимнастика, упражнения и да има поведение, което да намали във времето отпускането на еластичните елементи. Защото състоянието ще се задълбочи, ако факторите и обстоятелствата продължават да действат, което ще доведе до изпускане на по-голямо количество урина.
- Българските жени все още ли се срамуват да търсят лекарска помощ? Какви са вашите наблюдения?
- В интерес на истината, доскоро доста се срамуваха
Но с говоренето по този проблем самите жени, осъзнавайки, че могат да имат по-добро качество на живот, през последните 3-4 години значително по-често се обръщат към лекарите. В сравнение например с отпреди 10 години.
- Ако жена с такъв проблем не вземе мерки, била тя по-млада или по-възрастна, докъде може да се стигне?
- Може да се стигне до пропадане на много повече органи и на тазовото дъно, което вече налага не само “слинг”-лента. В тези тежки случаи се поставят едни мехове, доста големи и се провежда друг вид пластична операция - отворена, за да може да се коригира проблемът.
В някои случаи изпускането след операция може да не е изцяло прекратено, може да има няколко капки, но няма да е цялото количество, съдържащо се в мехура. По-сложен вид интервенция предполага по-дълго пролежаване и по-продължително възстановяване след операцията.
Със сигурност има доста жени, които са подходящи за такова лечение, но се страхуват от операция. Доста жени, които по някакъв начин са си свикнали с проблема. Така или иначе процентът на жените с този вид изпускане - стрес-инконтиненция, не е никак малък. Има и други видове изпускане, които се лекуват с лекарства. Затова специалист трябва да отграничи едното от другото, за да знае какъв метод на лечение да приложи.
Яна БОЯДЖИЕВА
