Д-р Диана Христова: Ако боледува носът, след време ще страда и белият дроб

Д-р Диана Христова е специалист по алергология към УМБАЛ „Александровска”. От  2022 г. е главен асистент в отдел „Имунология и алергология” в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), като същевременно специализира клинична имунология. 

Участник е в много международни и национални научни форуми, има и редица публикации в медицински списания. Научните й интереси са в областта на плесенната алергия, алергичния ринит и астма, атопичния и контактен дерматит и други.

Учените са изчислили, че въздухът в домовете ни е 4 пъти по-мръсен и 8 пъти по-токсичен от външния въздух. Отравя се от прах - смес от най-малките частици текстилни влакна, сажди, полени и спори на плесени, отлющени мъртви кожни клетки и кожни люспи, остатъци от насекоми и техните отпадъчни продукти. Малко хора подозират, че заедно с нас живеят и милиони микрокърлежи. Любимото им местообитание е леглото, меката мебел и килимите. Матрак, който е бил използван няколко години, е дом на около два милиона акари.

Според Световната здравна организация днес около 40% от жителите на света страдат от някаква форма на алергия към домашен прах. Как ни разболява той? Доколко опасна и разпространена е този вид алергия и как се лекува, разговаряме с д-р Диана Христова.

- Д-р Христова, когато говорим за алергия, последното нещо, за което се сещаме, е домашният прах. Какво по-точно предизвиква алергията към него?

- Домашният прах представлява сложна композиция от синтетични влакна, отлющени епителни клетки, твърди частици, бактерии. В него се съдържа и алергенната детерминанта – микрокърлежите, които нормално съществуват около нас. Едни от характерните симптоми при алергията към домашния прах са много честото кихане, появата на течащ или запушен нос, залповото кихане, които се проявяват целогодишно. Понякога има и бистра секреция от носа. 

Нещо много типично за този вид алергия е, че тези симптоми обикновено се проявяват сутрин или вечер. Тоест, в момента, в който се намираме в помещението, в което сме експозирани на най-високата концентрация на този алерген.

Като цяло домашният прах предизвиква симптоми, с които привикваме, в известен смисъл, именно поради факта, че те са с целогодишен характер. Затова трябва да се фокусираме основно върху това, кога имаме симптоми, за да можем да мислим в значителна степен за сенсибилизация именно към домашния прах.

Друг много съществен момент е, че хората, които са се сенсибилизирали към него, в значителен процент – над 60%, със споменатите вечерни и дневни прояви, имат сенсибилизация и към друг алерген. Основно това са сезонните алергени, в най-общ смисъл треви, плевели и дървесни алергени. На практика някак си по-лесно разпознаваме сезонната алергия поради нейното рязко начало и край в сезона на алергиите. 

В случаите с домашния прах по-типичното е това, че този т.нар. полисенсибилизиран фенотип, тоест алергията към повече от една компонента, е свързан с по-тежки прояви, защото всяка от сенсибилизациите допринася за персистирането на хроничния възпалителен процес в горните дихателни пътища. Тук трябва да кажем, че всъщност горните и долните дихателни пътища са взаимносвързани 

Има цяла теория за единството на респираторния тракт – ако боледува носът, след време ще страда и белият дроб. Това обяснява и усложненията в случаите, когато алергия се остави нелекувана – не сме контролирали възпалителния процес и той е напреднал.

- Какви може да са причините, за да не успяваме да контролираме възпалителния процес?

- Сред причините да не го контролираме е фактът, че посягаме често към симптоматичната терапия поради това, че в повечето случаи отдаваме тези прояви на обикновена настинка, хрема. Но ако подобни прояви ни тревожат често, трябва да подозираме, че е възможно и да сме алергични към някои от респираторните алергени.

- Как да разграничим симптомите на хремата от алергичната реакция?

- Проявите на алергията, свързани с една персистираща назална конгестия, тоест, това усещане за запушване на носа, може да са придружени и от чувство за отпадналост, умора, лесна загуба на концентрация. Все симптоми, които са характерни и за обикновената настинка. Затова на практика тук отново ще се фокусираме върху времето, в което основно ще ни се засилят симптомите. Докато една настинка или хрема има своя ход на протичане, свързан с това да са налице симптоми, които да са обикновено между 7 и 10 дни, без да има значение къде се намираме. 

При алергията към домашен прах тези симптоми ще се засилват, когато сме например още в леглото си, защото там е най-голямата концентрация на микрокърлежи. По същия начин ще се чувстваме и когато отидем на кино или влезем в библиотеката... Тоест, на местата, на които концентрациите на този алерген е очаквано много по-висока.

- Каква е по-точно ролята на домашните акари в развитието на алергията?

- Всъщност, самият акар представлява алергенът, който провокира оплакванията. Като разбира се, тук има главни детерминанти, наричат се антигени. Тоест, определени части са по-често алергизиращите компоненти при голям процент от хората.

Д-р Диана Христова

- Какви усложнения може да предизвика алергията към домашния прах?

- Едно от най-сериозните и чести усложнения е развитието на бронхиална астма, която по своето естество също представлява хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, но тук вече в частност говорим за малките дихателни пътища, тоест, за бронхиалното дърво.

И в контекста на това, че няма как да избегнем алергена или ще ни е много трудно да го направим, всъщност, подрежда и алергичния ринит със сенсибилизация към домашен прах като основния тип алергичен ринит. Тоест, всеки 4-ти в индустриализираните страни има алергичен ринит и при всеки втори той е свързан със сенсибилизации към домашен прах. И всъщност около 70-75% от хората, които имат нелекуван алергичен ринит, най-често със сенсибилизация към целогодишни алергени, може да развият бронхиална астма.

- По-специфични ли са диагностичните методи, които прилагате, при алергията към домашния прах?

- Правилата и принципите за диагностика на алергията към домашния прах са едни и същи, както при останалите алергии. Въпросът е да отдиференцираме кой е водещият алерген, свързан с клиничното протичане. Като тук вече трябва да се оценят няколко различни компонента: кога основно и при какви обстоятелства се проявява клиниката, има ли сезонност? Като трябва да отбележим, че дори и при сенсибилизация към целогодишни алергени, напролет отново има засилване на оплакванията поради биологичните цикли на микрокърлежа. Тоест, той тогава много активно се размножава.

При оценката на водещия, сенсибилизиращ, свързан с клиничното протичане алерген важно е да определим каква част от този специфичен IgE, който ще отключи алергичната каскада, е свързан с кожните мастоцити и практически предизвиква оплакванията. Тоест, да създадем един умален модел на случващото се с нашата назална, конюнктивална и бронхиална лигавица. И това става чрез така наречените кожно-алергични проби 

Те представляват именно такъв умален модел. И другият подход, с уточнението, че не трябва да ги разделяме, тъй като те са два, взаимно допълващи се метода, е да определим фракцията, така наречения свободен имуноглобулин Е, със същите специфичности. 

Това вече е количеството, което нашият организъм синтезира реално. Имуноглобулините Е, с тези специфичности, циркулират в кръвта и могат да се свържат с кожния мастоцит, за да дадат положителната кожно-алергична проба. Тоест, тази фракция, която е фиксирана с кожни мастоцити и за която вече казахме, че представлява този умален модел. Целта е да оценим свободната и свързаната фракция специфични IgE.

Д-р Николай Улевинов: Капките за нос предизвикват алергичен ринит

- Какви са предимствата на съвременните терапевтични възможности за справяне с алергията към домашния прах?

- Първо искам да уточня, че дефинитивното лечение на алергичния ринит се приема и като профилактика за евентуално развитие на бронхиална астма. Показано е и при хора с налична вече такава астма, в контекста на това да държим заболяването под добър контрол. В чисто патогенетичен смисъл целта ни е да модулираме по определен начин реализирането на патогенетичните вериги и да търсим способ да ги заключим. 

Към настоящия момент постигаме това с така наречения курс на десенсибилизация, на хипосенсибилизация. Този вид терапия почива на един природен закон, който казва, че когато сме експозирани на висока концентрация на алергени, изграждаме толеранс. Когато сме изложени на флуктоираща такава концентрация, средно висока в количествено отношение, развиваме симптомите.

Курсът на десенсибилизация представлява именно такъв процес на наподобяване на този естествен природен процес, в който излагаме имунната ни система на продължителната експозиция на тези дозирани, така да ги наречем, високи концентрации на определен алерген. Принципът й се базира на това, че имунната система изгражда така наречени блокиращи антитела, които са от друг клас, различен от провокатора – имуноглобулин Е.

Тези блокиращи антитела са от клас IgG 4 и клас IgА и всъщност, заемайки местата на IgE, най-образно казано, препятстват реализирането на имунологичната каскада. Тоест, тя се заключва. Това е един от основните механизми при субкутанната имунотерапия, която е в инжекционна форма. 

При сублингвалната имунотерапия, която може да бъде под формата на капки или на таблетки под езика, се синтезира доста по-висока концентрация на антитела от клас IgG и IgA, които имат, да го наречем, неутрализиращ ефект към същите тези алергени. Всъщност там се стимулира в по-значителна степен лигавичния имунитет, защото имуноглобулин А е основният имуноглобулин на лигавицата 

Той има протективен ефект както по отношение на алергиите, така и към инфекциозния имунитет. Тук говорим вече за вируси и бактерии. Разбира се, за да се провокира такъв тип синтез, имунотерапията, като терапевтичен подход, създава различен цитокинов баланс. Това е така нареченият трети сигнал, който определя в коя посока ще се движи имунният отговор.

- Освен очевидните ползи имат ли си и недостатъци субкутанната и сублингвалната имунотерапия?

- Един от основните недостатъци на тези терапии е, че те са, да го наречем така, времеемък и трудоемък процес, защото се изисква постоянство. А когато говорим по-специално за случаите на субкутанната имунотерапия, тоест инжекционната форма, вече го има и чисто инвазивният характер. Тези недостатъци затрудняват в много от случаите приложението на терапията. Затова и нашите надежди са свързани с намирането на по-радикални решения, с чиято помощ да успеем по-бързо и ефективно да заключваме веригата.

- Защо имунната ни система така бурно и отчаяно ни пази от вещества, които не представляват никаква опасност за нас?

- Всъщност философията защо се случва така като цяло, е видима, нека така да го наречем, защото имунната система трябва да работи. Тя работи, по правило, леко на сляпо – разпознава определени специфичности. Но колкото и строго специфични да са, те не са свързани с точно определена аминокиселина.

А в природата еволюцията е тази, която затвърждава така наречените строго консервативни последователности. Те, за щастие, от една страна, и за жалост – от друга, както е в случаите с алергиите, са общи за огромна част от животинския и растителен свят. Така че, когато имунната система работи, това ни поддържа живи и здрави.

Всеки втори тийнейджър страда от алергичен ринит

Но в ситуациите, в които сме се справили като общество с много от компонентите, които причиняват болести, тук говорим за инфекциозния имунитет, нейното рамо в определен контекст, свързан със справянето с паразитните инфекции, си намира друга пролука, в която да работи. И това вероятно е свързано именно с тези консервативни последователности. Просто те се разпознават в друга част от биологичния свят. Няма я тази висока дискриминативна способност. Имунната система работи, разпознавайки определени структури.

Доколко опасно и разпространено е това страдание?

„Реално, не можем да избягаме от домашния прах. Той е навсякъде около нас. Ние си живеем с този алерген. Но той създава проблем при генетично чувствителни хора – терминът за така широкоизвестната предразположеност към развитие на определеното заболяване. 

Ако сме генетично чувствителни и експозирани достатъчно дълго време на алергена, има и допълнителни компоненти, които ще опосредстват да се реализира сенсибилизацията. Например, доказано е, че малки дечица, които живеят в помещения с повече влага и плесен, реално са изложени на допълнителни компоненти, които нарушават интегритета на респираторния тракт. 

Това е причината те да се сенсибилизират много по-често и по-бързо във времето в сравнение с останалите деца. В тези случаи трябва да санираме средата около нас. Това е основната препоръка. 

Същото се отнася и за алергените, свързани с домашния прах, като там той трябва да бъде сведен под определен минимум. Но, ако се замислим, реално всички тези мероприятия можем да ги проведем само в домовете си. Средата там може да бъде контролирана, но много трудно ще е да направим това във всички останали социални групи и места, в които практически се реализира нашият живот. В училищата, в библиотеките, във физкултурните салони няма как да упражняваме такъв контрол. Така че в този ред на мисли домашният прах се превръща в алерген, от който няма как да избягаме, просто трябва да съумеем достатъчно бързо да го детектираме и да предприемем адекватните мерки, за да не се стигне до усложнения”, обясни лекарят.

 Милена ВАСИЛЕВА