Д-р Димитър Арнаудов е завършил Медицински университет със специалност „Хуманна медицина“ и докторантура по психоанализа в Лугано, Швейцария. Специализирал е в Медицинска академия - София „Физиотерапия и рехабилитация”, Мануална и иглотерапия, Класически и китайски масаж, Сайонджи ( Юмейхо терапия), Гуаша масаж, Ирисова диагностика, Хипноза и енергийна медицина.
Към момента е директор на Медицински холистичен център в Бургас. Водещ и организатор е на 71 семинара, в
Съществува много налична информация за рисковете от тютюнопушенето, за ползите от отказването на цигарите, бяха открити и центрове за консултация и помощ. Дали тези традиционни мерки са ефективни, ще погледнем и през призмата на психоанализата.
- Д-р Арнаудов, какво е вашето мнение като специалист по психоанализа относно въпроса: защо пушачите не желаят да спрат да пушат?
- Съществува една ситуация, наречена вкопчване, чието начало при повечето от пушачите се формира още в детска възраст. Много от читателите са виждали дечица, които и в по-голяма възраст продължават да смучат биберон или пръста си, да си търсят мечето или да си искат плюшената играчка.
Обикновено това се случва между четвъртия и десетия месец от раждането, в така наречената сензорна фаза, когато детето има нужда от внимание и близост. При липса на такива от така наречените в психоанализата – всичко знаещи, но не откликващи на детските протести майки, то ги замества с посочените по-горе модели на поведение. Тогава се създава нов транслационен обект.
Вместо липсващата топлина на майката и създадената афизичност, бъдещият интелект създава нов обект на съотнасяне. От това състояние вече израсналият индивид се чувства изоставен и се опитва да излезе чрез механизма на заместване, като заменя смученето на пръста или другите играчки с алкохол, цигари, наркотици или различни заместители: „Всеки може да ме изостави, но цигарите никога“.
В неорайхианската терапия съществуват пет вида характера, но аз дадох пример с така наречения орален или интелектуализиращ характер, което не значи че при другите не съществуват подобни зависимости. Това е болест на съвременния човек, да замества истинското удоволствие с метаудоволствия, което с времето хронифицира в различни житейски ситуации.
По-добре е да си седиш вкъщи с цигара и питие в ръка, гледайки „Нешънъл джиографик“, вместо да излезеш в природата. Да седиш в кафето и да си бъбриш за истинските потребности, вместо да ги осъществиш.
Колкото до спирането на цигарите, съществува израза: „Бръкнеш ли веднъж в кацата с меда, ти се услажда“, а услади ли се, става ти навик. Стане ли ти навик, в мозъка започват да протичат редица реакции. При хроничния пушач, след редици процеси, причинени от никотина, се достига до активиране на допаминергичната система. Това е системата, поради която пушенето ти създава удоволствие и насърчава зависимостта, което стопира желанието да ги откажеш, колкото и да знаеш и да искаш. Противопоставянето на риска от тютюнопушенето е и акт на себеизразяване, самомнителност и индивидуална непримиримост към реалността.
- Ако говорим на езика на психоанализата, има ли различни типове пушачи и по какъв критерий се разделят?
- Това е като при употребата на алкохол – едни пият от мъка, други – от радост, а трети – от сутринта. В интернет читателят лесно може да намери статията за дванадесетте вида пушачи – нервният, практичният, комуникативният, пристрастеният, кинестетикът, асоциативният, артистът, разпускащият, процесуалният, химически зависимият и периодичният. Според нашата теория за петте вида характера по-горе, описаните дванадесет се включват по един, два или три в характер. За да ги опиша, ще е нужна още една страница или може би ще е проект за друга статия.
Д-р Димитър Арнаудов
- Какво бихте отговорили на въпроса на ваш пациент: Защо трябва да спра да пуша?
- Ако ме попита и е пациент, то явно проблемът му има връзка с въпроса, който ми задава. Знаем, че тютюнопушенето в повечето случаи има две страни – здравна и икономическа. За първата е необходимо да сведеш разговора до източника или допълнителния провокиращ фактор, който го е довел, до страданието, независимо от вида му. За втория ще приведа случай от собственият си опит за отказ от цигарите.
Срещнах се с позната, завърнала се току-що от Англия. Предложих й цигара, знаейки че е пушачка. Отказа ми и весело сподели: „Докторе, благодарение на това, че спрях цигарите, спечелих тази екскурзия. Отказах ги и вместо да си купувам ежедневната кутия, си слагах по 5 лева за една година. Ето, така си направих воаяжа.“
Замислих се, а моята дажба беше към 20 лева, да не говорим как ми се отразяваха. Спрях и след няколко месеца вече имах голяма лодка с риболовен лиценз. Оттогава през свободното си време съм целогодишно в морето, но не само като рибар, а и като човек, наслаждаващ се на слънчеви изгреви и залези, на тихо и бурно море, на усета на морската вода и на подводния свят под нея, както и на компаниите, споделящи тези истински преживявания.
- Какъв е вашият практически подход към различните групи пушачи?
- Психоаналитичен. След като изслушвам пациента за неговото минало, от детството му до сегашния момент, проследяваме заедно причините, които са го довели до тази стъпка и как се отразява това в индивидуален, здравен, икономически и в междуличностен аспект. Идеята е сам да осъзнае защо се е стигнало до това, а самото му идване в кабинета е 50% от терапията. Подходът към различните видове пушачи в сесията е същият, като разликата е в причините за това – характерови травми, стресови ситуации, личностови промени, дори и патологии.
- Възможно ли е човек, който не желае да спре цигарите, да бъде убеден в обратното? Там ли се корени причината за неуспеха в традиционния подход към тези хора?
- Проблемът е точно в използването на един подход и най-вече в традиционния. Когато работя с пациент като лекар, използвам доводите на традиционната медицина, методите на психоаналитичната терапия, компилирани с теорията и практиката на източната медицина. За логично и разбираемо излагане на информацията, съчетавам всички в единна система на терапевтиране. За това дали е възможно човек да спре цигарите, мога да дам десетки примери.
Преди дни при мен дойде една жена, съпровождаща мой пациент и между другото, стана въпрос за иглотерапията. Жената ми заяви, че никога не е желаела да откаже цигарите, дори и сега не мисли за това. Мой колега й приложи иглотерапия, и оттогава до този момент има отвращение към цигарите. Ще дам още един пример. Мой приятел, професор, който просто ги „ядеше“ една след друга, след като видя, че и аз като страстен пушач ги отказах, ми каза, че щом аз мога, значи и той ще ги откаже. Както се казва, неведоми са пътищата Господни.
- Какво, всъщност, стои зад думите: не мога да откажа цигарите?
- Аз съм творец на собствения си живот.
- Как да бъде избегнато заместването на този вреден навик с друг?
- На по-горните въпроси отговорих вече на това. Задоволявайки едно свое желание до край и достигайки до безкрайно удоволствие от неговото осъществяване, ние стигаме до най-големия дар, за който е предопределен всеки човек на планетата – щастието. Другото е заместване – цигари, алкохол, хазарт, наркотици, електронни игри, псевдорелигии, които ни оставят нещо, което се нарича полуудоволствие.
- Какви холистични методи използвате при пациентите си, които желаят да откажат цигарите? Как помага иглотерапията?
- Основни са психоанализата, иглотерапията, билкотерапията, озонотерапията, дихателни техники, като Чи гун, йога и всичко, което би довело до желания резултат.
Колкото до иглотерапията, тя е с доказан ефект, стига човек да е склонен да се откаже от този вреден навик. Добре е, поне 24 часа преди започване на терапията да не се пуши. При по-тежките случаи предварително се препоръчват потискащи желанието продукти. За тези, които са абстинентни, до месец могат да се приложат и успокояващи средства.
- Какви методи използвате за прочистване на организма след спиране на тютюнопушенето?
- Основен метод, който използвам, е озонотерапията. Тя е с най-добър детоксичен ефект от всякаква друга методика. Незаменими са и билковите продукти, масажите, а на по-късен етап дихателните техники.
Деляна УЗУНОВА
