Д-р Георги Савов е специалист-невролог и отоневролог в София, с над 20 години стаж. Научните му интереси са насочени към диагностиката и рехабилитацията на вестибуларните заболявания, мигрена, болести на периферната нервна система, дегенеративни и възпалителни заболявания.
Той е един от водещите специалисти по отоневрология в страната. Завършва Медицински университет - София през 1996 г. Специалност “Нервни болести” придобива през 2006 г. Има допълнителни квалификации по отоневрология, евокирани потенциали, клинична електромиография.
Д-р Савов има множество публикации в специализирани медицински списания и участия в телевизионни предавания на отоневрологична тематика.
Започва работа след дипломирането си в Център за спешна медицинска помощ - Самоков. От 1998 г. работи в неврологичното отделение на болницата в Самоков. През 2009 г. открива отоневрологичен кабинет в града. От 2010 г. започва работа в Неврологичната клиника на “Токуда Болница”, София. Към момента работи в ДКЦ-Токуда и в център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието.
- Д-р Савов, защо решихте да основете център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието?
- Стартирахме проекта преди 4-5 години. Първа беше общата мечта на екипа - да създадем център, обзаведен с пълен набор от най-новата апаратура, необходима за прецизна диагностика при отоневрологичните заболявания. Да имаме лаборатория на световно ниво, по примера на някои международни клиники, които бяхме посещавали или за които бяхме чели.
Не само това, а и да включим вестибуларната терапия в същия център, така че да можем да следим непрекъснато състоянието на пациентите в процеса на възстановяване. Когато като лекар мога да проведа релевантна диагностика и лечение, естествено, получавам огромно професионално удовлетворение.
- Провеждате диагностика и лечение на световъртежа и нарушенията в равновесието. Има ли разлика между тези две състояния?
- Световъртежът и нарушението на равновесието са различни симптоми. Най-често се явяват едновременно, израз на едно заболяване. Може обаче човек да се чувства нестабилен, без да има световъртеж или замаяност, както и обратното - световъртеж, без нарушения в равновесието.
- Как може да се диагностицира такова многолико заболяване като световъртежа?
- Световъртежът е симптом, а не диагноза. Стремежът в отоневрологията в последните години е да се постави конкретна диагноза, а не само синдромологична такава. Диагностицира се сравнително лесно - просто пациентът трябва да бъде много, много внимателно разпитан и още по-добре прегледан. Все пак причините за световъртеж не са безкрайно много. Разбира се, понякога се налагат и допълнителни изследвания - кръвни, образни и други.
- По какво се различава световъртежът от замаяността?
- Замаяността и световъртежът са трудно определими усещания. Няма строга граница между понятията. Замаяността изразява чувство на опиянение, на олекване, прилошаване, люлеене. Може да се засилва от наши собствени движения или от движение на околното пространство. Може да се засилва при возене в превозно средство или от силни светлини и звуци.
Може да е по-изразена в право положение на тялото или обратното, в легнало. Може да бъде както израз на вестибуларни увреждания, така и по извънвестибуларни причини. Леките вестибуларни увреди, както и по-тежките, но при тренирани хора често протичат само със замаяност, без усещане за световъртеж.
Три рецепти срещу световъртеж завладяха света
- Замайване “вътре в главата”, напомнящо състояние на “препиване с алкохол”, от какво най-често може да бъде предизвикано?
- Увреди на различни части от централната нервна система могат да протичат със замаяност и нестабилност, без световъртеж. Замаяността понякога е симптом на общи заболявания като анемия, артериална хипотония, ендокринна дисфункция, недоимъчни състояния и много други.
Честа е психогенната замаяност, придружаваща панически и тревожно-депресивни разстройства. Не бива да се подценява и възможността за наличие на повече от една причина за замаяност - често при вестибуларни увреди пациентите развиват и тревожни разстройства, които засилват оплакванията и са причина за пропуски в диагнозата от неспециалисти.
- Защо се появява световъртежът? След като това е лъжливо усещане за движение, защо тялото ни реагира така бурно?
- Световъртежът е лъжливо усещане за въртене на пациента в пространството или обратно - въртене на пространството около него. Може да бъде в хоризонтална или вертикална равнина. Вертикалният световъртеж е усещане за издигане или потъване. При увреда на определени вестибуларни структури усещането е за накланяне или инверсия на пространството (обръщане на пода и тавана).
Световъртежните пристъпи могат да възникват спонтанно или да се провокират от други фактори. Те са с различна продължителност - за секунди, минути или дни. При нормални условия мозъкът ни получава и обработва непрекъснато информация от зрението, вестибуларния апарат и усета ни от стави и мускули за положение в пространството.
Основна функция на вестибуларния апарат е детекцията на движенията на главата и в пространството. Тази малка анатомична структура е част от вътрешното ухо, разположена дълбоко в темпоралната кост.
При преместване на главата в пространството сензорните клетки генерират електрически нервен импулс и по вестибулуларния нерв го изпращат до вестибуларните ядра в мозъчния ствол. Оттам нервни импулси достигат до очедвигателните центрове, целящи да запазят стабилен зрителния образ, до малкия мозък и до аксиалната мускулатура, отговаряща за правия строеж и равновесието.
Д-р Георги Савов
- С кои други симптоми най-често се придружава световъртежът?
- Общият механизъм за възникване на световъртежа е дисбалансът между зрителната, вестибуларната и кинестетичната перцепция. Когато от тези три източника мозъкът получи противоречива информация, възниква усещане за световъртеж.
Ето един пример - чакаме в колата си на кръстовище. До нас по-голямо превозно средство в периферното ни зрение се премества бавно - зрението регистрира движение, тялото и вестибуларният ни апарат не го регистрират - възниква усещане за световъртеж. Друг типичен пример - ако започнем да се въртим бързо около себе си.
В момента, в който спрем, зрението и тялото ни показват, че сме в покой, но движението на ендолимфата в полуокръжните канали чрез инерционните сили притиска рецепторите и ние изпитваме световъртеж. Поради тясно свързаните анатомично и функционално вестибуларни и централни автономни центрове силният световъртеж е съпроводен с вегетативни прояви - гадене, позиви за повръщане, колебания в артериалното налягане и пулса, и др.
- Кои заболявания най-често се съпътстват от световъртеж?
- Световъртежите се причиняват от увреждане на структури във вътрешното ухо, мозъчния ствол и малкия мозък. В повечето случаи световъртежът възниква при увреждане на вестибуларния апарат. Най-честото вестибуларно заболяване е доброкачественият пароксизмален позиционен световъртеж.
Той е причина за около 50% от всички вестибуларни световъртежи и над 20% от всички причини за световъртеж. Дължи се на попадане на кристалчета (отолити) и дегенерирали клетки в някой от полуокръжните канали.
Тъй като тези частици са по-тежки от ендолимфата, завъртането на главата в определена плоскост предизвиква придвижването им по съответния канал и по-силно дразнене на рецепторните клетки. Усеща се като различно силен световъртеж, провокиращ се от определено движение - лягане, изправяне, обръщане на главата. Най-често световъртежът трае от няколко секунди до минута и половина. Според засегнатия канал се провокира от специфични движения. Причини за откъсване на отолити от утрикулус и попадането им в полуокръжните канали могат да бъдат травма, инфекция, възрастови дегенеративни промени, друго вестибуларно заболяване, увреждащо клетките.
- Има ли различни видове репозициониращи техники?
- Съществува голям набор от репозициониращи методики, съобразно различните типове пароксизмален позиционен световъртеж. Някои от техниките се прилагат и като домашно лечение, за други е по-добре да се изпълняват от професионалист.
Разбира се, при нужда се включва и съответна медикаментозна терапия. Заболяването има склонност да рецидивира. Зачестява с напредването на възрастта. При по-възрастни може да доведе до падания и сериозен травматизъм.
Главоболие, гадене, световъртеж? 7 начина да ги избегнете
- Кои са другите често срещани заболявания, придружени от световъртеж?
- Второто по честота заболяване на вътрешното ухо е болестта на Мениер. Тя протича с пристъпни световъртежи, траещи от 20 минути до 24 часа, придружени с дискомфорт в едното ухо - чувство за напрежение, бучене, заглъхване. Честите пристъпи значително нарушават качеството на живот.
С течение на времето настъпват перманентни нарушения на слуховата и вестибуларната функция, с намаление на слуха, спонтанен шум, хронична замаяност и нестабилност. При напреднало заболяване са чести внезапните падания - т.н. Тумаркинови кризи.
Третото по честота заболяване е вестибуларният невронит. Това е остра увреда с вирусна етиология на вестибуларния апарат, протичаща с неколкодневен световъртеж, нестабилност, вегетативни прояви. Възстановяването понякога отнема месеци и при неадекватно ранно лечение може да бъде инвалидизиращо заболяване.
- Има ли такова заболяване, което засяга по-често млади хора?
- Едно много често страдание, засягащо пациенти в млада и средна възраст с хроничен ход, е персистиращата постурално-перцептуална замаяност. Протича с хронична замаяност с флуктуиращ ход, по-изразена в право положение, засилваща се при собствени движения, при возене в превозни средства, при зрителна стимулация - движения и силни светлини в околното пространство.
По-редки причини за световъртеж са вестибуларните парксизми, дехисценцията на горния полуокръжен канал, шваноми на вестибуларния нерв и др.
- При кои състояния възникват най-тежките форми на световъртеж?
- Тежко инвалидизиращо страдание е двустранната вестибулопатия. Тежко намалената двустранно вестибуларна функция е причина за изразена нестабилност. Обичайно липсва световъртеж, но е налице нестабилност на зрителния образ с трептене на околната картина при движения на главата (осцилопсия).
Подобно по-леко, но и по-често страдание е пресбивестибулопатията. Това е състояние на по-леко снижена вестибуларна функция при възрастни пациенти. Световъртежите с произход централна нервна система са малко по-редки.
Честа е и вестибуларната мигрена. Това са разнообразни провокирани или непровокирани оплаквания от световъртеж и замаяност при пациенти с мигрена.
Мозъчни инсулти, тумори и демиелинизиращи плаки в определени области на мозъчния ствол и малкия мозък могат да протичат със силен световъртеж и тежки балансни нарушения. Много други заболявания на централната нервна система протичат с нестабилност - перивентрикулна левкоенцефалопатия, паркинсонизъм, нормотензивна хидроцефалия и др.
- Каква е причината при възрастните хора проблемите с равновесието или световъртежа да са по-често срещани?
- Честа причина за нестабилност и замаяност, особено при възрастни хора, е приемът на някои медикаменти - антиконвулсанти, психотропни, антихипертензивни, антибиотици и др.
Нерядко нестабилността е причинена от т.нар. сензорна атакия - увреда на проприоцептивния усет в долните крайници поради различни причини.
За съжаление, вестибуларните проблеми зачестяват с възрастта. Не само това, но и протичат по-тежко, по-продължително и с по-изразена тенденция за хронифициране. Силно повишен е рискът от падания и свързаният с това травматизъм. Около 30% от възрастните над 70 г. са с балансни нарушения. Във възрастта над 80 г. процентът надминава 50. Причините за замаяност и нестабилност при възрастни са отологични (50%), от централната и периферна нервна система (25-30%), медикаментозни и др.
- Какво представлява специфичната вистибуларна рехабилитация?
- Вестибуларната рехабилитация е утвърден метод за лечение при почти всички заболявания и състояния, протичащи със симптоми на световъртеж, замаяност и нестабилност. Базира се на упражнения, стимулиращи изграждане на нови невронни вериги в мозъка, компенсиращи вестибуларния дефицит.
Това е тренировъчна програма, предназначена основно за намаляване на световъртежа и замаяността, погледната нестабилност, дисбаланса и паданията. За повечето хора с вестибуларни заболявания функционалният дефицит е перманентен, тъй като анатомичното възстановяване на вестибуларните структури е ограничено.
Въпреки това след увреда хората се възстановяват по няколко механизма, на първо място чрез т.нар. компенсация. Това се случва, защото мозъкът се научава да използва другите сетива (зрение и соматосензорна информация) и да компенсира недостатъчната информация от увредения вестибуларен апарат. Състоянието на определени части на нервната система (мозъчен ствол и малък мозък, зрителен и соматосензорен усет) е важно за определяне на степента на възстановяване, която може да се получи чрез компенсация.
При много пациенти възстановяването е спонтанно с течение на времето, но при персистиране на симптомите и затруднено връщане към ежедневните дейности вестибуларната рехабилитационна терапия значително подпомага компенсацията.
- Разработили сте комплекс от упражнения, които може да се изпълняват и вкъщи. Разкажете ни за тях - какво представляват?
- Използва се проблемно ориентиран подход за стимулиране на възстановяването. Това се постига чрез персонализиране на тренировъчната програма към конкретните проблеми, свързани с вестибуларното заболяване. В зависимост от индивидуалните симптоми се използват три основни групи упражнения - хабитуационни, за погледно стабилизиране, за възстановяване на равновесието.
Хабитуационни упражнения се използват за лечение на световъртеж, провокиран от движения или визуални стимули. Подходящи са пациенти с оплаквания от виене на свят при резки движения на главата - ротация, навеждане, изправяне, световъртеж, провокиран в обстановка с множество движещи се зрителни стимули - на улицата или в магазин с много хора, шофиране покрай редици с дървета, ходене върху лъскави или шарени подове. Целта на хабитуационните упражнения е да се намали виенето на свят чрез многократно дозирано излагане на съответните стимулиращи фактори.
Упражненията за погледно стабилизиране са насочени към подобряване на контрола на очните движения и зрението при движения на главата. Подходящи са при пациенти, споделящи оплаквания от нарушена яснота на зрението при движения и ходене, трудности при четене по време на пътуване.
Упражненията за възстановяване на равновесието и походката се препоръчват при пациенти с балансни нарушения в ежедневието. Трябва да бъдат умерено трудни, като се отчита рискът от падане при извършването им. Те са съществена част от вестибуларната рехабилитация. Крайната цел е пациентите да могат безопасно и уверено да се завърнат към обичайните си дейности.
За пациентите с доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV) описаните упражнения не са подходящи. Първо е необходимо да се диагностицира типът BPPV, след това да се приложи съответна репозиционираща техника. При необходимост тя би могла да се продължи с подходящи домашни упражнения. Друга по-специфична група са пациентите с кинетоза - състояние на повишена чувствителност на вестибуларния апарат към определени движения и ускорения, довеждащо до световъртеж и вегетативни прояви при пътуване с автомобил или кораб, полети, люлеене на люлки и въртележки и други.
За тях се изработват по-специални двигателни програми, адаптиращи повишената чувствителност към движения.
Упражненията се започват амбулаторно със специалист по вестибуларна рехабилитация и се продължават ежедневно у дома. Според нашия опит при хронични проблеми средно курсът на вестибуларна рехабилитация продължава около 3 месеца. Резултатите са отлични, особено когато са съчетани с някои нови методики, използвани в нашата клиника - очила за виртуална реалност, меки и вибриращи платформи и др.
Милена ВАСИЛЕВА
