Д-р Георги Тончев е клиничен хематолог в МБАЛ “Света София“ с над 30 години опит в областта.
Завършва Медицински университет - Плевен. Притежава специалностите “Вътрешни болести“ и “Клинична хематология“ от Медицинска академия, София. През 2014 г. създава Сектор по клинична хематология в МБАЛ “Света София” и го ръководи в продължение на четири години.
През годините е зам.-началник и началник на отделения по хематология в големи болници, както и консултант. Има множество публикации в медицински издания.
Преминава допълнителни професионални квалификации в областта на вродените и придобитите тромбофилии, анемични състояния, лимфоми и левкемии, хеморагични диатези, ехография на коремните органи, абдоминални ехографии и ехографии на повърхностни структури.
Дефицитът на желязо в организма протича с редица неспецифични симптоми, на които е добре да се обърне внимание, тъй като иначе той прераства в анемия. Как се открива и лекува това състояние сподели д-р Георги Тончев.
- Д-р Тончев, защо е толкова необходимо за здравето ни желязото? В кои важни процеси участва?
- Желязото е съставна част на хемоглобина, а той е основният транспортен металопротеин, който пренася кислород от белите дробове до всички клетки на човешкото тяло. То участва и в състава на много ензими на клетъчното дишане (пероксидази, каталази, цитохроми). Отговорно е и за растежа на организма, за мускулната издръжливост и сила, защото се съдържа в миоглобина на мускулите, както и за имунитета, мозъчните функции, хормоналния баланс и др.
- Какво е хемово и нехемово желязо и съответно в кои храни се съдържат тези две форми?
- Желязото в 75% се намира в хема – хемоглобин, миоглобин. Това е хемовото желязо. То е свързано с протеини, 5% е транспортното желязо и 25% е депонираното желязо под формата на феритин.
Как да разберем, че сме развили анемия
Хемовото желязо по-лесно се усвоява от организма, съдържа се в храните от животински произход като меса и морски дарове. Нехемовото желязо се съдържа в храните от растителен произход, млякото и млечните произведения и се усвоява по-трудно от организма.
В организма желязото постъпва в двувалентна форма, резорбира се в лигавицата на тънкото черво, където, преминавайки в кръвта, се свързва с транспортния белтък трансферин в тривалентна форма, пренася се до костния мозък, където се редуцира отново в двувалентна форма и се депонира.
- Какво трябва да се има предвид, когато се препоръчва диета на пациенти с желязодефицитна анемия?
- Когато се препоръчва диета на пациентите с желязодефицитна анемия, трябва да се имат предвид фактори като пол, възраст, здравословно общо състояние в момента, придружаващи заболявания, бременност, пубертет, болести на храносмилателната система и сърдечносъдови, оперативни интервенции, прием на медикаменти, особено на аспирин и нестероидни противовъзпалителни лекарства, хронични инфекции и др.
Важно е да се включат храни, богати на хемово желязо – червени меса, морски дарове. Ако се консумират предимно храни от растителен произход, да се приемат едновременно с витамин С, който ускорява усвояването на желязото.
Необходимо е да се избягва едновременен прием с кафе, чай, лекарства, съдържащи магнезий, калций, млечни продукти, които могат да намалят значително усвояването на желязото.
При пациенти с язвена болест на стомаха и/или на дванадесетопръстника, диафрагмални хернии, често пъти единственият вариант за поддържане на нормални стойности на хемоглобина и желязото се явяват периодични вливания на венозни железни препарати, за предпочитане – депо форми.
Д-р Георги Тончев
- Желязодефицитните анемии продължават да бъдат проблем както за развиващите се страни, така и за развитите. Кои са подводните камъни в диагностиката и лечението им?
- Това, за съжаление, е така. По статистика около два милиарда от хората в света страдат от желязодефицитна анемия, като за България честотата е между 13-15%.
Когато все още няма лабораторни данни за анемия – хемоглобинът, еритроцитите и серумното желязо са в норма, но пациентите имат неспецифични оплаквания от лесна умора, променени вкусови усещания, косопад и други подобни, това може да ни усъмни за наличието на железен дефицит.
Особено при малки деца, подрастващи и бременни. Като цяло жени във фертилна възраст трябва задължително, освен хемоглобин и еритроцити, да изследват и серумно желязо, желязосвързващ капацитет, серумен феритин, витамин В12 и фолиева киселина в серума. Това важи и за оперирани хора, както и за пациенти, спазващи вегетариански начин на хранене.
Най-сигурният критерий за железен дефицит си остава количеството на серумния феритин. Ако той е долнограничен или под долната референтна граница, налице е железен дефицит, който е белег, че може скоро да се развие желязодефицитна анемия.
Тогава недостигът на желязо трябва да бъде заместен по подходящ начин – с таблетни форми или венозно желязо, ако има тежки странични действия от пероралното лечение.
- Защо лечението с железни препарати обикновено е много индивидуално, понякога трябва да се опитат няколко различни съединения, за да се постигне желаната ефективност?
- Това зависи от много индивидуални фактори, придружаващи заболявания, особено на храносмилателната система, които понякога са пречка да се проведе лечение с таблетни форми или течно желязо, под формата на ампули и сиропи.
Зависи от резорбцията и транспорта на желязото в организма, от синтеза на транспортните протеини, за които е известно, че има различия, включително генетични, в стабилизиращия пероралното желязо компонент и т.н.
- С кои синдроми се характеризира клинично желязодефицитната анемия?
- Изразената желязодефицитна анемия се характеризира с много лесна умора при физически усилия, понякога под обичайните, корелира със стойностите на хемоглобина и еритроцитите, задух, сърцебиене, бледост на кожата и лигавиците, изглаждане на папилите на езика, променен вкус, рагади в устните ъгли, опадане на косата, чупливост на ноктите, студени крайници, нарушения на съня и на когнитивните функции, нарушена концентрация, проблеми с менструалния цикъл при жените, неопределена нервност, промяна в поведението.
- През какви етапи преминава?
- Докато се стигне до желязодефицитната анемия, се преминава през етапа на ларвиран железен дефицит, където имаме нормален хемоглобин, стойности на еритроцитите, еритроцитните обеми и средната концентрация на хемоглобина в еритроцитите, серумни нива на желязото, желязосвързващия капацитет и феритина.
На този етап единствено изследването на костния мозък може да установи понижено съдържание на желязо в предшествениците на еритроцитите – еритробластите в костния мозък.
Някои пациенти още на този етап имат неспецифични оплаквания, други – при лека анемия са доста адаптирани и нямат сериозни оплакванияСледващ етап е латентният железен дефицит, при който хемоглобинът, еритроцитите, серумното желязо и желязосвързващият капацитет са нормални, насищането на трансферина със желязо също е в норма, но серумният феритин е нисък.
Следва развитата желязодефицитна истинска анемия, заедно с типичните й оплаквания, които зависят и от скоростта на развитие на анемията.
При бавна еволюция пациентите обикновено са адаптирани, при остро кървене оплакванията са тежки и изискват незабавно заместително лечение с еритроцитен концентрат, при съответните показания и лечение с обемозаместващи разтвори. На по-късен етап се провежда заместително лечение с железни препарати.
- Защо това състояние е по-често срещано сред по-възрастните хора?
- Желязодефицитните анемии са чести при възрастните хора поради често развиващите се атрофични гастрити, нарушена резорбция на желязото, прием на медикаменти, водещи до ерозивни гастрити и други заболявания на храносмилателната система.
Влияние оказват и приемът на нестероидни обезболяващи медикаменти, сърдечна недостатъчност, прекарани оперативни интервенции, когнитивни нарушения, рефлектиращи върху невъзможността за пълноценно хранене, затруднения от финансов характер и социален статус.
- Всички видове желязодефицитни анемии ли се откриват при лабораторни изследвания?
- Много анемии при хронични възпалителни и онкологични заболявания при възрастните хора протичат с ниски нива на серумното желязо, но с нормален или намален желязосвързващ капацитет, което е белег за преразпределение на желязото в огнището на възпаление или тумора.
Тук трябва внимателно да се прецени необходимостта от лечение с желязо, защото, ако серумният феритин е нисък, това значи, че лечението е оправдано. При нормален или висок феритин няма да има ефект от желязотерапията.
При лабораторни изследвания се откриват типичните желязодефицитни анемии, но за да се докаже причината за анемията, са необходими конкретни изследвания при всеки случай – доказване на заболявания на храносмилателната система с гастро- или колоноскопия, ехографско изследване на коремните органи, консултация с гастроентеролог или акушер-гинеколог при съответните оплаквания и т.н.
Милена ВАСИЛЕВА
