Сърдечната недостатъчност е следствие на предхождащи сърдечни заболявания, най-често на високо артериално налягане, некоригирана клапна болест, исхемична болест на сърцето. За този сложен и труден за овладяване синдром разговаряме с кардиолога от Националната кардиологична болница д-р Христо Байчев.
Визитка♦ Д-р Христо Байчев завършва Медицински университет - Варна през 2016 г. Специалност “Кардиология” придобива през 2022 г. след специализация в Националната кардиологична болница в София, където работи от осем години. От 2016 до 2018 г. е лекар-ординатор, а след това е част от екипа специалисти на Отделението по спешна кардиология. През юни д-р Байчев мина успешно изпит пред Европейското дружество по кардиология и вече има Европейска диплома по кардиология. ♦ Научните му интереси са в областта на сърдечната недостатъчност, артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, клапните болести, ритъмно-проводните нарушения и кардиомиопатиите. |
- Д-р Байчев, какво представлява сърдечната недостатъчност?
- Сърдечната недостатъчност е синдром, който включва различни симптоми. Пациентите усещат задух и силна умора при обичайни физически усилия, имат подуване на краката и на корема, в някои случаи е налице задръжка на течности в белия дроб, което допълнително води до задух. Като цяло, сърдечната недостатъчност влошава силно качеството на живот и има доста висока смъртност. На практика, сърдечната недостатъчност е на първо място по смъртност пред онкологичните заболявания и т.н.
- Как може да се профилактира сърдечната недостатъчност?
- Понеже сърдечната недостатъчност е следствие на предхождащи сърдечни заболявания, най-често на високо артериално налягане, некоригирана клапна болест, исхемична болест на сърцето, то те трябва да се контролират редовно, за да не прогресират. Много важни за профилактирането на сърдечната недостатъчност са по-честите визити на пациентите при кардиолога, който ги проследява. Така няма да се изпускат моментите, когато състоянието преминава в некомпенсирана фаза, при което следват чести хоспитализации, а може да се стигне и до летален изход.
- Когато причина за сърдечна недостатъчност са клапни дефекти, как те се установяват?
- След клиничния преглед и преслушване на сърцето, установяваме сърдечен шум. Това ни кара да мислим, че може да има клапна болест. Следващата стъпка е провеждането на ехокардиография (ултразвуково изследване на сърцето), чрез която се уточнява какъв точно е клапният порок. Впоследствие се решава какво лечение да се предприеме – дали дефектът на клапата ще се коригира чрез интервенционална процедура, или ще се предприеме хирургично лечение.
Консервативно лечение на клапната болест се прави само в началните фази, когато клапният дефект все още не е станал толкова сериозен. Използват се лекарства, за да се поддържа добро състоянието на организма, да няма задръжка на течности и да не се провокират аритмии. Но ако клапният дефект прогресира с годините, няма как да се коригира единствено с лекарства.
- Ако пациентът има заболяване на щитовидната жлеза, това влияе ли на сърцето?
- Разбира се. По-често се наблюдава хипофункция на щитовидната жлеза и това допълнително уврежда състоянието на сърцето, особено при наличие на други сърдечни заболявания, които може да прогресират до сърдечна недостатъчност. И повишената функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикозата) влияе зле на сърцето. В миналото често е описвано така нареченото тиреоидно сърце, което води до декомпенсиране на сърдечната функция и развитие на сърдечна недостатъчност.
Що се отнася до тиреотоксикозата, причините може да са автоимунни или от прием на медикаменти, които влияят на щитовидната жлеза. Едно от най-известните лекарства на аритмии реално може да доведе до хиперфункция на щитовидната жлеза.
Д-р Христо Байчев
- Какви са случаите в Интензивно отделение на НКБ, където работите?
- Приемаме пациенти с остър миокарден инфаркт с различна степен на запушване на кръвоносен съд. Приемаме и пациенти с влошена сърдечна недостатъчност вследствие на исхемична болест, на клапни болести, на аритмии. Имаме и пациенти с декомпенсирани форми на аритмии, които водят до различни усложнения.
Най-тежките случаи в кардиологията са пациентите с дисекация на аортата, които насочваме за оперативно лечение.
През зимата редовно идват пациенти с белодробен оток, тъй като е характерно за българите да прекаляват със солта, а и традиционната култура на хранене е свързана с приемане на доста осолени меса и туршии. Тази излишна сол води до сериозно повишаване на артериалното налягане, като на фона на хипертоничната криза се развива белодробен оток. При останалите спешни състояния не се наблюдава сезонност.
- Какво се случва с пациентите със сърдечносъдови заболявания в екстремните жеги, които търпим това лято?
- Пациентите с високо кръвно знаят, че в жегите се разширяват кръвоносните съдове и се понижава артериалното налягане спрямо това при нормални температури. Само че този факт не е причина да се преустановява терапията за високото кръвно. Може само да се намалят дозите на лекаството, но преоценката на терапията трябва задължително да се направи от кардиолог, а не самоволно. Самоволното прекратяване на терапията води понякога до много високи стойности на артериалното налягане и до други усложнения на артериалната хипертония.
И задължително да се приемат повече течности, за да компенсират по-ниските стойности на артериалното налягане. Ако са с по-ниско кръвно, самите пациенти не се чувстват добре, понякога стигат до загуба на съзнание и световъртеж. Точно затова трябва да пият по-големи количества течности.
- Получихте европейска диплома по кардиология. С какво ви впечатлиха въпросите?
- Приятно ме изненада фактът, че изпитът беше на доста високо ниво, с разнообразни въпроси от различни категории на кардиологията, с идеята, че трябва да мислим логично, да разсъждаваме и да прилагаме в практиката европейските препоръки за диагностика и лечение на сърдечносъдовите заболявания.
Добре е, че се набляга върху новите методи в образната диагностика – например използването на компютърна томография и на ядреномагнитен резонанс. Макар че не трябва да разчитаме изцяло на медицинската техника, тя значително ни помага да поставяме по-лесно и по-точно диагнози на пациентите.
На изпита имаше и доста въпроси от областта на генетиката.
- В какви случаи в кардиологията се използват генетични изследвания?
- Генетични изследвания се използват при пациенти, за които се подозират състояния, които са генетично унаследени. Много от тези генетични заболявания в кардиологията са свързани с животозастрашаващи аритмии, с влошаване и развитие на сърдечна недостатъчност.
Когато се докаже, че пациентът носи съответната генетична мутация, е препоръчително да се направят генетични изследвания за същата мутация при неговите деца и внуци. Това е много важно, за да се прави редовна профилактика и в случай на откриване на заболяване, да започне веднага лечение. По този начин може да се избегнат усложненията на заболяването и последващото инвалидизиране, дори да се редуцира рискът от ненавременна смърт.
Но не може поголовно всеки да минава на генетично изследване. Важно е кардиологът да прецени дали конкретният пациент е застрашен от унаследено сърдечно заболяване и съответно да го изпрати за генетично изследване.
- Кои болести на сърцето са генетично обусловени?
- Кардиомиопатиите са основната група заболявания, при която имаме унаследяване, като например хипертрофичната кардиомиопатия, дилатативните кардиомиопатии и някои от аритмогенните. При тези заболявания е изключително важно за профилактиката на поколението на пациента да се установи носителство на мутиралия ген. Така няма да се случват изненадващи сърдечни инциденти.
А в последните години видяхме доста случаи на внезапна сърдечна смърт на спортисти, при които впоследствие се установява, че имат кардиомиопатии. Като се поразровят лекарите в семейната история, се вижда, че ги е имало и в предходните поколения. Затова е добре при няколко случая на внезапна смърт във фамилията да се провеждат генетични изследвания.
Мара КАЛЧЕВА
