Д-р Иван Узунов е специалист ортопед в София с над 25 години опит. Извършва диагностика и лечение на пациенти c ортопедични заболявания - счупвания, артрози, болки в ставите, навяхвания, възпалителни и дегенеративни състояния и дp.
Завършва Медицински университет- Стара Загора през 1991 г. специалност “Ортопедия и травматология” придобива през 1996 г. Завършва следдипломно обучение по Здравен мениджмънт през 2003 г.
Преминал е допълнителни квалификации през 2007 г. по ендопротезиране на големи стави, Гърция. Участвал е в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.
- Д-р Узунов, споделяте, че през последните години се наблюдава подмладяване на някои болести, в това число и на подаграта. Освен това, оказва се, че тя днес има ново, нетипично “лице”. Как се е променило това заболяване?
- Това е много интересна тема. Имах един случай, който ми направи фрапантно впечатление. Преди десет-дванадесет години, от една немска фондация ми бяха дали под формата на дарения и помощи кашон с лекарства за подагра, които да раздам на пациенти. Докато изтече срокът им на годност, през кабинета ми бяха минали двама-трима пациенти с подагра. Тоест, заболяването беше много рядко срещано. Докато през последните години почти няма седмица, в която да не са идвали поне четири-пет пациента с това заболяване.
Другото, което много се промени, е по отношение на класическата картина на болестта. Преди типичният пациент с подагра беше мъж (от 10 пациенти - 7-8 бяха мъже), с наднормено тегло, който прекалява с месото, с алкохола и т.н. А болестта стартираше от палеца на крака.
През последните години от 10 пациенти, 7-8 са жени и то - вегетарианки! Обсъждайки с тях причините за този парадокс, стигнахме до извода, че проблемът се корени в промяната в храненето - в структурата на храните, които приемаме. Голямата опасност вече са богатите на пурини вещества от клетките, които предизвикват натоварване на организма, промяна в метаболизма и производството на пикочна киселина. А това са генномодифицираните храни, на първо място - соята. През последните години, хората, които идват при нас с кризи, не са след употребата на месо, а след прием на храни със соя, леща, боб. Тези бобови растения са генномодифицирани, създадени с цел бързо да съзряват и са богати на ядра.
Д-р Иван Узунов
- Казахте, че преди класическата картина на подаграта е започвала с възпаление на големия пръст на крака. Сега променил ли се е начинът, по който дебютира болестта?
- Сега подаграта започва много често с отоци и зачервявания по ръцете и оформяне на конгломерати от кристали на пикочна киселина, така наречените подагрозни тофи, по гърба, дланите, лактите, раменните стави, коленете, глезените. Вече не са толкова чести, дори бих казал, рядко срещани са случаите със засягане на първо място на палеца на крака. Доста се промени и самата клинична картина. Хубавото обаче е, че хората четат, и то много. Идват дори с предварително направени изследвания, които доказват техните опасения.
- Кога се налага оперативно лечение при подаграта?
- По принцип вече има достатъчно добри лекарства за корекция нивото на пикочната киселина в кръвта. Но, когато тези кристали вече са се отложили под формата на големи конгломерати или причиняват механични затруднения в движението на ставите, тогава се налага оперативното им отстраняване. Най-лошият вариант е когато се инфектират - пациентите идват с картина на общо възпаление, мястото е топло, дори горещо и тези конгломерати вече са се трансформирали в гнойна материя. Тогава се налага да бъдат отстранени по хирургичен път, защото с медикаменти не може да се повлияе процесът. Затова, не трябва да се чака и да се стига до такива състояния, а своевременно да се потърси помощ.
И другото, което е изключително важно и трябва да се подчертае, е, че подаграта, сама по себе си, като болка в ставите и механични затруднения, не е основният проблем. Комбинацията от подагра, високи нива на липиди в кръвта и особено наличието на диабет - така нареченият метаболитен синдром, е основен рисков фактор, особено при мъжете, за последващи усложнения като инфаркти и инсулти, които вече са животозастрашаващи състояния. Подагрозните кризи, с болки в ставите и възпаления са неприятни, но не са опасни за живота откъм последващи усложнения. През последните години е доказано, че една от честите причини млади, на пръв поглед здрави мъже, с настъпили инсулти и инфаркти, е точно комбинацията от високи липиди в кръвта и високи нива на пикочната киселина.
- Когато говорим за подмладяването на болестите, днес от проблеми със ставите страдат все по-млади хора. Кои са заболяванията, които най-често водят до необходимост от ендопротезиране?
- Според статистиката с напредване продължителността на живота едни от най-честите заболявания, които се развиват в последните декади от живота на човека, това са артрозните заболявания и така наречените дегенеративни болести, вследствие на износване на големите стави на тялото. Като статистически е доказано, че на първо място стои гонартрозата (износването на колянната става), след нея е коксартрозата (износването на тазобедрената става). При по-тежките и по-напредналите стадии, когато вече има увреда на носещите хрущялни повърхностни, това налага тяхното оперативно лечение и замяната им с метални керамични импланти, така нареченото ендопротезиране или поставяне на изкуствени стави. Основната причина за дегенерацията на ставния хрущял това са продължителните натоварвания, преживени травми или счупвания в по-ранна възраст. Така, че най-често засегнатите стави са колянната и тазобедрената става.
- Как по-точно артрозата разрушава ставата? Какви процеси са характерни за ранната и късната артроза?
- Артрозата засяга хиалинния хрущял, който покрива тази част на костите на крайниците, които са разположени вътре в ставата. Неговата основна функция е да осигури плавни движения и равномерно триене между вътреставните плоскости на големите кости. Когато при младите хора хрущялът е запазен, тези движения са плавни, безболезнени и се извършват гладко. Но след преживяна травма или вътреставно счупване - това са най-тежките случаи, при някои заболявания на самия хрущял и съединителната тъкан (такива са различните видове артрити) или просто с напредването на възрастта, се стига до износване на големите стави. Освен това някои хора имат наследствено предразположение - самият хрущял при тях е по-лесно раним, по-бързо се износва и дори при нормални ежедневни натоварвания след 40-годишна възраст вече започва доста по-бързото им износване.
Върху тези ставни повърхности в началото се получават леки ерозии и пукнатини
Постепенно този хрущял започва в дълбочина да ерозира и в най-тежките стадии се разрушава напълно, разкриват се костните повърхности и започва директният контакт кост в кост от двете страни на ставата. И понеже там са разположени рецепторите за болка, всяко движение започва да става силно болезнено, причинява дискомфорт и затруднява нормалните ежедневни дейности и самообслужването на пациентите. Тогава вече на дневен ред идва оперативното лечение и заместването на увредените стави с импланти, с изкуствени стави.
- Колко дълго може да се отложи ендопротезирането? Кои методи от вашата практика се справят най-добре с тази задача?
- По принцип, всеки случай е много индивидуален. Трябва да вземем предвид моментното състояние на пациента, да се анализира как изглеждат тези увреди, които вече са настъпили, на рентгенови снимки, на ядрено магнитен резонанс. Трябва да се направи комплексна оценка. Има една 4-степенна квалификация на увредите на хрущяла. Когато са в начален, първи стадий, смята се, че може да се повлияят и с медикаменти, които се приемат през устата - противовъзпалителни, хондропротектори (лекарства, които опазват ставния хрущял). Когато се премине вече към втора-трета степен, на дневен ред идват така наречените миниинвазивни оперативни интервенции. Тоест, отстраняване с миниинвазивни операции на откъснатите парчета от хрущяла, заглаждане на повърхностите и поставяне вътреставно, инжекционно на медикаменти, които подобряват храненето на хрущяла и действат като лубрикант, тоест грубо казано, като смазка, за да може да се движи по-плавно и гладко ставата.
Те не могат да предизвикат израстване на нова хрущялна тъкан, но спират процеса на този етап, на който е достигнато настоящето износване. При някои хора това е напълно достатъчно: болката изчезва и се стопира по-нататъшното увреждане на ставата. Така осигуряваме на пациента един светъл период от няколко години - пет, шест, десет... А това не е никак малко. Когато обаче, увредите са доста напреднали, тогава единственото средство за избор е заместването на ставата.
На пазара има много лекарства, хранителни добавки, които се предлагат едва ли не като панацея, но те биха могли да помогнат в ранните стадии на износване на хрущяла. Когато вече нещата са доста напреднали, за съжаление, няма такова средство, което може да предизвика отново възстановяване на хрущялната тъкан, тъй като тези клетки не се делят в тялото ни и човешкият организъм не може да изгради самостоятелно нова хрущялна тъкан, която да покрие възникналия дефект.
- Прилагате нов метод, с който може да се избегне ендопротезирането, селективна остеоиндукция. При кои пациенти може да се приложи?
- Селективната остеоиндукция е показана при пациенти, страдащи от асептична некроза на главата на бедрената кост и фрактури на шийката на бедрената кост. Именно това са и едни от най-честите причини за ранно ендопротезиране. Първо, искам да подчертая, че всеки метод е много добър, когато бъде приложен с точни индикации и след прецизна преценка, дали ще бъде ефикасен. Този метод може да бъде приложен при втора и трета степен на увредена хрущялна тъкан, когато все още една значителна част от ставния хрущял е запазена, увредените зони не са твърде големи и може да се разчита, че ще се предизвика запазването им. Ако всички тези условия са спазени, осигуряваме един светъл период от няколко години на безболезнено движение и спиране напредването на дегенеративните процеси в засегнатите стави.
- Какво представлява самата селективна остеоиндукция?
- Селективната остеоиндукция е иновативен оперативен метод, чрез който до голяма степен се предотвратява бъдещо ендопротезиране на тазобедрената става. Прилагаме няколко метода, които се провеждат основно в три стъпки - изготвяне на биологичен продукт от периферна кръв на пациента, поставяне на специален фенестриран имплант (фиксация на фрактурата) и накрая - инжектиране на биологичния продукт. По принцип, всички тези методи са основани на така наречената плазмотерапия. Представлява вземане на определено количество кръв от пациента, която се обработва със специални апарати, до получаването на концентрат от клетки, богати на растежни фактори.
След това има различни схеми, в зависимост от тежестта на увредата, по които този концентрат от клетки се въвежда инжекционно в увредената зона. По този начин се отключват възстановителните регенеративни възможности на организма. В най-тежките случаи е възможно да се извлекат тези клетки не от периферната кръв на пациента, а от костен мозък, който се взема от крилото на тазовите кости. Но това се прави по-рядко и е високоспециализирана дейност. Смята се, че там има запазени така наречените плурипотентни стволови клетки. Някои от тях могат да се ориентират диференцирано в хрущялни и да покрият дефекта, който е настъпил в ставния хрущял. Това са най-високият клас нови технологии, които се използват за лечение на травми при най-добрите спортисти, като Роналдо, Меси, Рафаел Надал. Той имаше такива проблеми с коленете и се смята, че точно с този метод са го спасили. Преди няколко години Надал беше пред отказване от активна спортна кариера, но сега се състезава в много добра форма. Така че, това което се прилага от най-добрите специалисти и при най-големите имена в спорта, ние се стремим да го направим достъпно и за нашите пациенти.
- Днес, както и преди време, 20% от всички оперирани пациенти се оплакват от нестабилна походка, недостатъчно огъване на коляното при изкачване и слизане например по стълби. Други имат проблем с усещането за чуждо тяло. Съвременните ендопротези решават ли тези проблеми?
- По принцип, смея да кажа, че това е един от най-бързо развиващи се дялове от медицината изобщо, най-вече от имплантологията. Най-развитата част от нея са ставните импланти. Науката, която ги разработва, се развива много бурно, постоянно се въвеждат нови материали, нови керамични композитни материали, които дават възможност да се изработват все по-щадящи импланти, които са максимално близко до физиологичната форма и движение на човешкото тяло. От друга страна, максимално могат да бъдат приети от организма и рискът от отхвърляне на импланта вече с всяка следваща година се минимизира. Вече нямаме случаи на непоносимост или на отхвърляне на импланта. Отново ще дам един пример от тениса. Преди няколко седмици имахме за първи път такъв случай с Анди Мъри - състезател, който спечели Уимбълдън. Поставиха му изкуствена тазобедрена става и след няколко месеца отново се завърна в елита на световния тенис. Показателен факт за това, че съвременните технологии могат да направят човека независим и тези заболявания да бъдат напълно преодолими.
Милена ВАСИЛЕВА
