Д-р Ваня Александрова работи в отделението по ендокринология във водеща болница в Пловдив. Завършва Медицински университет в София. Специалност по ендокринология придобива в Клиниката по ендокринология в Университетска болница “Св. Георги”.
През последната година д-р Ваня Александрова уверено застава зад кампанията “За теб и тези, които обичаш”, имаща за цел да информира за начините за превенция на болестта рак на маточната шийка. Член е и на Управителния съвет на Фондация “Качество на живот”, която организира “Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с детска церебрална парализа” в Пловдив.
През 2009 г. д-р Ваня Александрова стига до полуфинала на световния конкурс “Мисис Глоуб”, който се проведе в Братислава и се класира в топ 10 на най-красивите омъжени жени на планетата.
Пресата и социалните мрежи изобилстват от публикации, в които се твърди, че диабетът вече е напълно лечим, че много хора на инсулин са спрели терапията, а в Куба са успели да разработят ваксина срещу диабет. За да разберем доколко и докъде всичко това е истина, потърсихме д-р Иванка Александрова, специалист по ендокринология.
- Д-р Александрова, как ще отговорите на въпроса: “Има ли излекуван от диабет?”
- В никакъв случай с една дума. Първо трябва да започнем от това, че диабет тип 1 и тип 2 са две много различни по своята генеза и същност заболявания и за тях не може да се говори едновременно. Тъй като тип 2 е много по-разпространен (тип 1 са само около 10% от случаите), ще започна с него. В началото при тип 2 диабет не само, че няма дефицит на инсулин, но той дори е в повече. Ключът е във факта, че над 90% от болните с тип 2 диабет са с наднормено тегло или затлъстяване. Ще бъде много опростено обяснение, но горе-долу се получава така, че първо теглото излиза извън нормата и въпреки че панкреасът се труди както преди, той не успява да покрие нуждите на организма. Знаейки това, сами би трябвало да се досещате какво би излекувало диабета.
- Вероятно, ако пациентът отново си върне теглото от младите години и захарта му би била в нормата... Но това е почти мисия невъзможна.
- Отговорът е правилен и мисията е възможна, но както обикновено, когато нещата със здравето станат наистина сериозни, трябва да викаме хирург. И аз като интернист признавам: има излекувани от диабет, но викахме хирург.
На един конгрес показаха много интересен слайд - две дечица играят в пясъка и едното казва: “Татко е ендокринолог и лекува диабета”. А второто: “Моят е хирург и го излекува”.
Е, като ендокринолог аз знам, че таткото трябва да е бил бариатричен хирург, защото бариатричната хирургия предостави сериозни и дългогодишни проучвания, над 10-15 години, които доказаха, че 70-80% от диабетиците след хирургична интервенция спират лекарствата. Но аз предпочитам терминът трайна ремисия, защото тип 2 диабет има генетични основи. За да кажем, че сме го излекували, трябва да сме “изтрили” гена - да, може би някога, но не сега.
- Бихте ли обяснили каква е ролята на бариатричната хирургия? У нас кой може да си позволи такава интервенция?
- Накратко и много опростено - в момента най-популярна е т.нар. слийв (б.а. - от английски - “ръкав”) гастректомия, при която хирургически обемът на стомаха се намалява до около 15% от реалния и така се ограничава възможността за прехранване.
Резултатите са зашеметяващи. Имам пациенти, които свалиха до 80 кг. И да, живеят си щастливо, без антидиабетни лекарства. Когато отново тежат 70-80 кг, панкреасът започва да се справя сам. Надявам се да живеят поне до 100 години без диабет за слава на науката. Относно финансовата достъпност, операцията струва колкото стара кола, а не колкото нова. Да, в България повечето хора карат стари коли, но както винаги всичко е въпрос на приоритети.
Имам обаче и пациенти, които спряха инсулина, без хирургия и затова изненадващо отговорност носят иновативните фармацевтични фирми.
- Бихте ли обяснили какво имате предвид?
- Благодарение на бурното развитие на диабетологията и бързата реакция на фармаиндустрията да използва науката в разработването на нови лекарства, сега е много по-удовлетворяващо да си ендокринолог, отколкото преди 20 г. Имаш много опции, преди да започнеш терапия с инсулина, от който пациентите така се притесняват.
А за онези пациенти, на които сме спрели инсулина, ще обясня, че той не им е бил назначен поради лекарска грешка, както пише жълтата преса. Просто науката се развива и когато им е бил предписан, не е имало друга опция. В последните години са налице иновативни медикаменти, които посрещат чудесно нуждите на лекари и пациенти и отлагат инсулина. Няма да влизам в подробности и да споменавам имена, но вече имаме хапче, с което излишната глюкоза се изхвърля с урината и така се губят и калории. Пациентите свалят по 7-8 кг за 2 месеца. Опитайте това само с диета след менопауза - почти непосилно е. С въпросните лекарства захарта влиза в нормата без риск от хипогликемии. Дори кръвното налягане и пикочната киселина намаляват само с едно хапче.
И най-важното - в дългосрочните проучвания намаляват инфарктите и съдовата смъртност. Това е абсолютен пробив. Има и друга група медикаменти, които са много подходящи при високостепенно затлъстяване - GLP-1 агонистите. Имам много пациенти, които идват в болницата на високи дози инсулин и с много килограми над нормата
Допълнителното повишаване на инсулина не сваля захарта, само напълняват още. Спирането на инсулина и включването на GLP-1 агонист е чудесно решение за тях. Още от първата апликация апетитът драстично намалява, също и захарта. Имам пациенти, които свалят по 15-20 кг за този период и често, когато се върнат за контролен преглед след 6 месеца, не мога да ги позная.
- И все пак говорим все за лекарства и конвенционална медицина. Скоро имаше интервю с руския спортен физиолог - д-р Борис Жерлигин, който е основал клуб “Сбогом, диабет”. Сваля захарта само със специална програма от физически упражнения. Вие какво мислите?
- Спомням си един мой пациент - млад мъж, около 30-те, който, без да е чул за спортна физиология, успя с тичане по 7 км на ден на Гребна база да живее без инсулин 3 г. след поставяне на диагнозата. Изненадваща и рядко срещана е волята му.
Диабетолозите обаче, са напълно наясно за т.нар. “меден месец” при тип 1 диабет - период от няколко месеца до няколко години дори, в който след началното овладяване на острото състояние с инсулин, панкреасът успява да се съвземе и да произвежда по-малко инсулин, който да контролира захарите. Така обаче изчерпваме напълно собствените си резерви и впоследствие пациентът придобива т.нар. brittle (б.а. крехък) диабет, който зависи изцяло от външния внос на инсулин. Той е много труден за лечение, много лабилен, с чести хипогликемии и реактивна висока захар.
Сигурна съм, че спортният физиолог познава този феномен, а всички колеги знаят, че преди Бантинг и Бест да открият терапията с инсулин, диабетиците с тип 1 обикновено са губили живота си в рамките на година.
Милена ВАСИЛЕВА
